Константин Карагьозов от БТА е единственият представител на медиите, който плава през цялото време с българския кораб.
Намираме Константин Карагьозов в чилийския пристанищен град Пунта Аренас. Репортерът на БТА е единственият представител на медиите, който пътува с военния и научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ и в двете посоки, като придружава българската експедиция по време на целия престой на Антарктида. Всички медии имаха и имат възможност да ползват със свободен достъп рубриката „България– Антарктида–корабният дневник на БТА“.
„Емоциите са малко по-силни, защото вече се прибираме към България. На отиване имаше въодушевление от неочакваното и от това всеки да изпълни професионалните си ангажименти. За пътуването всичко стана на един дъх, решението беше взето бързо, под влияние на различни фактори и щипка приключенски дух, възможността за такова голямо пътуване е и огромна професионална възможност. Исках да проверя доколко съм способен да поема подобна отговорност, защото цялото отразяване на събитието и цялата мисия от различни събития е нещо особено важно и защото е от името на национална медия.“ Това каза Константин Карагьозов специално за читателите на вестник „Българска армия“. Интервюто направихме по WatsApp с перфектно звуково качество и без никакво забавяне от двете страни.
Най-трудно за него в тази експедиция е било отделянето от близките хора, годеницата и родителите му, както и от приятелите. Споделя, че когато реално започва да се случва подготовката за експедицията, разбира, че нещата придобиват реални размери и осъзнава, че психиката трябва да е още по-силна, отколкото си е мислил първоначално. Споделя още, че животът на кораба е един социален експеримент за него, защото човек е затворен на малко пространство с ограничен брой хора, с които се налага да съжителстват.
Няма предишен опит с плавания. За първи път му е сега, преди го е правил само за развлечение, в рамките на не повече от ден. По думите му това изобщо не може да се сравни с настоящото му продължително плаване, и то с военен кораб и професионален ангажимент едновременно.
Връзката с България понякога е била доста трудна, споделя репортерът на БТА, освен когато са на междинни спирки като Картахена, Мар дел Плата или близо до земя, където интернет-връзката е по-добра.
„Единственият начин да си върша работата е чрез интернет. Това е може би едно от предизвикателствата пред мен. Бавно се изпращаха файлове и материали. Трудна беше комуникацията, а проблем беше и часовата разлика, която е 5 часа. Понякога се налагаше да чакам и да се надявам на по-добра връзка след десет мили например. Метеорологичните условия също играеха важна роля. По отношение на новините от България бях в известна степен ограничен, защото, за да следиш информационния поток, изисква много време и ресурс от интернет, а това е трудно по средата на Атлантическия океан например“, споделя журналистът пътешественик.
За него най-интересно по време на експедицията е било запознанството с много нови и различни хора. Всеки нов ден въпреки монотонността и рутината е имал чар по свой начин, защото човек вижда места, на които много малко хора са били преди него.
Попитахме го как са се сработили цивилните и военните на кораба. „Военнослужещите имат малко по-различен начин на мислене поради професията им. Те са хора като нас и като изключим униформата и професионалните им задължения те са весели и усмихнати и най-вече поддържат високия боен дух, за да изпълняват това плаване, защото са подложени на огромни психически натоварвания. Малко от тях са плавали толкова дълго. Всички приемат стоически изпитанията и не за сметка на общия дух, който витае из палубите и помещенията и така успяхме да изградим едни наистина човешки взаимоотношения.
„Семейството и близките ми ме подкрепят за тази експедиция. За тях вероятно е било много трудно, но те знаят, че подобна възможност може би се появява само веднъж в живота. Всички са с мен, в редовна комуникация сме и се опитваме да компенсираме липсата на близост“, споделя Константин Карагьозов.
Всички от екипажа на кораба у нас са приемани за истински герои, защото издържаха и все още издържат едно толкова продължително и тежко плаване. „Хората приемат такива неща за геройство, но тази дума е прекалено силна и не мисля, че е правилна. Приятно е, че има хора, които мислят по този начин, но ние правим нещо важно, всеки човек в даден момент трябва да устои на определени изпитания, за да бъде успешен и да се научи да се справя с предизвикателствата“, споделя репортерът.
На този етап не мисли да пише книга, но води личен дневник, за да не забрави малките детайли по време на експедицията.
Да бъдем по-сплотени като народ
След официалните въпроси помолихме колегата от БТА да каже каквото пожелае и да се обърне към читателите ни. „Хората трябва да бъдат малко по-сплотени и да се разбират повече независимо от условията, в които са поставени, и независимо от изпитанията, пред които са изправени. Когато човек е поставен в малко по-сурова среда, той не трябва да прехвърля проблемите си като комплекси за сметка на околните. Всеки трябва да търси грешката първо у себе си и да се опитва да запази рационалното мислене и логиката преди емоциите във всяко нещо освен в любовта може би. Искам да бъдем малко по-сплотени като народ така, както сме и тук на българския военен кораб. Аз се чувствам част от този екипаж и каквито и различия да сме имали, а те са неизбежни, ние преодоляваме всички проблеми с взаимни компромиси и ред и дисциплина, защото се намираме на военен кораб“, категоричен беше Константин Карагьозов.
