На театрите в страната се смеят по-добре, показват номинациите тази година
В нашето време на какви ли не проекти, „проектът” Театър „Кредо” на Нина Димитрова и Зуека се съхрани цели 3 творчески десетилетия. И затова сега, след много комедийни спектакли, изиграни на сцената на Театър 199, в страната и в чужбина още със знаменития „Шинел” на Гогол, режисьорката и актриса, която съхрани през годините творческата идея, ще получи „Златен Кукерикон” за цялостно творчество на името на Георги Калоянчев. Това обяви директорът на Сатиричния театър Калин Сърменов заедно с другите номинации на тазгодишните театрални награди „Кукерикон”, които сатириците традиционно връчват през април. Досегашни носители на приза са Ицхак Финци, Пламен Марков, Андрей Аврамов, Татяна Лолова и Славчо Пеев.
За достижения в хумора и сатирата в българския театър са номинирани творци в няколко категории. Но още на пръв поглед се набива на очи голямото присъствие на постижения предимно на театрите от страната. Столичните са представени само от Младежкия театър „Николай Бинев” в категорията за спектакъл за „Дебело прасе” на Нийл Лабют. Конкуренти са му спектаклите „Ревност” от Сам Бобрик на Бургаския театър и „Суматоха” на Йордан Радичков в Старозагорския театър.
Съревнованието в номинациите за режисура са между Борислав Чакринов, Елена Панайотова и Ивайло Ненов – съответно на сцените в Бургас, Стара Загора и Русе. „Златен Кукерикон” присъжда и награда „Млада надежда”, а тазгодишните предложения за женска и за мъжка роля ще се излъчат между Мария Сапунджиева, Мая Бежанска и Светлана Бонин и съответно Ненчо Илчев, Руслан Мъйнов и Христо Бонин. Любопитно е, че две от тези номинации са за Светлана и Христо Бонини в постановката „Срещи в сряда” на „проекта” на театралния дует – Театър Бонини, който за няколкогодишното си съществуване доказа висока летва в театралния вкус.
Темата на „Златен кукерикон” тази година е „Да живее народът” – като остро политическо кабаре на времето ни. А „Не” на народа” ще е платформата, около която ще намерят дългоочаквания консенсус партиите и така ще съставят стабилно правителство… Това с намигване разказва за театралния сюжет на шоуто, което придружава церемонията, основният му сценарист – директорът Калин Сърменов.
Оперната звезда Соня Йончева отново е у нас
Българската оперна дива Соня Йончева, която в момента живее в Ню Йорк, но пее на всички световни сцени, отново ще е у нас. Шанс имаме да я слушаме и видим на живо в зала „България” на 12 и 15 април. Певицата, любимка на публиката и харесвана от критиката, получи престижни награди през миналата година, а тази започна за нея с излизането на нов диск със заглавие „Куртизанката”. В него са събрани арии от оперите „Травиата” на Верди, „Бохеми” и „Манон Леско” на Пучини и други изпълнения от репертоара й. Но в него има и такива, които тя възнамерява да изпълни занапред като арии от оперите „Самсон и Далила” на Сен-Санс, „Манон” и „Таис” на Масне.
Шансът за концертите пред българската публика като всеки шанс е внезапен – заради разместени репетиции на певицата в Ла Скала. Инструменталистката Зефира Вълова ще е партньорката й за бароковите изпълнения в София с музика на Хендел. Соня Йончева ще представи при идването си и първата си книга, вдъхновена от любими нейни оперни героини.
„Записки по едно предателство”, или позицията на един режисьор
От съвременните ни режисьори Георги Дюлгеров може да бъде сравнен в подхода на създаване на филмите си с имена като Ивайло Христов, Стефан Командарев, Коста Биков, като Адела Пеева в документалистиката. Винаги с лична позиция и автентичност на изпълнението. Новият филм на Георги Дюлгеров „Записки по едно предателство” ще има премиера на София филм фест на 19 март в кино „Люмиер”.
Отключването на идеята за този филм буквално се взривява от едно банално телевизионно предаване, разказва режисьорът. Той написва сценария, възмутен, че български учител, преподавател в гимназия, признава, че „не знае много за Бенковски и за неговата смърт”…
С филма Георги Дюлгеров разглежда въпроса за предателството. И стига до извода, че предава робът, а не свободният човек. Филмът е вдъхновен от „Записки по българските въстания” на Захари Стоянов. Режисьорът нарича книгата на Захария българската Библия, с която трябва да се гордеем. И твърди, че нация, която не познава историята си, няма бъдеще (да си спомним неговия „Мера според мера”). В „Записките по българските въстания” има и върхове, чутовни на подвиг, и падения човешки. В нея нито се преиначават фактите, нито се създават фалшиви патриотарски настроения, смята Георги Дюлгеров. Филмът разказва за подготовката на Априлското въстание, но поставя и въпроса за прошката, паметта и свободния дух и ни среща с предателя дядо Вълю, с последните мигове на Бенковски и със срещата на Захари Стоянов с предателя 10 години след смъртта на Апостола. Когато, придружен от приятели и конни жандарми, Захари отива да арестува предателя на лобното място на Бенковски, но го помилва неочаквано…
В главните роли са Пламен Димов – в образа на Георги Бенковски, Иван Николов е Захари Стоянов, а Ивайло Христов е предателят дядо Вълю. Оператор на филма е Веселин Христов.
Пол Елюар, преводачът на Ботев
Той е творец с неравна творческа и житейска съдба. Роден в преломни години, след Бел епок, в безметежното време на Франция, а в Европа от 40 години не е имало война. И никой и не помисля, че е възможна, а науката, изкуствата, технологиите се развиват шеметно. Този поет е вечен дисидент, в каквото и да е правил в живота си.
Но избухва войната и той заминава сред първите на фронта като санитар. А през Втората световна над районите на Франция, където действа Съпротивата, самолети разпръскват негови стихове… Защото той е големият поет на Франция, той е Пол Елюар. И – да, Франция няма да е вечно окупирана, тя ще живее!
Един от последните хуманисти на ХХ век – Пол Елюар, е ангажиран в творбите си със съдбата на бедните, онеправданите, дали от войната, от неправдата, най-общо казано, или от самотата, неразбирането, с каузата на прогреса, на борбата за повече справедливост. Това разказва преводачката на негови стихове Силвия Вагенщайн, а новата книга „Поезия”(издателство „Колибри”) е просто личната й селекция на негови творби.
Именно този поет е сред личностите на Франция, допринесли най-много за популяризирането на българската култура. Почти не се помни, че той превежда и издава 19 стихотворения на Христо Ботев, а след идването си през 1950 г. у нас и посещението в Карлово посвещава стихотворението „Победителите” на Левски. Две години по-късно, след смъртта на 56-годишния поет, наши поети като Ханчев, Багряна, Далчев превеждат негови стихове и новото издателство „Народна култура” ги отпечатва. Но и днес той е незаслужено малко издаван у нас. Но е обичан и превеждан от негови фенове – любители на поезията… Защото мелодичността на стиховете му е неотразима и малко поети пишат за любовта като него. Сборникът „Поезия” от Пол Елюар в голяма степен „лична антология” на преводачката Силвия Вагенщайн, припомня, че с уникалната си чувствителност стиховете на Елюар извършват революция в европейската поезия на XX век и влизат в световните поетични антологии.
