Некомплектът се увеличи и достигна 19,7%.
Това е изводът на правителството в Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили през 2022 г. Анализът в него идва точно навреме. Въпросът е да бъде внимателно прочетен и да се вземат необходимите решения, за което право и отговорност ще имат новоизбраните народни представители на 2 април и очакваното редовно правителство. А за това, че темата е приоритетна, говори фактът, че за първи път при разработването на годишните доклади разделът за хората в отбраната е на челно място, а не някъде във втората половина на доклада.
Офицерите са малко
Завишено ниво на некомплекта се наблюдава при офицерите и офицерските кандидати, докато при войнишките и сержантските длъжности се отчита лек спад, коментира министърът на отбраната Димитър Стоянов при приемането на доклада. Въпреки увеличените възнаграждения спада интересът към постъпване на военна служба и некомплектът се увеличи и достигна 19,7%, е констатацията в документа. Съотношението между кандидати и вакантни длъжности намалява трета поредна година и това се определя като сериозно предизвикателство. Най-сериозно остава положението в Сухопътните войски.
Всичко това засяга негативно способностите на декларираните формирования и поддържането им в готовност за развръщане. Окомплектоването на доброволния резерв се запазва на крайно недостатъчно равнище. Ускорената инфлация допълнително утежнява ситуацията с негативното си отражение върху изграждането на способностите, включително при попълването на вакантните длъжности за военнослужещи. От една страна, тя обезценява доходите на военнослужещите, а от друга – оскъпява в значителна степен текущата издръжка на Въоръжените сили и придобиваните отбранителни продукти.
Като обезпокоителен министър Стоянов определя факта, че през 2022 г. процентът от БВП за отбрана е 1, 62, което не съответства на заложения в националния план 1,70. Още повече че в НАТО вече 2%, какъвто е нашият план до 2024 г., се възприемат не като цел, а като основа за по-нататъшно нарастване на разходите за отбрана.
Колко са хората, които недостигат в армията?
Към края на миналата година текущият некомплект от военнослужещи за Министерство на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия нарасна и достигна 19,7%. Недостигът на офицери е 23,4%, на офицерски кандидати – 65%, на сержанти (старшини) – 10,9% и на войници (матроси) – 24,2%. Заетите длъжности при доброволния резерв са едва 13%, а през 2021 г. са били 14,5%. Основните причини, посочени в доклада, са финансовата непривлекателност на службата в доброволния резерв и нежелание от страна на работодателите да позволяват отсъствие от работа на техни служители. Правят впечатление резултатите при срочната служба в доброволния резерв. Преминалите пълен срок на обучение имаха възможност да постъпят на военна служба или да сключат договор за служба в доброволния резерв и около 95% от тях влязоха в армията.
Какво бе направено?
Има ли конкретни резултати, насочени към компенсиране на инфлацията и запазване на мотивацията? Този въпрос има следния отговор. Заплатите на военнослужещите и цивилните служители бяха увеличени средно с 15%. Въпреки ограничените мандат и възможности на служебните кабинети да осъществяват дългосрочна социална политика бяха увеличени до три пъти компенсационните суми за живеещите на свободен наем. Актуализирани бяха финансовите условия при командироване извън страната и се работеше за повишаване на командировъчните пари при участие в мисии. Въведено беше допълнително месечно възнаграждение на българските военнослужещи от състава на Многонационалната бойна група на НАТО. Увеличен беше почти двойно размерът на стипендията на курсантите. В напреднал етап е разработването на нормативен акт, регламентиращ техния статут като военнослужещи.
Проблемът опира до пари
Той се отнася както за нивото на военните заплати, така и за ускорената модернизация и превъоръжаване, което е другият приоритет в доклада. Тенденцията обаче трябва да се пречупи. Защо? Анализът в доклада показва, че при излизане на окончателните стойности на БВП на страната за 2022 г. това процентно съотношение (1, 62% за отбрана) се очаква да спадне допълнително. Негативните последствия от това изоставане ще се проявят през идните години в още по-висока степен предвид факта, че в разходите за отбрана се включват и значителни суми, предвидени за други първостепенни разпоредители с бюджет, които не са били обект на планиране в Националния план за постигане на 2% до 2024 г. Става дума за разходите за пенсии на пенсионираните военнослужещи, за военни съдилища и военни прокуратури, за издръжка на Постоянната делегация на България в НАТО и вноската към гражданския бюджет на НАТО и към Европейския механизъм за подкрепа на мира, изплащани от бюджета на Външното министерство.
В този ред на констатации има едно иновативно решение, което дава глътка въздух. През 2022 г. Министерството на отбраната съвместно с Министерството на финансите решиха съществения проблем по осигуряване на неизразходваните през годината финансови средства за основни инвестиционни проекти за следващата година. Това стана чрез прехвърлянето им в банкова сметка за чужди средства на Министерство на отбраната. Така бяха осигурени 175, 386 610 млн. лв. за изплащане през 2023 г. на задължения по изграждане на интегрирани система и инфраструктура за усвояване, експлоатация и осигуряване на новия тип боен самолет, включително съпътстващи разходи по придобиването му.
В крайна сметка обаче резултатите от анализа на данните за разглеждания период показват, че нарастването на разходите за отбрана като абсолютна стойност е недостатъчно за реализиране на ключови отбранителни способности, сред които преодоляването на проблема с големия брой вакантни длъжности за военнослужещи, превъоръжаването и модернизацията и изпълнението на приетите Цели за способности на НАТО.
Същевременно предвид сериозните предизвикателства пред сигурността и колективната отбрана след началото на войната на Русия срещу Украйна новите стратегически документи на НАТО предявяват значително по-високи изисквания към способностите, включително и към тези на силите за национална отбрана, особено на страните – членки от източния фланг.
Известно е, че анализът в годишните доклади за състоянието на отбраната и въоръжените сили следва да бъде най-вече основание за вземане на решения. Ако се върнем към началото на публикацията, ще трябва да адресираме проблема към новия бюджет, който 49-ото Народно събрание трябва да приеме. Впрочем в края на доклада е написано какво трябва да се направи, включително „предприемане на мерки за преодоляване на големия брой вакантни длъжности за военнослужещи и привличане на служба на качествен личен състав, включително с прилагането на нови подходи. Продължаване на усилията за достигане на разходите за отбрана на 2% от БВП още през 2023 г.“
Да се надяваме, че новото Народно събрание ще обсъди и приеме доклада, защото предишните два поради парламентарната криза така и останаха негласувани.