На път за дома
Корабът „Св. св. Кирил и Методий“ премина покрай бреговете на Аржентина, източно от залива Самборомбон. Заливът е разположен на 160 км югоизточно от аржентинската столица Буенос Айрес, водейки началото си от устието на Рио де ла Плата. Името Рио де ла Плата се използва за широк воден участък, образуван при сливането на реките Уругвай и Парана.
Понякога за Рио де ла Плата се говори като за река, но някои географи го считат за голям залив или периферно море, принадлежащо към Атлантическия океан. За тези, които я смятат за река, тя е най-широката в света, с максимална ширина от около 220 км и обща площ от около 35 000 кв. км.
По-рано българският кораб отплава от военноморската база в Мар дел Плата, Аржентина. Той беше тържествено изпратен от представители на Военноморските сили на Аржентина под музикалния съпровод на военен оркестър.
До излизането от пристанището в Мар дел Плата корабът беше ескортиран от влекач и катер. На борда временно се качиха двама аржентински пристанищни пилоти, които да помогнат на екипажа да изведе плавателния съд в открито море по безопасен начин.
По време на престоя си в Аржентина „Св. св. Кирил и Методий“ презареди запасите си от гориво, хранителни продукти и прясна вода, подготвяйки се за прехода от над 20 дни в Атлантическия океан.
Така НИК 421 пое към следващата междинна спирка от маршрута си – испанския град Картахена, където трябва да пристигне в средата на април. Очаква се корабът да акостира във Варна в края на април.
Българските военни моряци обмениха опит с колеги от Аржентина
„Плаването с кораба „Св. св. Кирил и Методий“ беше чудесно преживяване“, сподели в интервю за БТА капитан-лейтенант Хуан Николау от Военноморските сили на Аржентина, лоцманът, който приключи мисията си на борда на плавателния съд на 16 март, слизайки във военноморската база в Мар дел Плата. Капитан-лейтенант Николау плава с НИК 421 от Аржентина до Антарктика и после обратно до Аржентина, за да подпомогне екипажа в качеството си на опитен навигатор в полярни води.
„Работата ми с българските военни моряци беше много интересна, обменихме опит, научих доста за начина им на работа как изпълняват корабните си задължения. Бяха много добре подготвени, изпълнявайки професионалните си задължения. От лична гледна точка беше изключително преживяване – мога да кажа, че беше страхотно, запознах се с чудесни хора. Опознах различна култура с различни традиции“, каза още капитан-лейтенант Николау.
„Южният Атлантик, проливът Дрейк и водите в Антарктика са сурови за мореплаване. Плавайки на юг към Антарктика, успяхме да преминем безопасно през пролива Дрейк, времето беше с нас. При връщането морето беше по-бурно, но корабът удържа. Нямах проблеми с комуникацията с екипажа – обсъждахме ситуациите на английски език без затруднения. Съветите, които предоставях, бяха по-скоро навигационни и свързани с това как да успеем да реагираме навреме с оглед бързо променящите се метеорологични условия в тези райони. И все пак гледам на това не толкова като съвети към българските колеги, колкото като обмяна на взаимен опит. Ако плавам в Черно море, аз също бих имал нужда от някого, който да ме запознае с особеностите му и разликите спрямо условията в Атлантика например“, каза още той.
Николау отбеляза нощното плаване в антарктически води като едно от най-сериозните предизвикателства, пред което е бил изправен екипажът. „Нощното плаване в Антарктика е рисково, тъй като няма маяци и други типове морска сигнализация, подпомагащи моряците. Районът изисква повече повишено внимание нощем, отколкото всеки друг район в света. Плавайки по подобен начин, моряците разчитат само на своята навигационна апаратура. В днешни дни радарите, GPS системите и електронните карти предоставят голямо количество информация за навигиране, но това, което маякът ти дава, е увереността от това, което виждаш, както и възможността да се убедиш със собствените си очи, където точно се намираш, а това е много важно“, предупреди той..
Николау вече се подготвя за следващото си назначение в аржентинската военноморска база Пуерто Белгано, намираща се на 500 км южно от Мар дел Плата. „Трябва да бъда там до няколко дни, тъй като поемам новите си задължения на друг кораб – разрушител от военноморския флот на Аржентина“, добави той.
Среща с контраадмирал Марсело Фернандес
Командирът на нашия кораб капитан II ранг Николай Данаилов проведе официална среща с командира на военноморската база в Мар дел Плата – контраадмирал Марсело Фернандес. Разговорът се проведе в базата, където НИК 421 остана между 16 и 20 март.
„Споделихме опита си от пътуването до Антарктика с контраадмирал Фернандес, който остана впечатлен от дейността, която сме успели да извършим за толкова кратък период от време в района на Южношетландските острови“, отбеляза пред БТА капитан II ранг Данаилов. По думите му контраадмирал Фернандес е изразил своята подкрепа за бъдещо сътрудничество с България.
„Мар дел Плата остава една отворена врата за нас и за нашата полярна експедиция. Тук посрещането винаги е топло, чувстваме колегите от Аржентина като антарктически братя“, допълни командирът на „Св. св. Кирил и Методий“.
Капитан II ранг Данаилов връчи на контраадмирал Марсело Фернандес плакет от името на началника на Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ във Варна – флотилен адмирал проф. Боян Медникаров. Командирът на „Св. св. Кирил и Методий“ изрази надежда в близко бъдеще аржентинската фрегата „Либертад“ да посети Варна.
