Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Във война командирът трябва да познава войниците си

[post-views]
Във война командирът трябва да познава войниците си

Мобилизацията е цяла наука, трябва спешно да се изготви списък на ВОС.

По време на война командирът трябва да познава войниците си, кой какво може, кой как би действал на бойното поле. А това става единствено, ако те са били на полигона заедно.

Дълго време темата за мобилизационната готовност на армията не беше повдигана, допреди по-малко от месец, когато правителството поиска в Конституционния съд се появи искане за тълкуване дaли e дoпycтимo въвeждaнeтo нa зaдължитeлнa вoeннa пoдгoтoвĸa нa гpaждaнитe cъc cтaтyc нa зaпacни. Според военния министър Димитър Стоянов питането е „дали Министерство на отбраната може да организира мобилизационни сборове, дали може да проведе обучение – това не е записано в Закона за отбраната и въоръжените сили“.

Командир и войник трябва да си имат доверие. А това става, най-добре когато командирът сам е избрал с кого ще воюва в боя. Така смята о.з. полковник Цанко Цанков, председател на Сдружение на офицерите от резерва и запаса „Клуб 199”. Дълго време е отговарял за мобилизацията в управление „Личен състав” на Генералния щаб.

Системата за мобилизация се разпада с годините като са въведени т. нар. единни комплекти – формирования, както за мирно, така и за военно време. „И понеже няма армия, която да си изпълни задачите по защита на националната цялост на страната само с мирновременен състав, се оказа, че реформата на министър Аню Ангелов е грешка“, разказва Цанков. Формированието не се окомплектова със запасни.

Тогава бе махнат списъка със старите военно-отчетни специалности (ВОС), а се въведоха нови. Реши се, че ВОС ще се определя само за

офицери, завършили военна академия и военни училища

Така за военна академия имаше 3 ВОС-а според вида въоръжени сили, а за военните училища – по род войски. Но тези ВОС отговарят отново за мирно-временните потребности.“

Този модел отговаря на стандартите на НАТО, когато мобилизация се прави продължително – до цяла година. Например, по време на войната в Югославия американците поставят задачи на Националната гвардия, тя се готви 6 месеца, след това идват представители на старшия щаб, изпитват тези резервисти, ако с готови, отиват да се бият с Милошевич. „В Германия изпращат на запасния повиквателна, там военните окръжия не оповестяват, повиквателните идват директно от воинската част. Ако Ханс е на морето, кой ще дойде на негово място, няма да викаме никого, ще го чакаме да дойде. Такива бяха разбиранията на НАТО“, разказва Цанков.

Едва през 2019 г. тогавашният зам.-министър на отбраната Атанас Запрянов признава по време на реч във Военна академия, че единните комплекти бяха грешка и има политическо решение за премахването им. Това така и не се случва. „Сега във формированията на армията навсякъде има недокомплект – около 20 на сто, и се налага попълване със запасни, твърди Цанков.

Съгласно закона за резерва на ВС водещите се на военен отчет се класифицират като резервисти и запасни. Предвиждаше 10 на сто от състава да бъде попълнен с резервисти, които са сключили договор с армията.

Първоначалната идея тези резервисти да бъдат в отделна рота или батальон бързо е променена на практика – те попълват щатни празноти и са разхвърляни навсякъде по формированията.

Всъщност при защита на националната цялост армията трябва да бъде окомплектована в зависимост от противника. У нас при армия от 30 000 души, примерно още 60 000 трябва да попълнят редиците по време на война. През 2013 г. се създават военно-временни формирования и на практика сега десетки хиляди българи носят в джоба си повиквателни. Но и досега никъде няма разпоредба как да извикаш тези хора на мобилизационен сбор, за

да си видят очите и дори да потренират заедно

Което стои в дъното на питането до Конституционния съд.

Големият проблем пред мобилизационната система е точно тази анонимност. В списъците стоят хора с трите имена, постоянните им адреси и някакви данни отпреди години. Никой не знае какво е здравословното и психическо състояние на тези хора, къде живеят реално.

Така много от запасняците са били обучени преди 20 години, те вече са стари, други са болни и с една дума негодни за военна служба. Т. е. не вършат никаква работа по защита на родината, а армията няма нужда да харчи пари за тях, а трябва да се насочи към други мъже, готови да воюват за България. В същото време завършилите военни училища или уволнили се от кадрова служба в по-голямата си част въобще не отиват да се запишат в съответните военни окръжия по местоживеене и при нужда не могат да бъдат издирени. Това, че законът ги задължава да го направят, не го превръща в практика.

