Приемам професията си като бягане на дълго разстояние, казва проф. д-р Ивелин Такоров, д.м., началник на Първа клиника по коремна хирургия.
Първа клиника по коремна хирургия на ВМА е сред местата, където „има от всичко“: медицинска апаратура – последна дума на съвременните технологии, и висок професионализъм на екипа. По време на COVID пандемията тя е една от най-натоварените клиники и от основните хирургични клиники в София, извършващи „COVID операции“. Сблъскването на лекарите с нетипични задачи извън пряката хирургична работа показва, че може да се справят и с такива предизвикателства. „Няма нито един заразен и „излязъл от строя“ лекар от CОVID вируса през пандемията заради спазването на строгите предпазни мерки. Това несъмнено показва значението на профилактиката за високо специализираните хирурзи, работили в една от най-тежките CОVID клиники на ВМА. Остава увереността, че екипът предоставя най-добра грижа за пациентите и в такива извънредни ситуации“, казва началникът на клиниката професор д-р Ивелин Такоров, д.м.
Според него пандемията е осветила скритите голям потенциал и ресурс на базовата наука, която обичайно се развива в сенките на големите университети и корпорации и не е била така видима. Установи се, че навсякъде в света се работи активно на молекулярно ниво. Пандемията, от друга страна, е разкрила и ефективността на онлайн срещите за седмични брифинги или високи медицински форуми, като технологиите и днес свързват хирургичните общности.
За много неща в бъдещето на медицината и в развитието на екипа на клиниката мечтае проф. Такоров. И това е възможно, защото базата, на която с колегите му стъпват, е солидна. В Първа клиника по коремна хирургия рутинно се извършва
лапароскопска чернодробно-панкреатична хирургия в пълен обем
което не се прави в другите болници, както и лапароскопска стомашна онкохирургия. През последните години повечето пациенти се оперират след проведена предоперативна химиотерапия. Т.е. всички достижения на мултидисциплинарността, които подобряват дългосрочно ефективността на лечението, са налице във ВМА и конкретно – в клиниката.
„В Първа хирургия днес правим най-модерните операции, които се извършват в света“, казва д-р Такоров. Сред новите, които се правят само тук от екипа му, са операциите за освобождаване на трункус целиакус (основният артериален ствол в горен коремен етаж) при синдром на Дънбар. Тук тя е извършена лапароскопски за първи път в страната и досега единствено екипът на проф. Такоров я прилага регулярно.
При лапароскопската панкреатична хирургия са направени нововъведения във фазата на дисекция, повишаващи сигурността на пациентите. Тя все повече набира скорост, а пациентите се възстановяват по-бързо след такива интервенции. „Най-важен е комплексният подход в онкологията и това, че всички пациенти имат достъп до миниинвазивни процедури“, смята проф. Такоров. Реално почти всички заболявания в коремната кухина могат да се оперират по този начин и всеки пациент, който предпочита миниинвазивния подход, може да се консултира във ВМА. „Докато все още някъде битуват митовете, че „това не се оперира така“ заради липса на модерни познания относно лимита на технологиите и възможностите на хирурга“, казва началникът на клиниката.
Важно е лекарят „да влезе в симбиоза“ с техниката, с която работи, според проф.Такоров, защото има добри хирурзи, които не използват модерните технологии, както и добре оборудвани болници, в които обаче няма кой да работи с новата апаратура. Във ВМА е постигнат баланс, казва проф. Такоров, между най-доброто като апаратура за лапароскопска хирургия, като тя покрива почти напълно спектъра на роботизираната. Засега при нашия обем на работа има само 4–5 операции годишно, в които хирургията с робот да е от реална полза за пациента, казва проф. Такоров. Този паралел е важен, защото много болници изведнъж се сдобиват с роботи, като вървят успоредно с обществените нагласи. И ВМА не изостава, но не смята това за най-необходимото нещо според професора: няма толкова ползи, съпоставимо с високата цена на роботизираните процедури, все още. А ВМА като държавна структура намира оптималния баланс между ефективността на лечението и разходите за обществото. А и
роботът не оперира сам, зад него стои човек, с познания и опит
За роботизираната хирургия проф. Такоров казва, че сам по себе си роботът е по-високоспециализирана лапароскопска апаратура и пак хирургът прави всичко, но с разширен обем на движенията, както и че засега „все още не му излиза сметката“. Но с колегите му хирурзи правят и по-сложни неща, на които са обучени през годините. Той добавя, че в клиниката в момента всички онкологични заболявания се лекуват съгласно световните норми, няма област, в която да се изостава, въпреки че в болницата няма робот. И подчертава, че пациентите по никакъв начин не са ощетени от това в качеството на лечението. Тъй като лапароскопската хирургия, която практикуват, отдавна е излязла от сферата на конвенционалната лапароскопия и всички операции, които се правят отворено, сега могат да се правят и лапароскопски (миниинвазивна, безкръвна хирургия). Т.е. пациентите печелят миниинвазивност и добър хирургичен план, без това да компрометира онкологичната ефективност на лечението и ощетява за сметка на потенциала на роботизираната хирургия. Сега масово се популяризира роботът, който може би ще е следващото поколение масово лечебно средство в световен мащаб, но днес той няма нито едно изявено преимущество, което да налага да се набавя със светкавични темпове, казва д-р Такоров.
Всъщност ВМА предлага качество на обслужване, усъвършенствано с години опит. А екипът на Първа хирургия е млад и с големи амбиции в медицината. В тази приемана за мъжка професия в него има вече 3 жени хирурзи. Членовете на екипа посещават водещи хирургични форуми, защото ВМА се равнява със световните новости, които се стреми да внедрява своевременно. Специализантите ги посещават минимум веднъж годишно, защото сравняването с водещите школи е задължително. Двама от 4-членния български екип в помощ след голямото турско земетресение са именно военни лекари от Първа хирургия: майор д-р Цветан Станимиров и капитан д-р Синан Емин.
„През годините е важно да се задържи устремът в усилията на екипа на клиниката и резултатите да запазят качеството си“, казва проф. Такоров. Като в бягането на дълго разстояние не става само със силен спринт. „Не гоним епизодични „фойерверки“, а постоянна грижа за пациента като основа за реформиране на българската хирургия и медицината изобщо“, добавя той.
Проф. Такоров отскоро е председател на една от най-старите съсловни организации – Българската асоциация на хирурзи, гастроентеролози и онколози. И ще работи за това да се уеднаквят критериите за качество на медицинската помощ. За годините в професията и на базата на постиженията в клиниката и в болницата той мечтае да се създаде единна национална система за алокация и обслужване на хирургичните пациенти с контрол на реалните резултати: „И ако се развиваме с такива добри темпове, аз и екипът можем да станем основа на цялостна реформа в българската хирургична школа“.
Питаме проф. Такоров за свободното му време, дали има хоби. Оказва се, че му липсва баскетболът, но за него се иска повече време. Играе тенис, обича да шофира и да кара ски, като добра комбинация от чист въздух и красиви природни гледки, които често заснема. И всъщност обича спорта заради състезателния му характер, уви, във фитнеса му е скучно. А приема и професията си като вид състезание на дух и добродетели.
*Проф. д-р Ивелин Такоров оглавява Първа хирургия от 4,5 години, а във ВМА е от 20 години, откакто го назначават в Клиниката по жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия, а създаването на екипа по трансплантиране на черен дроб предстои. Има многобройни специализации в чужбина. Той е сред пионерите на лапароскопската чернодробно-панкреатична хирургия у нас, от 2014 г. е републикански консултант по хирургия. Член е на трансплантационния екип на ВМА.
