„Пилотите ме научиха, че на борда няма тъпи въпроси, защото във въздуха всяко незнание може да струва живот.“ Това казва старши сержант Димитринка Влахлийска, която служи като бордна домакиня в 16-а авиобаза във Враждебна. Второто правило, което научава, е, че заповедта на командира не се обсъжда, а се изпълнява. Затова никога не си е позволила да зададе въпроса: „Ама, това аз ли трябва да го направя?“. Гледаш, правиш като другите – било до завързване на товари или нещо друго. Важното е след това някой да го провери.
Попада във Враждебна случайно през 1998 г., а от 2011 г. е в летателния състав на базата. Лети на всички самолети – „Спартан“, Л-410, „Пилатус“. Докато лети, успява да завърши психология, като магистратурата й е по криминална психология.
Образованието й много бързо намира приложение. „Прибирахме хора от учение в Шабла – ВВС поделение, но с наземна работа. Едното от момчетата краката го теглеха назад. „Купувам си билет за влака, не мога да се кача“, казва той. Седим пред стълбите на спартана и му казвам: „Виж колко хора сме, няма ли нещо да се прибереш по-бързо?“. „Имам жена и бебе“, казва той. „И в един момент вижда едни стълби, които незнайно защо помисли, че са сандъци. Това парашути ли са? Тогава се задейства психологията и му казах – Да, парашути са. Едва тогава тръгна по стълбата нагоре. Наличието на парашут го успокои, защото му даде шанс да оцелее“, разказва Влахлийска.
Димитринка е кацала по 2 пъти в Кабул и Кандахар, била е на полети до Ирак. „В тези места човек си дава сметка какво има тук, в България. Обичам заминаванията, но повече обичам завръщанията“, казва тя. Едно от най-силните й преживявания е в иракския Ербил. „Излязохме да се разходим, на един светофар едно момиче ме дръпна за ръката – раздърпана, прашна. Впечатлиха ме очите й, никога няма да ги забравя, големи черни. Каква безнадеждност и отчаяние имаше в тях. Дадох й 10 долара, но тези очи ще ме гонят до края“.
