Български историци събраха и представиха архивни материали за неговото създаване.
Най-новите изследвания и документи за изграждане на Докторския паметник в столицата, събрани в книга, бяха представени на среща в Централния военен клуб по инициатива на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва (СОСЗР). Председателят на военно-патриотичната организация генерал от запаса Златан Стойков подчерта приноса на авторите проф. Благовеста Иванова, Елена Бугарчева, проф. Нина Дюлгерова, д-р Радосвета Кирова и д-р Радослав Симеонов. За своевременното и безплатно получаване на документите от руските архиви подкрепа е получена от Международната конфедерация на генералите, адмиралите и офицерите от резерва (МКО) със седалище в Москва, чийто вицепрезидент е ген. Стойков, на бившия министър на отбраната д-р Красимир Каракачанов и на дипломатическата мисия на Руската федерация у нас.
През 2024 г. ще се навършат 140 години от създаването на Докторския паметник. Един от документите от Руския държавен военно-исторически архив свидетелства, че паметникът е приет от специална комисия, назначена от Военното министерство на Българското княжество на 27 април 1884 г. Идеята за това първо изследване е на историка-международник проф. Нина Дюлгерова. Самата тя определи монумента, като един от най-хуманните паметници, т.е. на хора, които са се жертвали, за да спасяват ранени по време на Руско-турската освободителна война за България. На паметника има изписани 531 имена на загинали медици. Сравнителният им анализ е направен от д-р Радослав Симеонов, историк от Министерството на отбраната. В предварителния списък е имало още 6, но по незнайни засега причини са отпаднали. Хора, които са правили паметника, са добавили още три имена, което също е загадка. Името на руската баронеса Юлия Вревска няма да намерите, защото тя е била санитар доброволец без военно звание. Според опитния архивист Елена Бугарчева 90 на сто от тези медици са загинали от тиф – болестта на войната.
Автор на проекта е архитект Антонин Томишка. Мястото, т.е. днешната Докторска градина, е бил един неблагоустроен квартал, където свършва София от османско време и започва нейното разширяване. Впечатляващо е, че самият паметник е изграден с доброволни средства, събрани от оцелелите участници във войната. В представения сборник има списъци с имената на войниците и офицерите от руската армия и сумите, които всеки е дал.Тогава се ползвали т.нар. кредитни билети. На 12 юни 1878 г. с разрешението на руския император започва подписка за издигане на два паметника в България и Азиатска Турция, на които „поименно да се изброят всички умрели по време на отминалата война чинове от медицинския, фармацевтичния и ветеринарен персонал и фелдшерите, с обозначение на местата на погребението на всеки един от тях.“ След конкурс за паметника в България печели проектът на архитект Томишка. Определен е бюджет от 15 хиляди рубли. Градският съвет в София е отстъпил безплатно мястото. Парите са изпратени на Военното министерство на Княжество България в руски кредитни билети. Другият паметник не е запазен.
С това изследване, подчерта проф. Дюлгерова, запълваме бялата страница в историята на Докторския паметник. С нейното мнение се съгласиха всички участници в представянето, между които имаше представители на ВМА, на БЧК, историци, председатели и членове на СОСЗР, Национална асоциация „Сигурност“, Съюза на ветераните от войните на България, Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите и на други неправителствени организации.
