2952 депутати от Общокитайското събрание на народните депутати гласуваха в края на миналата седмица за преизбирането на Си Дзинпин за президент на страната за трети мандат. Против и въздържали се няма. Това единодушие показва, че китайската политическа върхушка няма намерение дори и да се преструва, че играе нашата западна игра на демокрация, иначе можеха да определят десетина души да гласуват против и дори да има втори кандидат. Вижте например какво направи Путин – през 2012 г. той отстъпи президентския пост на Дмитрий Медведев за 4 години, за да покаже, че е демократ и няма да насилва конституцията. Обратното – през 2018 г. Си Дзинпин просто промени основния закон на Китай, който не му даваше право на повече от два мандата. А черешката на тортата бяха двете чаши чай пред него по време на заседанието на парламента – китайска традиция да се подчертае кой е шефът, за всички други има по една чаша, а за него – две.
Третият мандат за Си Дзинпин е финален акорд в промяната на властовата структура в Китай. Най-голямата страна в света се превръща в типична автокрация. А както е известно, колективната диктатура винаги е по-предсказуема и по-инклузивна от едноличната. Отстранявайки всякакви баланси и противотежести, лидерът се нагърбва със страшна отговорност. Така е било по времето на Мао Дзедун, но тогава Китай не е бил велика сила, а селска егалитарна държава с проста социална и икономическа структура. Днес управлението на страната е висш пилотаж – огромна икономика, голям частен сектор, разнопосочни интереси и участие в глобални търговски мрежи и производствени вериги.
Предвид персонализацията на властта в Пекин ще е все по-важно да се вглеждаме в личността на застаряващия лидер (след 3 месеца той навършва 70 години). Си Дзинпин е достатъчно възрастен, за да е преживял кошмара на Културната революция от втората половина на 60-те години и издигането и спускането по виенското колело на китайската политика. Баща му е виден функционер на комунистическата партия, стига до поста вицепремиер, след което пада жертва на вътрешните чистки. Изхвърлен от пекинския елит, той е изпратен за заместник-директор на тракторен завод в провинцията, а след това е арестуван. След края на Културната революция си връща свободата, започва отново да се издига в политиката и в началото на 80-те години вече е член на Политбюро на комунистическата партия и заместник-председател на парламента.
Докато баща му е в немилост, Си Дзинпин, едва 15-годишен, е изпратен на работа в едно село, където живее в пещера. Така преминават 7 от младежките му години. Младият човек се стреми да докаже своята правоверност, но кандидатурата му за членство в Комсомола е отхвърлена 7 пъти, а в комунистическата партия успява да влезе едва от десетия опит. Всичко се урежда след реабилитацията на баща му и Си Дзинпин бързо започва да катери кариерната стълбица.
Си Дзинпин има типичното семейство на китаец от елита. Той и втората му съпруга имат само едно дете – дъщеря, завършила в Харвард под чуждо име, според някои данни тя и сега е в САЩ. Любопитното е, че жена му е професор по музика и генерал-майор от армията, но това се дължи на факта, че е известна народна певица и е била шеф на Ансамбъла за песни и танци на китайската армия, както и на Академията за изкуство при военните. Иначе в качеството си на певица тя постъпва в армията едва 18-годишна. Когато се омъжва за Си Дзинпин през 80-те години, тя е била много по-известна от него.
Китай вече е икономическа и военна сила номер две в света, има претенции да детронира американците от лидерската позиция. Големият въпрос е какъв курс ще избере Си Дзинпин в следващите години – дали ще прецени, че неговата мисия е да подобри живота на своите съграждани, или ще тръгне по пътя на Путин, който предпочете външната експанзия. Китай също си има своя Крим и своя Донбас – това е Тайван. Надеждата е, че неуспехът на Путин в Украйна ще бъде урок и за Си Дзинпин и той може да се задоволи с нещо по-малко велико от връщането на Тайван в лоното на Пекин. Например – след десетина години с помощта на малко стъкмистика в статистиката да обяви, че Китай вече има най-голямата икономика в света и е изпреварил Америка. И това се дължи на великия лидер с двете чаши чай пред него.
