Знаете ли кои са петте най-големи демокрации в света? Всеки би посочил Индия и САЩ, но малцина биха се сетили за следващите три държави – Индонезия, Пакистан и Нигерия. Може би защото демокрацията в страните от т.нар. Глобален юг е доста проблематична. Но все пак я има – провеждат се сравнително свободни избори и опозицията има възможност за изява.
В края на февруари се проведоха президентските избори в африканския гигант Нигерия. Населението на тази страна е по-многобройно от това на трите най-големи държави в ЕС – Германия, Франция и Италия, взети заедно. Сега нигерийците са 219 млн. души, до средата на века се очаква да станат 377 млн. Нигерия е мозайка от народи и религии, между Севера и Юга на страната има големи етноконфесионални различия.
През по-голяма част от своята история след извоюването на независимост Нигерия е управлявана от военните. Генерал е и сегашният президент Мухамаду Бухари, който през 80-те години вече е идвал веднъж на власт с военен преврат, но 2 години по-късно е свален по същия начин. През 2015 г. обаче Бухари, вече захвърлил униформата, спечели президентския пост в честни избори – единственият случай, когато управляващите губят вот и доброволно предават властта. През 2019 г. Бухари бе преизбран, а сега се оттегля, защото няма право на трети мандат. Така че Нигерия вече има някаква демократична история, макар и много кратка.
През миналата седмица, след мъчително дълго броене на гласовете избирателната комисия в Абуджа обяви за победител кандидата на управляващата партия Конгрес на всички прогресисти Бола Тинубу с 36,6%, следван от Атику Абубакар (29%) от основната опозиционна сила Демократическа партия на народите. Трети с 25,4% е Питър Оби, който водеше в повечето социологически сондажи преди вота. Изборната система в страната е доста странна – печели кандидатът, събрал най-много гласове на първия тур, но при условие че е взел поне една четвърт от вота в най-малко 25 от 36-те щата на страната плюс столицата Абуджа. Тинубу и изпълнил това условие, така че втори тур няма да има. Избирателната активност е била много ниска – 29%.
Това, което ми изглежда най-фрапиращо, е, че и двамата водещи кандидати са доста възрастни – Тинубу този месец става на 71, а Абубакар е на 76 години, като в същото време 40% от регистрираните избиратели са под 34-годишна възраст. Затова третият кандидат Питър Оби с неговите 61 години минава за млад и привлича най-голяма част от младежкия електорат. Впрочем той печели в сегашната столица Абуджа и в предишния главен град – гигантския мегаполис Лагос .
Сегашният президент, както и Тинубу и Абубакар са мюсюлмани, а Аби е от католическо семейство. Абубакар има максимално позволените от исляма 4 жени (плюс още една, с която се е развел) и 28 деца. Сега бе кандидат за президент за шести път. Питър Оби и Абубакар обявиха, че не признават изборните резултати, Оби ще ги обжалва в съда. Но едва ли има шанс да спечели – главните западни държави, а също и Русия и Китай вече поздравиха Тинубу като победител, макар и със забележки за изборния процес.
Предизвикателствата пред новия президент са огромни. Една трета от нигерийците са безработни, четири от всеки десет са под линията на бедността, живеят без ток и течаща вода. Най-страшно е насилието – в страната върлуват бандите на „Боко Харам“ и други радикални формирования. Нигерия е важна за нас, европейците, с две неща. Първо, тя е голям източник на мигранти, които стигат до Европа, и второ, има голямо производство на петрол и природен газ, включително втечнен, който се доставя и в ЕС.
