На 12 април ще бъде открита изложба на български разработки, летели в Космоса
По традиция и през тази година Музеят на авиацията в Крумово край Пловдив се включва в честването на 12 април – Международният ден на авиацията и космонавтиката. На празника приветствие ще произнесе учителят Теодоси Теодосиев и ще разкаже за неговите успели ученици в областта на космическите изследвания. Ще бъде открита изложба за български разработки, летели в Космоса, създадена от секция „Слънчево-земна физика“ към Института за космически изследвания и технологии на БАН. А учени ще изнесат и доклади за най-значимите постижения.
Ще бъдат показани възможностите на моножироскоп. В България няма друг подобен апарат, наподобяващ уред за изпитване на астронавти и пилоти. Той извършва разнопосочни движения по три оси, позволявайки обучения за пространствена ориентация, като безопасността е гарантирана. Движението по основната ос се регулира от честотен усилвател, което позволява степени на натовареност от 1 до 10. Подходящ е както за възрастни с тегло до 120 кг, така и за деца над 12 години.
На 12 април в Музея ще гостуват и ямболски ученици. Това се случва благодарение на съвместния проект „По небето и на земята“. Той бе представен в края на февруари т.г. от директора на Музея на авиацията Рада Банялиева и директора на Регионалния исторически музей в Ямбол Стефан Бакърджиев. Двете културни институции планираха поредица от събития, свързани с историята на българското въздухоплаване и бойната ни авиация.
В Музея се съхраняват 66 летателни апарата и над 10 хиляди движими културни ценности и материали с историческа стойност. Наскоро бяха възстановени един самолет МиГ-23 БМ и един Су-22. Работи се и по друг самолет Су-22.
Музеят на авиацията предлага разнообразни по вид и трудност образователни програми за деца и студенти от различни възрастови групи. Някои целят базовото запознаване на аудиторията с историята на авиацията и космонавтиката, докато други са по-детайлни и задълбочени и са предназначени за студенти и специалисти в тази сфера на науката и провокират мечти. Например в салона на самолет Ан-24, потопени в реална обстановка, част от най-малките ни посетители научават как трябва да се държат, докато летят и какво „правят“ пилотът, щурманът, бордният техник, стюардесата – професии, на които могат да се посветят. Традиционно е участието в инициативите „Европейска нощ на музеите и галериите“ през май и пловдивската инициатива „Нощ“ през септември. В годините всяка една от програмите в музея има специално съдържание и наслов, като „Това видях в Музея на авиацията“, „Полет в нощта“, „Летец-откривател“, „По-близо до Космоса“ и др.
В годините екипът подготви изложбите „Четири съдби – четири войни“, „Въздушните защитници на България 1941–1944 г.“, „Самолетостроенето на България“, „България в Първата световна война“, „България и Космосът“, „Бомбардировъчната авиация на България 1941–1944 г.“ и др. Чрез тях публиката се докосва до ценни снимки и експонати от фондовете на музея, споделя и съпреживява с участниците в събитията, героичните и трудните моменти от авиационната ни история.
Идеята е отпреди 100 години
През юли 1918 г. командирът на Въздухоплавателната дружина полковник Златаров в рапорт до началника на Инженерните войски обосновава необходимостта от създаване на авиационен музей. Продан Таракчиев – началник на Аеропланното училище в Божурище, изготвя списък с необходимите модели самолети. Тежките клаузи на Ньойския договор в края на Първата световна война и унищожаването на голяма част от българските летателни апарати отлагат осъществяването на проекта.
Темата отново става актуална през август 1930 г. През февруари 1935 г. създаденият при Дирекцията на въздухоплаването съвет обсъжда подготовката на музея. Началото на Втората световна война променя приоритетите, а решенията на Парижкия мирен договор от 1947 г. за пореден път лишават България от възможността да съхрани своите самолети. Авиационната ни история губи над 160 летателни апарата, предадени като репарации на Югославия, а подмяната на материалната част довежда до унищожаване на много от самолетите.
Чак през 1972 г. е сформиран комитет, който трябва да организира и ръководи дейностите по изграждането на Музей на авиацията. Взето е решение той да бъде в Пловдив, като се обособява терен в ЖР „Тракия” на мястото на старото пловдивско летище. Строителството е трябвало да започне през 1987–1988 г., но настъпилите политически промени в страната за пореден път осуетяват реализацията.
В края на 80-те години на ХХ век ентусиасти от ВВС, ръководени от полковник Йорго Киранов, започват да проучват и събират снимки, документи и експонати за бъдещия музей. Тяхното начинание намира активна подкрепа в Министерството на отбраната и формирования от ВВС.
Тематико-експозиционният план на новата музейна сбирка е изготвен от специалистите на Националния военноисторически музей (НВИМ). Така Музеят на авиацията става факт. В годините негови началници и директори са били полковник Йорго Киранов Петров (1991–1993 г.), подполковник Петър Атанасов Попов (1993–1994 г.), подполковник Владислав Панайотов (1994–2000 г.) и полковник Слави Цветанов Павлов (2001–2011 г.). От 15 юли 2011 г. директор е Рада Василева Банялиева. През 2005 г. Музеят на авиацията стана филиал на НВИМ.
Дългият път към Пловдив
През годините много пъти е разисквано Музеят на авиацията да се премести от Крумово в Пловдив – само на 10 км на север. През 2018 г. с Решение на Министерския съвет № 857 тази идея бе одобрена и даже отново бе посочен отреденият терен през 1978 г. на старото пловдивско летище в ЖР „Тракия“. По този начин се осигурява необходимата материална база за създаване на нова постоянна експозиция, проследяваща в детайли историята на българските авиация и космонавтика, зала за временни изложби, колекционни зали, модерно фондохранилище и закрита външна експозиция, както и работилница за възстановяване на експонати.
През 2019 г., по време на „Пловдив – Европейската столица на културата“, НВИМ представи на новото място временната изложба „Музеят – неочакван, отворен, споделен“, която за първи път оживи музейното пространство. В брой 17 на Държавен вестник от 21 февруари т.г. излезе и одобрението на проекта за изменение на подробния устройствен план за регулиране и застрояване на терена.
