Силите са изравнени, а позициите на Киев и Москва – непримирими.
В края на февруари миналата година умувахме върху въпроса дали руските войски ще успеят да превземат Киев за няколко дни, или ще им трябват няколко седмици. Този понеделник обаче на едно от знаковите места в украинската столица – Михайловският площад, се разходиха президентите Джо Байдън и Володимир Зеленски. А руснаците ги няма. Те така и не можаха да влязат в Киев, километричната им танкова колона беше разбита. В същото време в Донбас вървят тежки боеве, но шансовете на руската армия да настъпи отново към Киев, както и въобще да спечели войната клонят към нула. За година време конфликтът между Русия и Украйна придоби съвсем друг рисунък.
Войната, започнала на днешния ден преди година, промени много неща в световната политика и европейската сигурност. Русия и Западът, които преди това бяха потенциални противници, сега се превърнаха в открити врагове. Путин обяви, че нападението срещу Украйна било превантивен акт в отговор на пълзящото настъпление на НАТО към руските граници. Чрез масирана военна подкрепа на Украйна американци и европейци пък се заеха да му покажат какво означава оръжейните системи на Северноатлантическия пакт да бъдат наистина в близост до Русия. Москва беше ударена и с няколко пакета от санкции. Военната помощ за Украйна и икономическата изолация на Русия са
двете страни на една и съща монета
с която Западът цели да наклони везните в конфликта в полза на нападнатата държава.
Острата фаза на конфронтация между Русия и Запада ще продължи дълго. Това е новата нормалност в международните отношения. Наглед тя прилича на старата – от времето на Студената война, но разликата е, че днешна Русия не е глобална суперсила, каквато беше Съветският съюз. За сметка на това сегашният стопанин на Кремъл играе много по-решително и хазартно от своите предшественици.
Няколко урока могат да бъдат извлечени от досегашните 12 месеца война. Първият е за важността на разузнаването. Руското, изглежда, се е провалило напълно, когато е трябвало да информира Путин за истинското състояние на украинската армия и за силата на съпротивата, на която ще се натъкнат руснаците в тяхната „специална военна операция“. Затова Москва не обяви мобилизация, не изпрати цялата си армия в Украйна и дори не успя да активира своята агентура, внедрена в различни институции на нападнатата държава. Така специалната военна операция приключи с провал само за месец–два, след което Русия трябваше в движение да разработва нови военни планове, да промени посоката на главния удар и да изпрати на фронта нови армейски части. Но затягането на военната кампания даде възможност на Запада да реагира с дългосрочни икономически санкции и да проправи път за оръжейни доставки за Украйна. Всъщност бързата и координираната реакция на САЩ, ЕС и техните съюзници бе втората голяма неприятна изненада за Путин. Постепенно ставаше ясно, че Русия няма да воюва само срещу Украйна, а срещу цялата мощ на военнопромишления комплекс на западните държави.
Вторият урок е свързан с
представите за съвременната война
През нашия век имаше доста въоръжени сблъсъци между държави в различни точки на света, но обикновено силите бяха неравностойни и най-често се използваха асиметрични средства за поразяване на противника. В Украйна за пръв път от много време се сблъскаха армиите на две големи развити индустриални държави, чиято сила бе изравнена някъде към средата на миналата година в резултат от западната помощ за Киев. На по-голяма част от линията на сблъсък бойните действия са позиционни, копаят се окопи и укрития както по време на Първата световна война, водят се артилерийски дуели, а тиловото обезпечаване е от огромна важност за устройването на войнишкия бит.
