Пррофесор полк.о. з. Димитър Недялков
За първи път в историята на войните артилерията използва огневи вал.
Одринската операция е най-значимото постижение на българската войска в Балканската война. По своите резултати и измерения тя може да се сравни с най-забележителните събития в световната военна история.
Обсадата на Одрин от български войски продължава от октомври 1912 г. до началото на март 1913 г. и има за цел да блокира османски военен контингент с мащабите на полева армия. След като армията ни отразява опитите за настъпление на противника при Чаталджа, Булаир и Шаркьой, българското Главно командване решава да овладе Одринската крепост. Целта е по този начин да си възвърне стратегическата инициатива и да приключи войната. Съюзниците на България, постигнали своите цели, следели за обстановката в Източна Тракия, знаейки, че от това зависи изхода от общото усилие.
По онова време
Одрин е превърнат в една от
най-силните крепости в Европа.
Реките Марица, Тунджа и Арда са допълнителни препятствия към инженерните съоръжения, строени по германски фортификационен проект. Гарнизонът на Одринската крепост е под командването на артилерийския генерал Шукри паша, ръководил потушаването на Преображенското въстание в Странджанско през 1903 г. Под негово командване са били 5 дивизии и 2 самостоятелни полка с обща численост от 70 000 войници и офицери, 524 оръдия и 20 крепостни картечници. Маньовърът на формированията и подвозът на боеприпаси е бил осигурен с теснолинейка и ж.п. състав. За наблюдение на противника гарнизонът разполагал с няколко прожектора и един балон. Крепостното командване е било снабдено и с две радиостанции за свръзка с Главното командване в Истанбул, които в интерес на истината били успешно заглушавани от обсаждащите войски. Това е
пръв случай за успешна радиоелектронна
борба във военната история.
Макар че населението на града е било набъбнало от бежанци и достигало 170 000 души, той е бил добре запасен с продоволствие и подготвен с всичко необходимо за продължителна обсада.
Турското командване отдава голямо значение на крепостта както във военно, така и в политическо отношение. Одрин е първата османска столица в Европа. С упорит отбрана се цели да не се допусне превземането на крепостта, а при удобен случай да се пробие обсадата и турските войски да се съединят с полевите армии.
Одринската операция се провежда от Втора българска армия с командващ генерал-лейтенант Никола Иванов. В негово подчинение заедно със сръбските усиления са 4 дивизии и 4 отделни бригади. Числеността на българските бойни формирования е 126 000 души с 424 оръдия и 96 картечници. Заедно с българските войски са действали и сръбски части, които разполагали с 47 275 войници и 96 оръдия. Тези сили се осигуряват от аеропланно и балонно отделение.
През март 1913 г. започва подготовка за щурма на крепостта според плана на българския главнокомандващ генерал Михаил Савов. Първо трябва да се нападнат предните турски позиции, след което да се създаде илюзия, че основното нападение ще бъде срещу южния сектор, като
основните цели всъщност
са североизточните фортове.
Извършва се изключително щателна подготовка на състава. На специални полигони се провеждат занятия за съгласуване на действията. Особено внимание се обръща на артилерийската подготовка, предвид осъществяването на „огневия вал“, който по онова време е прецедент във военната практика.
През нощта на 10 март генерал Иванов уведомява подчинените си, че щурмът ще започне в 3 часа на 11 март. Лунната светлина би издала настъплението, тъй че трябва да се действа възможно най-бързо, независимо от огражденията от бодлива тел. Пехотата ще дава сигнал с бели фенери за продължаване на огъня на артилерията и червени фенери за прекратяването му.
Подготовката за щурма включва покриване на всички блестящи части от униформите на войниците и увиване на конските копита с плат. Щурмът на Одрин е предшестван от артилерийска подготовка, започнала в 13 часа и продължила до 19 часа на 11 март. В 3.30 часа сутринта на 12 март започва скритото придвижване на българите срещу вражеските позиции. След като устройват проходи в телените заграждения дружините започват атака „На нож“.
До 9 часа сутринта на 12 март предната отбранителна позиция в Източния сектор е превзета и османските части се оттеглят към главната позиция. Генерал Георги Вазов нарежда атаката да продължи без прекъсване, но настъплението е спряно от османската съпротива. Българското командване е принудено да спре, за да прегрупира артилерията си. Първо аеропланно отделение в това време разузнава за нови цели от построението на противника.
На Южния сектор българските части успяват да се придвижат напред и да заемат нова позиция на няколкостотин метра от предната османска линия. Сръбските войски в Западния и Северозападния сектор са отблъснати на изходните си позиции със значителни загуби. Въпреки ограничения успех на второстепенните сектори съюзническите атаки успяват да блокират голяма част от османските сили, подпомагайки настъплението на Източния сектор.
Генерал-лейтенант Никола Иванов заповядва срещу фортовия пояс в Източния сектор да се предприеме нова атака. Нападението започва с ожесточен артилерийски обстрел към 23 часа на 12 март. Половин час по-късно пехотата настъпва и артилерията пренася огъня напред. При този щурм Българската армия използва за пръв път в историята на войните „огневи вал“ като защитна завеса за пехотата, която го следва отблизо.
Щурмът на укрепленията се води от 10-и родопски и 23-ти шипченски полк на 8-а тунджанска дивизия. След близо осемчасов бой всички фортове в Източния сектор са превзети. Сутринта на 13 март главната отбранителна линия на Одрин е овладяна и български части започват да навлизат в града, който е обхванат от паника. Последната османска съпротива е преодоляна до обяд.
Сред първите подразделения, навлезли в града, е 29-и пехотен ямболски полк. Михо Георгиев, войник от тази част, издига българско знаме върху Селим джамия. Иван Балахуров, също от този полк, пръв достига щаба на Шукри паша и го задържа до пристигането на ескадрон от представителния Лейбгвардейски конен полк, начело с полковник Генко Мархолев. Шукри паша е конвоиран от гвардейците до щаба на генерал-майор Георги Вазов, а след това предава сабята си на командващия генерал-лейтенант Никола Иванов.
За овладяване на крепостта по време на Одринската операция загубите на Втора армия възлизат на 7645 души, от които 1316 убити и 6329 ранени. Сърбите дават 274 убити и 1173 ранени. Османските загуби възлизат на 11 600 убит. Пленени са 51 800 души, 413 оръдия, 12 240 пушки, 46 тежки картечници, 90 000 снаряда, 12 милиона патрона и друго имущество.
Превземането на Одрин е последният решителен удар срещу Османската империя, който довежда до края на Балканската война. Обсадата и щурмът са с цената на общо 18 282 убити, умрели, ранени, безследно изчезнали. На 12 април е подписано примирие, а на 30 май 1913 г. и Лондонският мирен договор. За кратко оръжията на Балканите замлъкват.
