Първата бе на полковник от запаса доц. Станчо Станчев за заимодействието между военната политика и стратегията през Първата балканска война
По инициатива на началника на Военна академия „Г. С. Раковски“ генерал-майор Тодор Дочев се възобнови една позабравена инициатива – по повод значими военноисторически събития от нашето славно минало да се изнасят публични лекции. По случай 110-тата годишнина от Балканските войни (1912 – 1913 г.), под ръководството на полк. доц. д-р Димитър Ташков – заместник-началник по учебната и научната част на Академията, в аула „Раковски“ пред преподаватели и обучаеми лекция на тема „Взаимодействието между военната политика и стратегията през Първата балканска война“ изнесе полковник о.з. доц. Станчо Станчев от научна секция „Военноисторически изследвания“ при Института за перспективни изследвания за отбраната.
В началото доц. Станчев поясни пред аудиторията, че няма да се спира на подготовката и развитието на военните действия в хода на войната, а ще се опита да разкрие проблемът с взаимодействието между военната политика и стратегията през Първата балканска война. Лекторът се спря на същността на военната политика и на изпълняваните от нея задачи, които пряко или косвено рефлектират върху военната стратегия. Обърна внимание и върху направленията, по които стратегията работи за изпълнение на поставените пред нея политически цели на войната.
След краткото въведение доц. Станчев насочи вниманието на присъстващите към същността на лекцията – как си взаимодействат политиката и военната стратегия при подготовката и воденето на Балканската война. Започна с една от важните задачи на военната политика, а имено разработването на законовата и нормативната уредба в годините, предшестващи войната. Военната доктрина, която заляга във всички официални документи, които касаят и армията, се ръководи от главната цел да се освободят земите, населени с българи, останали в пределите на Турската империя. Тя служи и като основа за по-нататъшното развитие на строителството на въоръжените сили. Беше направена оценка на приетия на 20 декември 1903/2 януари 1904 г. от XIII ОНС Закон за устройството на въоръжените сили на българското княжество, по който по същество се подготвя Балканската война. Според лектора, този Закон способства да се изгради армия „която във всяко време да бъде готова да запази целостта на земята ни, отечествената ни независимост и да оправдае надеждите, които българският народ възлага на нея“.
Беше проследено взаимодействието между военната политика и стратегията при организационното изграждане и въоръжаването на армията, при определяне на вероятния противник, подготовката на оперативните планове за война и Театъра на военните действия. Специално внимание се отдели на ролята на военната политика при дипломатическата подготовка на войната. Доц. Станчев направи критичен анализ на допуснатите грешки от политическото и военното ръководство в хода на непосредствената подготовка на войната. Обърна се внимание на слабостите при сформиране на българското Главно командване и липсата на общо стратегическо командване на Коалицията. Разкри се политическата и стратегическата цел на България при започването на военните действия и промените им в хода на войната. Лекторът остро разкритикува поставянето на неизпълними цели, довели до понасяне на големи човешки и материални загуби от Българската армия.
Накрая доц. Станчев направи извода, че по време на Балканската война 1912-1913 г. политиката оказва благотворно влияние върху развитието на стратегията дотогава, докато се поставят реални цели за постигане. Изнесената публична лекция предизвика обсъждане в залата. Основно въпросите бяха насочени към грешките на нашите държавни мъже и военачалници и вината и отговорностите им при започването на Втората балканска война. Инициативата за изнасяне на подобни лекции беше посрещната с адмирации и се направиха конструктивни предложения за бъдещите лекции.
