Цено Спасов е пример за достоен живот -на прага на своето столетие!
инж. Павлинка Николова
Той е сред малцината, които са родени в последния ден на февруари – 29 на 1924 високосна година! През 2023 г. той навърши достолепните 99 години!
Животът на Цено Спасов е като полет над три прехода през 20-тото и 21 –то хилядолетие на България. Преживял е коренните промени в обществения и личния си живот! Но никога не е пренаписвал биографията си! Винаги последователен във възгледите си, за разлика от много наши съвременници! Активен член е на Съюза на ветераните от войните на България (СВВБ) и на Български антифашистки съюз (БАС). За своите достопочтени 99 години той е натрупал много мъдрост и живее с обич към хората. Изключително отговорен, дисциплиниран, скромен и благ човек! Винаги готов да се себераздава, да помогне! С ръка на сърце ще споделя, че той е най-добрият човек, когото познавам! За него с основание може да се каже, че е един самоизградил се и доказал се през годините на почтения си живот! Днес, в това трудно, непредсказуемо и бездуховно време, малцина са такива достойни люде като него! Една мъдрост гласи: “Да ти се случи да живееш в преходно време!“. Е, той има тази съдба. Животът му е труден, но и смислен! Орисан е да оцелява, въпреки трудностите! Може би това се крие в жилавите му корени?! Защото неговият пра–прадядо Спас , в жестоките години на турското робство, има смелостта,дързостта и мъжеството да поведе близките си, като се заселва в непристъпно планинско място. Той става един от основателите на селището Лакатник. Там през 1924 г. е роден Цено Спасов. По-късно родителите и двамата му братя поемат трудния път на баща му, който е железничар и е в постоянно движение. Семейството се мести в различни селища. Накрая се установяват в Горна Оряховица-основен жп възел в България. Те са трудолюбиви хора ,които живеят в бедност и недоимък, но задружно и в обич! Будният Цено, често недохранен, но упорит и жаден за знания, всеки ден ходи пеша от с. Темниско /дн. Първомайци/ до завършването на Горнооряховската гимназия. За Цено Спасов не съществува дилема и той продължава образованието си в ЖП института. Потомствен железничар – професия, която е в кръвта му. На нея отдава един цял живот на отговорност, дисциплинираност, точност, висок професионализъм и любов! Любов към професията! Каквито и отговорни постове да заема в системата на жп транспорта, колкото и трудности, безсънни нощи и неспокойствие да преживява, неговата отдаденост е пословична. Железничар – това звучи гордо! С обич и внимание предава опита си на по-младите колеги. Носител е на „Сребърен орден на труда“, както и на почетни знаци за годишнини, връчени му от Министерството на транспорта и съобщенията. Болезнено приема трудностите и разпада на БДЖ днес. „Все едно късаш живо месо от един добре балансиран организъм“, така приема днешното състояние на железницата! Но вярва ,че нещата ще си дойдат на мястото. Защото ЖП – транспортът е най-екологичен и има бъдеще.
Сега коренно ще променя рязко посоката на тази история.
Да върнем историята на 9 май 1945г. За повечето хора – това е Ден на победата, за други е Ден на Европа. Откъдето да погледнем все е значима дата. Ще кажете: “Какво е общото между Цено Спасов и споменатата по-горе годишнина?!“ Е, общото е, че той е един от малкото останали живи ветерани от Втората световна война. След 9 септември 1944г., едва 20 годишен, заедно с колегите си курсанти от ЖП института, са изпратени в армията. Размирни, опасни, жестоки времена! Война е! Цено, заедно с момчетата имат отговорната задача да конвоират военните ешалони. Смърт дебне отвсякъде. Често влаковите композиции са нападани. Куршуми свистят и отнемат човешки животи. Дългът си е дълг и то по мъжки! Никога няма да забрави този ужас на войната. Често си спомня и през съня му минават, като на филм, преживените моменти и свидни загуби. Не обича да говори за това! Мъка е в душата му! Защото днес отново сме свидетели на война! Сега думите му звучат много силно: “Нека светът никога да не преживява кошмарa на войната! Хора, борете се срещу войната, защото съвременните оръжия са много по-жестоки! Човешкият живот няма цена!“. Гордее се ,че присъства на военния парад в Белград, когато свършва Втората световна война. Висока чест е за него, че се ръкува с уважаваните български командири ген. Стойчев, генерал Трендафилов и генерал Щерю Атанасов.
Цено Спасов е скромен и истински и до днес. Никога не се самоизтъква! Напредването с лакти и на всяка цена е обидно и унизително за него! Той е от породата българи, които за съжаление сякаш са на изчезване днес! Мъж на честта! Като ветеран от войната е носител на много значки и медали за честване на деня на победата над фашизма. За 70-тата и 75-тата годишнина от 9 май 1945 г. Спасов е награден заедно с още двама горнооряховски ветерани: Недялка Костова и д-р Димо Димов, с медали за храброст. Високите отличия са им връчени лично от вицеконсула на Русия. Горнооряховският ветеран Цено Спасов все е добронамерен, обществено активен и знае високата цена на подвига. Не пропуска общинските изяви и винаги поднася с преклонение цветя на паметника на загиналите в Горна Оряховица! Споделя с чувство на дълг, че докато може, винаги ще го прави! Застава с искреност и поклон, като на пост, пред великата саможертва на другарите си!
Според него най–важната част от всеки живот си остава семейството. Една прекрасна жена, майка и грижовна съпруга, Мария Спасова и до днес е рамо до рамо с Цено Спасов. Както казва ТОЙ: “Най –хубавото в този живот е да намериш своята сродна и вярна душа. Това е късмет и аз го случих!“. Тя е до него вече почти 75 години. Колко обич има в очите им, ех да знаете само! Много мило и безценно е това чувство! Семейство Спасови са отгледали, възпитали и образовали една дъщеря, Златка – авторитетен учител дълги години, в Техникум по електротехника /днес ПГЕЕ“ Ломоносов“/. По-късно и тя печели конкурс и 15 години е старши преподавател във Варненски Свободен Университет. Продължава да работи като преводач. Цено Спасов се гордее с нея! Не по-малка гордост са му внуците Цветомир и Мария. Те имат стабилни професии и прекрасни семейства. Чрез тях си личи възпитанието на баба Мария и дядо Цено. Най–свидни и мили естествено са пра-внуците Борко и малката Елена. Те са им свидост, обич , тръпка и надежда. И днес ветеранът е бодър, винаги топло усмихнат и благ. За него движението е живот! Както сам се шегува –на самоход е! В него няма омраза ,завист или лоша дума по ничий адрес. Винаги следи с интерес обществения живот! Вълнуват го събитията както у нас, така и със загриженост следи ситуацията по света. Един достоен човек! Един смислено преминаващ живот, пример за уважение!
Скъпи г-н Спасов, бъди жив, здрав и благословен! Стъпи в своето ново столетие на следващия 29 февруари през 2024г., все така достопочтен и с пиетет към живота!
На многая лета, уважаеми наш ветеран ! Да бъде!