Получава се така, че се водят на отчет хора, които нито някой познава, нито някой е виждал. Няма и кой да ги извика, защото по общините липсват т. нар. „викачи“. Тази роля във военните окръжия сега се планира и то само за определен брой общини ДА изпълняват резервисти.

„Проблеми има и в подготовката. Стотици българи искат да добият военна подготовка, но в закона за резерва е написано, че първо трябва да минат начална, а след това специална. Това е останало от времето, когато разсъждавахме, че ще има взвод резервисти в батальона. Отива в учебния център, научава какво е автомат как се стреля, след това в взвода в батальона и добива специална подготовка – мерач, пълнач, картечар. Като ги няма тези взводове от резервисти, съществуването на начална и специална подготовка се обезсмисля. В момента се прави подготовка по 6 месеца, което не е обосновано от потребностите за преминаване на определени часове и занятия. Каракачанов вкара 6 месеца наборна служба в доброволния резерв, тези които се обучават във Велико Търново отиват ли някъде, като какви отиват? Никой не отива като танкист или артилерист.

Всички отиват охранители или автоматчици

защото нямат специалност“, разсъждава Цанков.

Затова възниква казусът – какво да се направи?Според Цанков първо трябва да се възстанови списъка на ВОС за нуждите на резерва. „Той трябва да бъде подробен, защото досега за офицерския състав ВОС е общ за завършилите военна академия за вид въоръжена сила, но имаме потребност за военно време, и е невъзможно да се определи на кого да се даде мобилизационно назначение във военновременните формирования, казва експертът.

Затова трябва да се напишат какви са потребностите от ВОС за окомплектоване на резерва със запасни. Този списък трябва да е разбит примерно – мерач на гаубица, мерач на бойна машина танкист, механик-водач. След това родовете войски трябва да напишат квалификационна характеристика за всяка специалност – какво трябва да знае и да може накрая на обучението изпратеният в учебния център. Там трябва да кажат този обучаем, за да добие тези знания и умения, трябва да да мине толкова теми по толкова часа, което прави толкова месеца време.

Всяко военно окръжие има задача коя военновременна структура да мобилизира, началникът на окръжието трябва да знае, че това е неговата мобилизационна задача. Началниците трябва да излязат от канцелариите. Те трябва да са по общините кметства, фирми, училища. Младежите от всеки набор трябва да се заведат на военен отчет, набор 2013 г., в Своге например е 100 човека. Шефът на окръжието и служителите от офисите за военен отчет, трябва да се срещне с тях, да ги види, да види епикризите им от лекари. На базата на тези данни се определя предварително каква ВОС, необходима на военното окръжие, е младежът. Така

началникът на окръжието ще знае какъв е контингентът му

И след това да прави агитация, кои да минат този курс в учебния център, ще направи заявка за планирането на обучението на тези хора.

За да стане всичко това в МО или щаба на отбраната трябва да има структура, която да оказва контрол. Резервистите трябва да отидат въввоенновременните формирования и да отговарят за тяхната мобилизация. Това е цяла наука и не е за всеки. Да събереш от 4500 населени места, 60 000 души за определено време е сложно.

Американците са го измислили. В гвардията на Тенеси е така – на 100 души резервисти има от 3 до 5 резервисти на постоянна работа. Единият отговаря за набиране на личен състав и държи делата, вторият отговаря за техниката, третият за имуществото. Но, в случай на мобилизация, единият става командир на рота, другият на взвод, третият – старшина. Влизат в строя.

Определените от парламента 3000 резервисти, вместо да попълваме дупки и щатове, се казва – видинското окръжие има за задача да попълни един батальон. Ето ви 5 души резервисти за този батальон, но така да бъдат подбрани, че във военно време единият да оглави батальон, другият да е ротен, третия да е старшината. Тогава този резервист на щат и военно-временен командир на батальон сам ще си направи кастинга в общината на хората, които ще попълнят батальона му.

На МО им трябват не повече от 5 души, които да създадат екип, който да знаят технологията на мобилизацията. Въпросът е къде ще се намерят тези 5 човека за екип.

Най-ново

Единична публикация

Избрани