Люлебургаз предлага отлични условия за туризъм и търговия.
„Пазарлама“, така турците наричат процеса по пазаруване, защото за тях това е не просто предлагане и купуване, а е цял процес по пазарене. Както повечето българи вече знаят от личен опит, пазаренето в Турция е нещо задължително. Така турчинът разбира, че пазаруващият има интерес към предлаганата стока и я оценява. Тогава е склонен и да намали цената, за да ти направи жест (ихтибар).
Цените в Одрин обаче вече не са това, което бяха. Търговците се усетиха и понадуха цените, но въпреки това повечето стоки, а и услуги, са понякога дори значително по-евтини от тези у нас. Търговията обаче от Одрин започва да се измества на югоизток към Люлебургаз, Чорлу и Такирда. Българите вече предпочитат да отидат стотина километра по-надолу в Турция, където цените все още са такива, каквито бяха в Одрин допреди около година. Така Люлебургаз и особено Чорлу се превръщат в новия Одрин за любителите на шопинга в южната ни съседка.
Люлебургаз е град във вилаета Лозенград, разположен на 60 км югоизточно от Одрин, по пътя за Истанбул. Името идва от турската дума lule – лула, с производството на която градът се слави. Населението на града наброява близо 130 хил. души. Градът е транспортен и търговски център на предимно селскостопански район, в който се отглеждат цвекло, зърно и слънчоглед.
Според Санстефанския мирен договор Люлебургаз влиза в пределите на България, но по Берлинския договор е върнат в Османската империя. През Първата балканска война градът е в югозападната част на района на провеждане на Люлебургазко-Бунархисарската операция (28 октомври–2 ноември 1912 г.). Това е най-кръвопролитното сражение в цялата война. При него българските войски нанасят тежко поражение на османските сили в Източна Тракия, които са принудени да отстъпят към Чаталджа.
Според Лондонския мирен договор от 17 май 1913 г. Люлебургаз отново е в пределите на България, но след Цариградския договор от 22 септември 1913 г. остава в Османската империя.
Тук може да се види архитектурен комплекс, състоящ се от Мехмед Соколи паша джамия, построена през 1539–1588 г. от Синан; турска баня и хан „Мимар Синан Кервансарай“, градина и мавзолей на Зиндан баба от XIV век. В околностите на Люлебургаз и в Лозенград има и тракийски могили, долмени и менхири.
Чорлу пък е известен за нас най-вече с пазарите си, където цените са с около 20% по-ниски от тези, които се предлагат за туристите в Одрин. Преди Чорлу се намира и популярната фабрика „Тач“, където приехме с усмивка поривите на някои туристи да пазаруват с колички, но скоро след това и ние потърсихме количка, защото цените на спалното бельо, халатите, хавлиите и покривките са наистина впечатляващо атрактивни.
Турция обаче впечатлява и с още нещо. Хората са много спокойни, отнасят се с особена почит към всички независимо от имотно състояние, външен вид или възраст. Те се отнасят с уважение един към друг. Хората се припознават като приятели, като близки, уважават и труда си. Избягват публични и шумни скандали, дори когато имат повод за това, особено в търговските взаимоотношения. Храните са пословично вкусни, защото производството на местни плодове и зеленчуци е издигнато в култ. През деня управителят на хотела е с костюм, следобед вече е с работни дрехи и наглежда овощната си градина. Срамна работя няма за турчина. Той е работлив, добронамерен и гостоприемен. А ние им завиждаме, но нека да си признаем, че понякога сме си просто мързеливи.
По пътя от Одрин към Люлебургаз и надолу към Чорлу почти няма пустеещи земи. По пътя от Капитан-Андреево нагоре към Свиленград, за съжаление, има доста пустеещи земи.
Да, Турция е многомилионна, но това не е оправдание за нашата ленива инициативност. Тези земи някога са били наши, днес обаче те не ни принадлежат, но не пустеят, съседите ни работят здраво. Затова са добри хора, затова имат, затова е вкусно там, затова ходим и ще продължаваме да ходим, защото умеят да ни поканят вежливо и да ни посрещнат като добри съседи. Стават към 5,30 ч. сутринта, за да отворят в 6,00 ч. дюкяните на борсата в Одрин. Така са и в Люлебургаз, и в Чорлу, и в Такирда, със сигурност и на всички останали места, където кипи активна търговия. Умеят да работят, умеят и да се забавляват, умеят да живеят!