Не се сбъднаха и очакванията, че войната може да бъде решена чрез установяване на въздушно превъзходство. Въпреки че имат несравнимо повече самолети и опитни пилоти, руските генерали избягват да ги използват за директни бомбардировки, защото летателна машина, струваща десетки милиона долара, може да бъде свалена със сравнително евтини средства за противовъздушна защита. Руската авиация предпочита да нанася ракетни удари от голямо разстояние, най-често без да лети над територията, контролирана от противника. Но и ракетите са много скъп и ограничен като количество ресурс. Като че ли под очакванията е и представянето на дроновете, особено на фона на фурора, който те предизвикаха в арменско-азербайджанската война от есента на 2020 г. С тях е свързана и една от срамните истини за руската военна мощ – оказа се, че Русия, която винаги сме смятали за високотехнологична държава по отношение на оръжията, е зависима от доставките на дронове от ислямски Иран, който от десетилетия е под похлупака на американските санкции.
За сметка на това руско-украинската война
реабилитира напълно артилерията
която изглеждаше излишна в повечето сблъсъци от последните години. Но така е, когато битката се води за сравнително равнинна територия и противниците са равностойни. И ако първоначално главна грижа на украинците бе да си осигурят повече артилерийски системи, то от есента на миналата година вече много повече се говори за недостига на боеприпаси, от който страдат и двете воюващи страни. Оттук дойде и поуката за военното планиране на НАТО – нужно е по-високо ниво на запасите от боеприпаси и, което е още по-важно – мощна оръжейна индустрия, която във всеки момент да е готова „да стъпи на педала“. В момента изчерпването на запасите е една от най-големите тревоги на евроатлантическите съюзници. Но като се имат предвид техните технологични и финансови възможности, проблемът е решим.
Оръжията и боеприпасите обаче не са всичко в съвременната война. Нужни са хора, които да боравят с тях. По възможност повече на брой и по-добре подготвени. Затова през септември Путин се принуди да обяви частична мобилизация, за да хвърли още 300 хил. души на фронта. Властите в Москва прибегнаха дори и до най-нелицеприятния контингент – затворниците, които също масово са изпращани на бойното поле. Освен това Кремъл позволи на нередовни военни части като частната армия „Вагнер“ да си извоюват свое място на фронтовата линия и при това да се ползват от широка автономия. Украинските власти също мобилизират, макар и без да бият барабана за мащабите на тази дейност. Западните съюзници на Киев осъзнаха, че доставеното оръжие няма да е ефективно, ако украинската армия не бъде обучена да борави с него, както и да води комплексни настъпателни или отбранителни операции. Европейският съюз стартира на своя територия специална мисия за обучение на украинските военнослужещи, в която участва и България.
Войната в Украйна послужи и като отправна точка за оценка на това, как работи
инструментът на икономическите санкции
срещу една голяма отворена икономика като тази на Русия. Никой не си е представял, че Путин веднага ще хвърли кърпата, като му блокират повечето от каналите за износ на нефт и газ, целта на санкциите е да отслаби руската икономика. Това се случва, но в доста по-малък мащаб от очакваното. Оказа се, че за 2022 г. руският БВП е намалял само с 2,1%. Не са затворени напълно и каналите, по които до Москва стигат високотехнологични стоки като прословутите чипове, нужни за производството на ракети и друго въоръжение. Страните, наложили санкции на Русия, държат повече от половината от световната икономика, но все пак големи индустриални сили като Китай, Индия и Турция държат отворен търговски прозорец към Москва.
Ако оприличим войната между Русия и Украйна на футболен мач, то сега резултатът е 1:1 и се играе 70-ата минута от двубоя. Това каза през тази седмица шефът на украинското военно разузнаване Кирил Буданов. Според мен резултатът наистина е равен, но не съм такъв оптимист за продължителността на играта. Струва ми се, че все още сме в края на първото полувреме или в самото начало на второто. Силите са изравнени, а позициите на Киев и Москва – непримирими, между тях няма никаква пресечна точка. Украинците не искат да преговарят, докато не прогонят окупаторите от всички свои територии, а руснаците вече обявиха, че са анексирали 4 украински области плюс заграбения още през 2014 г. полуостров Крим. Така че, докато на бойното поле има равенство, съдията няма да свири край на мача. Ако въобще има съдия.
