„Когато се счупи колата, мъжът ми вика мен за помощ, няма как да е другояче, защото и двамата сме техници. Когато дойде пролет, казва – на самолета гумите нали ти ги сменяш, сега отиди и си смени и гумите на колата“, разказва през смях Евдокия Иванова, борден техник в ескадрилата за оперативна подготовка на авиационната техника в 16-а авиобаза.
Колегите й се възхищават на хъса, с който тя не отказва задача на пистата – как се хвърля на асфалта под ремаркето, връзва с колани, развързва. Слага заглушките на двигателите след полет. „Специално внимание обръщаме на „бутовете“ – гуми по предния ръб на крилото, които са част от противообледенителната система“, казва Евдокия.
Още от 18-годишна е в авиобазата. Момичето от Нови Искър иска да учи във военновъздушното училище в Долна Митрополия, но родителите й не я пуснали. Тя пък издебнала и се цанила за кадрови войник. Осем години била картечар в охранителната рота и давала наряд през ден. След това завършила сержантския колеж в Долна Митрополия и станала борден техник. Накрая завършила и висше икономическо образование „Счетоводство и контрол“. Мъжът й, който също е техник в авиобазата, знае защо го е направила и доброволно й дава в разпореждане заплатата си.
Имат 11-годишно момче, което няма абсолютно никакъв афинитет към техниката. „Вместо хардуера обича софтуера и постоянно е на компютъра“, казва Евдокия.
