Съдбата на коронавируса е като на грипа, загубва силата си, но има „опашка” от усложнения, казва подполковник д-р Дончо Дончев.
„Времето минава и буренът на забравата израства върху спомена за хората, които загубиха живота си, докато в COVID зоните
работеха във вирусната среда
която носеше гибел. И е време за саможертвата им да се остави материален, видим спомен.” Това споделя подполковник доц. д-р Дончо Дончев от Клиниката „Уши, нос, гърло” на Военномедицинската академия (ВМА), докато говорим за неговото петкратно доброволчество в Инфекциозната клиника на болницата в София, докато върлуваше пандемията. Самият той тогава тежко се разболява.
Това се случва при първото му влизане в помощ на колегите си – инфекционисти на първа линия. По това време при първата вълна на пандемията на COVID-19 алгоритъмът на лечение включва денонощни дежурства от 5 дни, ритъм на работа, възприет в света. И умората си казва своето, и правиш пропуск, си спомня днес д-р Дончев за заразяването си… А ваксините в онези дни са още „на хоризонта”.
От дистанцията на времето военният медик се връща към методите, които тогава се прилагат срещу коронавируса тогава в света. Някои от тях по-късно се отричат, други се оказват дори вредни. Като това с хидроксихлорокин сулфата заради брадикардия и забавяне на пулса до под 50 удара. И последният, върху когото го прилагат във ВМА по ирония на съдбата, е самият д-р Дончев. Не за лечение, а за
да осигури глътка въздух на пациента
за 24 часа, се използва методът с реконвалесцентната плазма. Тези часове са решаващи за положителен обрат в лечението. Д-р Дончев изпитва облекчението за белите си дробове на собствен гръб. Макар и изоставен по-късно, днес той отчита като огромна полза, че в почти всички областни градове кръвопреливните центрове развиват възможности за плазмафереза, пречистване на кръвната плазма – лечебен метод за много други заболявания.
Всъщност пандемията, така трагична за обществото, е огромен тласък и за медицината, и за технологиите и медицинското оборудване, и за фармацевтиката, а и за уж елементарни неща като производство на маски и други предпазни средства. А в началото с 3 маски „се минава” в клиниката за седмица, пръскат ги със спирт, полагат се по две защитни облекла…
Д-р Дончев припомня днес уроците, които и за добро, и за лошо получихме от това, което премина през света. Първо, когато нямаме специфична профилактика, т.е. ваксини, неспецифичните мерки – хигиенните, а донякъде и епидемиологичните с ограничаване на контактите между хората, дават ефект. Особено през първата вълна на пандемията, когато светът не е подготвен не само с кадри, а и с материален ресурс за удара ѝ: спирт, дезинфектанти, маски, специфичните неща, които засилват имунитета, когато в магазините изчезваха лимоните… Големият дефицит на лекарствата започва с втората вълна, когато лекарите придобиват някакъв опит с какво да лекуват и сериозно болните пациенти, за които няма места в болниците. Тогава големият проблем е
изтощението на екипите в COVID зоните
изцеждането на силите им. Към края на тази вълна и в болниците в страната много клиники се преустройват като COVID зони. Докато по-късно срещу вируса се включва и ваксината.
Четвъртата вълна през есента на 2021 г. вълната на голямата смърт и огромния мащаб на заразяване взема живота предимно на неваксинирани хора. Всъщност влошаването е различно при различните вълни. Но през цялото време борбата е и да не се случи най-страшното, да се претовари системата на здравеопазването. И България за разлика от страни като Франция, Португалия, Румъния, които търсят помощ от други държави, се справя със собствени сили.
При първото му влизане в COVID зоната го впечатлява колко много млади хора, студенти и стажант-лекари, са се включили като доброволци. Особено в началото се разчита именно на тях.
Днес разговаряме и за т.нар. пост COVID, за последствията от коронавируса върху системите на организма ни месеци след боледуването. Д-р Дончев казва, че най-актуални са пост- COVID усложненията от омикрона, появил се през януари м.г. Протичането на заболяването при него е по-леко и по-кратко, но са типични усложненията, особено неврологичните. В този смисъл и усложненията за ушите, носа и гърлото като вид неврологични усложнения. Върна се и другият респираторен вирус – на грипа, който също предизвиква усложнения. При грипа е типично, а при омикрона е възможно да увреди слуховия нерв. И проявите на заболяването, и лечението му са почти идентични. Симптомите са субективно намаление на слуха, което се усеща като затапване, заглъхване или неразбиране на това, което се говори. А силните звуци дразнят и се усеща постоянен шум като пищене.
Разликата между грипа и омикрона
е, че при грипа всичко може да започне със силно болезнено остро възпаление на средното ухо, а при омикрона то отсъства. Но начинът на увреждане на слуховия нерв е почти един и същ – с тромбозиране на най-малките кръвоносни съдове, които го хранят. Много важно е лечението да се започне рано, още при усещането за т.нар. пищене или ако слухът намалее да се отиде при ушен лекар. Пищенето може да е знак и за високо кръвно, но то също уврежда слуховия нерв, макар и не остро. Крайният ефект от лечението зависи от времето, минало от увреждането.
При COVID обаче има и по-типични неща, като загубата на обонянието, особено при последния вариант на омикрона. И отново е важно ранното лечение. Ходът на заболяването е лек, но понякога с трайни увреждания. След ранната му фаза ни помагат т.нар.
ароматна тренировка или рехабилитация
казва д-р Дончев – с вдишване на водно разтворими парфюми и одеколони или други аромати от подправки, но не с етерично-маслени ароматни вещества. И съветва да правим това по няколко минути дневно. Изследват се и възможностите за въздействие с барокамера, с антикоагулантна терапия в ранните фази на заболяването или през възстановителния период, приемане на витамини и антиневритни, подобряващи кръвоснабдяването и намаляващи отока лекарства.
Типични усложнения при омикрона са вестибуларните, т.нар. замайване. Организмът си има механизми за компенсиране, но и лекарствата повлияват състоянието на вътрешното ухо. „Опашката” на това оплакване обаче може да е много дълга, предупреждава д-р Дончев. Някои оплаквания са свързани с носната кухина, с лигавицата на носа, която става суха, но това се повлиява с локални средства.
А съдбата на COVID е като тази на грипа, смята д-р Дончев. Повтаря се историята с испанския вирус отпреди 100 г. Така че урокът е, че въпреки големите усилия на науката и организацията на обществото и Създателят ни помага, и вирусът загубва силата си, макар да става много по-заразен. Но винаги трябва да имаме едно наум и да не забравяме как свинският грип създаде голямо напрежение по света. Големият стрес-тест премина, а огромният тласък за различни медицински науки и индустрии е факт, преоборудваха се болници със системи за подаване на кислород, обобщава военният лекар. Днес понякога го връхлита споменът за нощните дежурства, които предпочитал в Инфекциозна клиника, за постоянния звук на алармите, при двойно надминатия капацитет от пациенти, когато секундите са важни… Д-р Дончев казва, че винаги е имал страхотно високо мнение за колегите си от Инфекциозната клиника и сред тях вижда най-добрите лекари на ВМА. И със страничния поглед на доброволец в клиниката през пандемията той е изумен от мотивацията, с която млади хора, бъдещи лекари инфекционисти се насочват към тази много интересна специалност. И днес някои от тях са вече част от екипа на клиниката.
