Основно войниците и сержантите при нас са местни, докато офицерите са от цяла България, казва командирът на 31-ви механизиран батальон в Хасково
Подполковник Светослав Годинов вече пета година командва 31-ви механизиран батальон в Хасково. Той поема формированието на 1 ноември 2018 г. През 2001 г. завършва военното училище във Велико Търново, профил мотострелкови. Службата му стартира в 53-ти полк в Средец като командир на взвод. През 2002 г. полкът е закрит и го местят в Стара Загора. Там служи на различни командни длъжности до 2014 г. В периода 2014–2015 г. е слушател във Военната академия. През 2015–2016 г. е старши помощник в отделение оперативно в щаба на 2-ра механизирана бригада. После две години – до 2018 г., е началник-щаб на 38-и механизиран батальон. Бил е на няколко мисии в Босна и Херцеговина и в Афганистан – Кабул, и Кандахар.
– Стрелбите, на които присъства екипът на в. „Българска армия“, г-н подполковник, ли са началото на бойната подготовка на батальона за тази година?
– Бойната подготовка на батальона започна с индивидуалната подготовка на войника. Сега сме на етапа подготовка на отделението. Занятията, които наблюдавахте на 1-ва механизирана рота, са с бойни стрелби и са част от края на подготовката на отделенията. За тази рота тези дни се проведоха тактическите занятия с отделенията, защото през април ще има периодично обслужване на техниката и подготовката й за експлоатация в пролетно-летни условия. Етапът, за който говорим, приключва в средата на май.
– После какво следва?
– Следват етапите подготовка на взводовете, подготовка на ротите и накрая – на батальона.
– Кога ще е апогеят на полевата подготовка за целия батальон през 2023 г.?
– В предходните 3 години батальонът участва в тактически учения на полигон „Корен“. Тази година венецът на подготовката ще са провеждащите се ротни учения. Имам предвид планираните за провеждане ротни учения с бойни стрелби с две механизирани роти на полигон „Ново село“. Като едното учение ще е част от международната подготовка „Платинен лъв“, която е планирана да се проведе в края на юли–началото на август. За тази година това ще са апогеят, венецът, така да се каже, на полевата ни подготовка.
Но не бива да пропускаме, че и формирования за ПВО и разчети от минохвъргачната батарея ще участват в големи учения като това в Шабла, което предстои. Те ще изстрелват осветителни мини за цели. На „Корен“ ще има „Планински щит“, там ще играем отцепление, ще участваме и с огневи посредници. Не бива да забравяме, че предстоят и сериозни полеви подготовки със специалистите
разузнавачи, артилеристи, ПВО и т.н.
– А след август какво ще правите?
– Продължаваме подготовката с тактически занятия по управление и ежедневни тренировки.
– Има ли вакантни места за войници в батальона, г-н подполковник?
– Разбира се, че има. Набираме кандидати за попълване на вакантните места в строя чрез конкурси и от доброволния резерв. До момента имаме 4 бойци, подписали договори за кадрова военна служба след обучение в доброволния резерв. От тях едно е момиче. От Свиленград е. Тя е на служба в батальона от 6 март. Занятието с бойни стрелби, на което присъствахте миналата седмица, беше нейното първо бойно кръщение. Но службата при нас е такава. Понякога бързо се влиза в „боя“. Обикновено имаме по два-три приема на година за войници. Тази година също предстои, конкурсът е в средата на май за 15 места. По принцип кандидати има, но много от тях не успяват да преминат медицинските прегледи. Други се отказват преди началото на конкурса и не се явяват, други пък се отказват между конкурса и подписването на договор.
– Как разчитате да набирате войници – предимно от региона на Хасково или от цялата страна?
– Аз мисля, че е нормално при комплектоването на подразделенията с личен състав, войнишкият и сержантският да са от тукашния регион. Да, има изключения за войници и сержанти да са от различни краища на България, но повечето са местни, те преобладават. Докато при нас, офицерите, е по-различно. Принципът е условно казано „Където те свари службата“.
– Разбрах, че командирът на 1-ва механизирана рота старши лейтенант Стоян Спасов е чак от Търговище.
– Така е. А взводният му командир лейтенант Петър Атанасов е от Пловдив.
– Излиза, че офицерският състав на батальона е от цяла България?
– Има нещо такова. Да речем – един капитан от Болярово, на 20 г. служба в Хасково, можем ли да кажем откъде е? Аз съм роден в Стара Загора. Там само съм роден, родителите ми са живели в Харманли. Но в момента съм устроен в Стара Загора – там са ми апартаментът, семейството, а служа в Хасково. Аз откъде съм? Ето такива парадокси се получават в живота. Началникът на щаба е хасковлия, но живее в Стара Загора, семейството му е там, но служи тук. Той хасковлия ли е, или старозагорец?
Фото Кирил БАЦИЕВ
– Г-н подполковник, пролетта дойде, след нея идва лятото, а с лятото започва „сезонът“ на пожарите. Каква е готовността на батальона за борба с последиците от бедствия и аварии и за оказване на помощ на населението?
– Батальонът поддържа 4 фоба (формирования за овладяване и преодоляване на последствията от бедствия и аварии). Един за тежки зимни условия, друг за наводнения, третият е за пожари и четвъртият за невзривени бойни припаси. Даже днес, когато пристигнахте, бе задействан последният фоб за транспортиране и унищожаване на невзривени боеприпаси. В с. Аврен, община Крумовград, бе открита противопехотна скачаща мина. Навремето, след 10 ноември, когато е разминирана границата, на места пръстта се е свличала и нормално е някоя такава мина да остане. Друг случай – на 31 декември, когато хората се гласят да празнуват, сме унищожавали снаряд в с. Крепост. Тогава следобед към 14 ч. ни звъннаха. Оказа се инертен снаряд от гаубица. Хората купили къща и решили да почистват в двора за животни. И там го намерили. Там се забил. Нашият старши лейтенант, който ходи, като се върна, вика: Най-вероятно дядото дълго си е клепал косата там, после са го извадили, хвърлили са го някъде встрани, уплашили са се и се обадили в полицията. Иначе ежемесечно с личния състав на фобовете се провеждат практически занятия по оповестяване, инструктажи, проверка на изправността и работа с материалните ресурси, които са за съответния екип. Най-големите са за пожари и за наводнения и борба с тежки зимни условия. При нас е планинско-горист район, има много житни култури, пасища. Най-вече лятото, когато трябва да се почистят пасищата, стопаните ги палят. И покрай тях започва да гори горският фонд.
