След повече от 30 години в управлението на Черна гора Мило Джуканович се оттегля в пенсия.
В балканската политическа история вече има нова парадигма – който иска да спечели някакви избори, трябва да слуша съпругата си за дрескода, с който да отиде пред урните. В деня на президентския вот в Черна гора в неделя, 2 април, малко преди да тръгне да гласува като кандидат за президент на страната, Яков Милатович бил посъветван от жена си да смени сакото си, с което обикновено се явявал пред симпатизантите си в предизборната кампания. Милатович я послушал, но това пък създало конфликтно-смешна ситуация в избирателната секция, където се оказало, че личната му карта не е с него. Била останала у дома, в другото сако. Наложило се кандидатът на движението „Европа сега” да се върне…
По старото правило още от римско време: „Ако нещо не се е случило, значи е добре измислено”. И да не беше се случила историята със забравената лична карта на Яков Милатович, всички предварителни прогнози сочеха за негова победа срещу досегашния държавен глава на Черна гора Мило Джуканович. При това – с убедително предимство, което в края на изборния ден се оказа реалност. Джуканович, тази стара хиена на балканския политически терен, повтори почти същия резултат от първия кръг, когато заедно с Милатович излязоха напред пред останалите кандидати. Дори малко го увеличи, но недостатъчно за победа.
Големият въпрос между двата тура
беше дали аритметичният сбор на гласовете на отпадналите претенденти за президентския пост автоматично ще се превърнат в подкрепа за Милатович, или и старият вълк и хитрец Джуканович ще вземе нещо от тях.
В крайна сметка се оказа, че желанието на черногорците за промяна, и то съществена, сред политическите актьори на местната сцена е по-голямо от това да се съобразяват с авторитети, пък били те и такива като Мило Джуканович. Милатович събра около 60% от гласовете на избирателите срещу около 40% на Джуканович.
Информирайки за загубата на Джуканович, местни и чужди медии се надпреварваха да го пратят в политическа пенсия. Доста от заглавията бяха тъкмо в тази посока, без обаче да има гаранция, че това ще се случи. Мило, който повече от 30 години, от момента на разпада на Титова Югославия, беше един от най-важните играчи на черногорската политическа сцена, сам ще реши какво да бъде неговото политическо бъдеще. Той е само на 61 години, зряла възраст, и ако прибавим и огромния му политически опит в годините на прехода на Черна гора, както и познанствата му с регионални политически лидери и такива от Европа и света, може и да се окаже полезен.
Самият Джуканович до този момент не е направил и намек за личното си политическо бъдеще въпреки непреките подмятания и отвън, че му е време да се оттегли. Ако все пак това се случи, ще означава, че за най-новата история на Черна гора е приключил един период, неизменно свързан с присъствието на Мило Джуканович.
Във властта или зад кулисите… той бе силният играч
истински незаобиколим фактор в страната си.
Възниква въпросът: Защо претърпя загуба в най-важното си политическо състезание, а и ръководената от него Демократична партия на социалистите (ДПС) отива на предстоящите през юни парламентарни избори с пасива от поражението на Мило. А беше тъкмо обратното – надеждите бяха една категорична победа на Джуканович и нов президентски мандат за него да вдъхнат нов живот и на ДПС, която от опозиция да премине отново във властта. След победата на Милатович се очаква консолидацията на Движението „Европа сега”, чийто подпредседател е той, разширяването на броя на неговите симпатизанти и привърженици, както и разширяването на електоралната му база с включването на нови структури в него.
Очевидно времето на политическите динозаври от типа на Мило Джуканович, започнали кариерата си като млади комунисти от времето на СФРЮ и СЮК, преминали през борбата за спасяването на „каквото може” от някогашната федерация, обърнали рязко геополитическата посока от послушност към Белград и Москва към членство в НАТО и ЕС, вече изтича. Дали заради съмненията за искреност в тези резки завои, които Джуканович направи, или заради спорадично възникващите в публичното пространство припомняния за неясните моменти от неговата биография, дали и заради някаква тънка, но осезаема намеса отвън, или заради всичко това заедно, но наистина
загубата му бе предопределена
Като казваме „отвън”, имаме предвид близката исторически Сърбия, която Джуканович обвини в намеса във вътрешните работи на Черна гора. И че със своята идея за създаването на т.нар. „Сръбски свят” просто копира „Руския свят” на Путин, приложен в условията на Балканите.
Има такова понятие в политологията като умора на избирателите от едни и същи лица. Може би това е и причината Джуканович да претърпи поражение от далеч по-младия си съперник Яков Милатович, който очевидно е емблематична фигура на своето поколение млади, образовани на Запад технократи, които вече имат самочувствието да се преборят с иконите на политическия живот в Подгорица.
Както отбелязва агенция ТАНЮГ от Белград, Милатович принадлежи към плеядата на по-младите черногорски политици, които стъпиха на политическата сцена с правителството на бившия премиер Здравко Кривокапич, където Яков беше министър на икономическото развитие. След гласуване на вот на недоверие в правителството Милатович заедно с бившия министър на финансите Милойко Спаич основаха движението „Европа сега” през юни м.г.
Яков Милатович е роден в Подгорица през 1986 г. По националност е черногорец, по вероизповедание – православен християнин. Висшето си образование завършва в Подгорица със средна оценка 10 (най-високата в образователната система на Черна гора), което му позволява да получи различни стипендии и да продължи образованието си в чужбина. Участвал е в програми на ООН в Ню Йорк, германската фондация „Конрад Аденауер”, посолството на Черна гора в Италия и Службата за международно сътрудничество на Икономическия факултет в Подгорица. Завършил е и програмата Oxbridge Academic в Оксфорд и множество програми на Международния валутен фонд в Лондон, Лондонското училище по икономика и политически науки и др. Има специализации в Пекинския университет, Лидерската академия на Станфордския университет и Университета в Белград. Говори английски, италиански и испански език. Работил е в банковия сектор в Черна гора и в чужбина, бил е част от екипа за политически анализ в Европейската банка за възстановяване и развитие.
Не съм сигурен дали такова изброяване е нужно. Очевидно имаме работа с едно добре подготвено момче, което вероятно през цялата си досегашна кариера е внимателно наблюдавано и подпомагано в развитието му. Някои му приписват желание за близки връзки с Белград и привързаност към Сръбската православна църква, която е важен фактор на политическата сцена в Черна гора. Но европейската интеграция на страната за Милатович е стратегическа цел.Вероятно заради това той става съосновател на движението „Европа сега”, в чиято програма се предвижда средна заплата от 1000 евро и минимална пенсия от 450 евро и върховенство на закона и евроинтеграция.
Черна гора извърши преход първо от динара към германската марка, а от 2002 г.
прие еврото за своя валута
без да минава през задължителната процедура за това на другите държави – членки на ЕС, кандидатки за еврозоната. Еврото не е официално призната валута в държавата, но това не пречи тя да се използва навсякъде. Откъсването от сръбския динар до голяма степен бе и политически знак, че Черна гора иска да върви по своя път на независима и суверенна държава.
А че политическите ветрове над Балканите често променят рязко посоката си, говори и крайно любопитният факт, че премиерът на Северна Македония Димитър Ковачевски час-два, след като стана ясна загубата на Джуканович, свали от профила си в интернет подкрепата си за него, декларирана преди вота.
Кралят е мъртъв, да живее кралят…
