Автор: Радослав СИМЕОНОВ
В навечерието на 145-ата годишнина от подписването на Санстефанския мирен договор, ознаменувал края на Руско-турската освободителна война, българската историческа литература, посветена на войната, бе обогатена с още един интересен научен труд.
Дело на петима автори (двама историци, архивист, изкуствовед и архитект) той представлява комбинация от непубликувани досега руски архивни документи, няколко кратки исторически очерци и пълен списък с имената на медицинските чинове, загинали по време на войната.
Колкото и парадоксално да звучи, Докторският паметник, един от най-емблематичните и знакови монументи на София, бе обвеян с повече мистерии и догадки, отколкото с конкретна историческа информация. Дълго време и дори чак до наши дни той е бил причисляван към паметниците, издигнати от българското население в знак на признателност към освободителните руски войски.
Всъщност това се оказва заблуда. Той принадлежи към една особена група паметници – тези, които са направени с волните пожертвувания на самите участници във войната. В този смисъл Докторският паметник в София може да бъде окачествен като първия паметник в света, посветен на медицински чинове, на хората, които по време на война извършват най-хуманното нещо –
спасяват човешки животи и то с цената на своя собствен живот.
Затова и върху паметника липсва името на една от най-популярните фигури от времето на Освободителната война – баронеса Юлия Вревская (1838–1878). Нейните тленни останки остават навеки на българска земя, но името й не фигурира върху Докторския паметник, точно защото тя не е медицински чин, а милосърдна сестра – доброволка.
Инициативата за изграждането на Докторския паметник се заражда почти веднага след края на войната – в началото на лятото на 1878 г. по искане на лекарите и милосърдните сестри от болниците на Действащата армия. След като на 13 юли 1878 г. е получено височайшето одобрение от император Александър II, сред медицинската гилдия е пусната подписка за събирането на средства за въздигането на два паметника в прослава на загиналите лекари, ветеринари и фармацевти. Техните предполагаеми места са гр. Търново на Дунавския фронт и гр. Карс на Кавказкия фронт. Спомоществованията започват да се събират от руското Главно военномедицинско управление и за кратко време набраната сума достига до 20 хил. рубли.
Междувременно, след като София е избрана за българска столица, е решено, че паметникът трябва да бъде изграден в столицата на младата българска държава. Столичният Градски общински съвет предоставя обширна площ за изграждането му, която днес обхваща пространството между Софийския университет и Народната библиотека. В хронологичен порядък това ще бъде вторият руски паметник в младата българска столица, след като през 1882 г. е завършен и осветен т. нар. „Руски паметник” по пътя към Княжево.
Изпълнението на паметника се осъществява по идея на чешкия архитект от руски произход Антон Томашек (1851–1900), известен в Русия като Антоний Осипович Томишка. Същият е автор на проекта за изграждането на храм-паметника „Рождество Христово” в гр. Шипка. Събраните средства и архитектурният проект заедно с макета на паметника от гипс са предадени на градския архитект Антонин Колар, който организира неговото строителство. Изработката на монумента е възложена на италианския майстор каменоделец Луиджи Фарабоско, като строителството му продължава повече от година – от декември 1882 г. до 27 април 1884 г.
Както повечето паметници от тогавашната епоха той представлява класическа пресечена четиристенна пирамида с височина от около 10 м и размери 8/10 м. Тя се отличава с изчистеност и простота на архитектурната форма. Градежът започва върху терена на някогашното турско гробище, който през 1889 г. по проект на общинския градинар швейцареца Даниел Неф е превърнат в градски парк, известен днес сред столичани като „Докторската градина”.
Паметникът е разположен в геометричния център на градината. Основният строителен материал е бял камък (пясъчник), добит от района на с. Ташкесен (дн. с. Саранци, Софийско). Най-отгоре, върху каменната пирамида е положен саркофаг, изваян от монолитен блок от полиран сив гранит. С бронзови букви върху него са изписани топонимите на най-кръвопролитните сражения, по време на които медицинският персонал дава най-много жертви, а именно – Плевна, т.е. Плевен (западна страна); с. Мечка, Русенско, (южна страна); вр. Шипка от (северна страна) и Пловдив (източна страна). От сив гранит са изработени основата на постамента и цокълът.
Върху цокъла са монтирани 8 бронзови венеца с ленти, поставени по два на всяка една от четирите страни на пирамидата. Венците, емблемата и плочата с надпис, който е посветен на загиналите „медицински чинове” през войната, са изработени по специална поръчка в Италия.
Емблемата изобразява един от най-популярните медицински символи (змия, обвила съдина и лечебно растение), а надписът върху плочата е на руски език и гласи „Медицинскамъ чинамъ погибшимъ въ турецкую войну (1877–1878)”. През 90-те години на миналия век венците са били откраднати от безскрупулни вандали. През 2013 г., когато е предприета основна реставрация на паметника, те са излети отново, но скоро споделят съдбата на предишните.
Върху изпъкналите и хоризонтално подравнени квадри от пясъчник са изчукани общо 531 фамилии и инициали на загинали чинове от медицинския персонал на руската армия. Сред изписаните имена е и името на доктор Константин Везенков – лекар на прославената III опълченска дружина.
Церемония по официалното откриване на този паметник никога не е провеждана, може би защото приключването на неговия градеж съвпада с края на т.нар. „Режим на пълномощията”, когато българско-руските отношения са силно изострени.
