Най-големият свръхзвуков аеродинамичен тунел в света става все по-актуален в условията на глобалната надпревара за тестване на хиперзвукови реактивни технологии. Днес дори и във възхода на дигиталните методи за разработване на оръжия нищо не може да замени старомодните аеродинамични тунели за реални изпитания на най-модерните въздушни платформи.
В една тясна алпийска долина във Франция, на един хвърлей от границата с Италия, се простира комплекс от аеродинамични тунели, които са собственост на френската аерокосмическа лаборатория. Звездата на този уникален комплекс безспорно е т. нар. „Вятърна катедрала“, която е най-големият аеродинамичен тунел в света.
Цялото съоръжение е правоъгълник от огромни тръби, като дължината му е 155 м, а ширината – 40 м. В най-широката си част тръбите на тунела имат диаметър 24 м. Четирите водни турбини с мощност 55 мегавата, се захранват от водите на две езера, разположени високо в близките планини. Те задвижват двата огромни вентилатора на тунела.
Този уникален комплекс от аеродинамични тунели скоро навърши 70 години. Гледайки го, човек трудно може да повярва, че тези гигантски съоръжения са изграждани по време на Втората световна война в планините на Тирол от немски и австрийски инженери. Строителството на комплекса започва през 1942 г. След войната съоръжението е демонтирано и преместено на сегашното си място във Франция.
Независимо от възрастта си и днес тунелът може да ускорява въздуха, който облита въздушните платформи, вкарани в него за изпитание, със скорост Мах12, което означава скорост 12 пъти по-голяма от скоростта на звука. Затова този тунел и други подобни на него преживяват в момента нещо като ренесанс в изследванията в областта на отбранителните технологии. Това е така, защото държавите по света се надпреварват да разработват бойни самолети от следващо поколение и хиперзвукови оръжия.
В различните сектори аеродинамичният тунел осигурява различна скорост на въздуха. В сектор S1MA се извършват тестове при скорост на въздуха от Мах 0,5 до Мах 1. В сектор S2MA въздушният поток се движи със скорост от Мах 0,1 до Мах 3. Това е аеродинамичният сектор, в който се провеждат тестовете на военните самолети
В третия сектор S3MA поривите на въздушния поток траят от 10 сек до 15 мин и симулират скорости от Мах 0,1 до Мах 5,5.
Най-скоростният аеродинамичен тунел е S4MA, който е използван за тестване и на космическа совалка. В него тестовете траят от 25 до 90 сек при скорост от Мах 6 до Мах 12. Двата сектора S3MA и S4MA никога не са показвани на журналисти поради чувствителния характер на информацията, свързана с тях. Двата вентилатора имат диаметър 15 м, като единият е с 10, другият е с 12 перки, всяка от които тежи по 900 кг. Пълномащабни ракетни изпитания се провеждат в S1MA.
Тестват се и космически ракети носители. Този уникален аеродинамичен тунел работи между 800 и 1000 ч годишно. Тук се очаква да се проведат и изпитанията на бъдещия изтребител от шесто поколение, който е съвместен проект на Франция, Германия и Испания.
Дрон ще лети там, където джипиесът не работи
Наскоро американската армия реши да смени досегашния тактически дрон RQ-7B Shadow („Сянка”), с нов, който да отговаря на все по-високите изисквания на бойното поле. За целта е създадена програма, която набелязва пет етапа на развитие на процеса на смяната на дрона. Избрани са пет компании от отбранителния сектор, които ще разработят своите предложения и ще ги представят на армията.
Този тип дронове работят в бригадите, където специални екипи боравят с тях и ги управляват. С помощта на дрона „Сянка“ екипите извършват наблюдение и събират разузнавателна информация от райони, където глобалната система за позициониране (GPS) не работи. Програмата за подмяната на дрона „Сянка“ ще се реализира в периода 2023–2025 г.
Новият дрон ще трябва да извършва наблюдението, разузнаването и идентифицирането на цели „с много по-висока скорост и с по-голяма ловкост“, казват експертите. Новата безпилотна тактическа система трябва да излита вертикално, „точково“, от място, не трябва да зависи от писта и да ползва пневматичен катапулт за излитане, както досега. Трябва да се обслужва лесно, да се развръща бързо и да е много по-маневрена от „Сянка“.
„Страйкър“ е добре въоръжен и опасен
„Страйкър“ е лека бронирана хибридна колесна машина 8х8 на американската пехота. Тя е винаги добре въоръжена и опасна поради високата маневреност и разнообразните оръжия. В американската армия се експлоатира от 2002 г. Първият „Страйкър“ е произведен в Канада. Тежи около 18 т в зависимост от въоръжението и бронята. Дължината му е 6,95 м, ширината – 2,72 м, и височината – 2,64 м.
Вози 9 въоръжени бойци, освен това има командир и водач. Бронята му е керамична. Въоръжението му включва тежка картечница 12,7-мм, лека картечница 7,62-мм, 40 мм-гранатомет, монтиран на дистанционна оръжейна станция. На „Страйкър“ се монтира и оръдие калибър 30-мм „Бушмастер“, което стреля с усъвършенствани боеприпаси. Това са боеприпаси, които могат се програмират. Освен това има вариант на „Страйкър“ с монтирано оръдие калибър 105 мм. Това го превръща в мобилна оръдейна система. Машината има обхват 500 км и развива максимална скорост 97 км/час.
Наскоро Въоръжените сили на САЩ получиха и първата партида нови бронетранспортьори „Страйкър“ с боен модул „Самсон“, произведен в Израел. Става дума за 30-мм дистанционна оръжейна станция. „Самсон“ моментално открива враждебен огън и реагира смъртоносно. На нея има интегрирани и противотанкови ракети „Спайк“ от пето поколение. „Спайк“ е управляема ракета. Като се изстрелва от земята, тя има обхват 5,5 км, а като се изстрелва от хеликоптер – 10 км.
