Масови протести раздират Гърция след най-тежката железопътна катастрофа в историята ѝ. Железничарите също стачкуват и това спря движението на всички влакове в страната. Решението беше взето след инцидента край Лариса във вторник вечерта, който взе най-малко 47 жертви. Ранените са над 70, а 19 души са в неизвестност.
До сблъсъци между протестиращите и органите на реда се стигна в Атина пред централата на „Хеленик трейн“, основната компания, отговаряща за поддръжката на железопътната мрежа в Гърция. Освен в столицата, демонстрации и бдения имаше в Солун и Лариса, където се случи тежката катастрофа, чиито жертви са предимно студенти на около 20-годишна възраст.
Александрос Гогас – студент:
„Всеки от нас можеше да е на тяхно място, тъй като повечето от студентите са от Северна Гърция и често използват този маршрут, на по-къси или по-дълги дистанции. Чист късмет е, че не ние сме жертвите.“
Мнозина смятат, че инцидентът не е неочакван, а железничарите обявиха 24-часова стачка. Те твърдят, че причина за трагедията е лошото състояние на железопътната инфраструктура в страната.
Танасис Константакос – общински работник:
„Случилото се не е инцидент. Често пътуваме по тази линия и има безброй закъснения и различни проблеми. Това не е първото, нито единственото произшествие. Постоянно сле случват подобни неща.“
Припомняме, че началникът на гарата в Лариса беше обвинен в убийство по непредпазливост. Той отрече да е допуснал грешка и отдаде сблъсъка на техническа неизправност. Трайното пренебрежение на властта към нас и отказа да инвестират в съвременни технологии за безопасност, въпреки многократните ни предупреждения за проблеми, доведоха до трагедията, заявиха от Синдиката на железопътните работници.
Правителството в Атина обяви, че независимо разследване по случая ще въздаде справедливост. Премиерът Кириакос Мицотакис заяви, че причината за инцидента е „злощастна човешка грешка“, а транспортният министър Костас Караманлис подаде оставка. Той подчерта, че негов дълг и най-малкото, което може да направи, за да почете паметта на жертвите, е да поеме отговорност за „дългогодишните провали на държавата“.
