Снимка: ТАСС-БТА
Кой е „самотникът в Космоса“ и как се развива техническата надпревара между СССР и САЩ, разказват бюлетините на БТА
За техническата надпревара между СССР и САЩ за овладяване на Космоса – от полета на Юрий Гагарин до първите стъпки на Луната на Нийл Армстронг, разказват бюлетините на Българската телеграфна агенция (БТА) от 60-те години на миналия век.
В 9:13 ч. на 12 април 1961 г. „Международна информация“ на БТА публикува мълния (кратка агенционна информация за важни новини) със заглавие „В Съветския съюз е пуснат кораб-спътник с човек на борда“, като се позовава на информация на ТАСС. В нея се съобщава, че първият в света космонавт е съветският гражданин Юрий Алексеевич Гагарин, летец-майор и с него се поддържа двустранна радиовръзка.
По-късно е публикувано и съобщение на ТАСС – „Съветски човек лети в Космоса“. В него се посочва, че с помощта на радиотелеметрична и телевизионна система се наблюдава състоянието на космонавта в полета, който е понесъл задоволително периода на ускорението и сега се чувства добре.
Следват още две информации-мълнии през деня: първата – майор Гагарин, прелитайки над Африка, предава от борда, че понася добре състоянието на безтегловност, и втората – за благополучното му приземяване в определения район в СССР.
Още тогава първият полет на човек в Космоса е определен като „сбъдната вековна мечта“, „великолепно постижение“ и „забележителен пробив“, а Франс прес нарича Юрий Гагарин „новият Христофор Колумб на Космоса“. „Историята спира за миг, преди да обърне страницата и да открие нова глава – главата на утрешните космически пътешествия“, пише още френската агенция.
Вестник „Таймс“ пък сравнява Гагарин с Жул Верн. „За Жул Верн такова пътешествие обхващаше 80 дни, а майор Гагарин го извърши само за 108 минути. Русите развълнуваха въображенията, както някога откритията на нови земи“ – пише в. „Таймс“, цитиран в информация на БТА от Лондон.
„Западът следи трескаво полета на съветския космонавт“, отбелязва БТА в кореспонденция от Ню Йорк. „Новината за космическия полет на първия съветски астронавт завладя емисиите на западните радиостанции и телеграфни агенции. С трескава бързина телепишещите машини препредават съобщението на ТАСС за пускането на първия космически кораб-спътник „Восток“, както и всички следващи съобщения от пътуването на съветския майор Гагарин в Космоса“, посочва агенцията.
Същия ден в информация от Москва кореспондентът на БТА Теню Стоянов предава: „Макар и да се очакваше от всички, новината за първия в света полет на човек в Космоса произведе впечатление, което напомни въздействието на вестта за капитулацията на Хитлеристка Германия през май 1945 г. и края на Втората световна война в Европа. Съветският народ ликува“. „Стихиите на космическите лъчи, на радиационните пояси на Земята, на метеорите и земното притегляне отстъпиха пред съветския човек“, се посочва още в текста.
В международния бюлетин на БТА от 12 април 1961 г. откриваме и реакцията на САЩ. В информация от Вашингтон под заглавие „Ние още спим!“ четем: „Когато над света се разнесе новината за първия полет на човек в Космоса, тук беше 3 часа след полунощ. Тъкмо по това време кореспондент на Агенция Юнайтед Прес Интернешънъл (ЮПИ) влязъл в телефонна връзка с представителя по печата на американските астронавти подполковник Джон Пауърз, намиращ се във въздушната база Лангли, щат Вирджиния. Кореспондентът искал да научи тяхното мнение за голямото събитие. „Но моля Ви, сега е среднощ! Та ние още спим!“ – отвърнал Пауърз, без да ще, символизирайки състоянието на американската астронавтика“.
Същия ден от Кейп Канаверал /Щат Флорида/ „Асошиейтед прес“ съобщава следното: Ракетата „Редстоун“, с която Съединените щати се надяваха да изпратят по балистична траектория човек в Космоса, стърчи тук на стартовата си площадка. Русите изпревариха нейната дата на изстрелване с цели две седмици. Но дори и да бяха успели да изстрелят „Редстоун“ първи, САЩ никога нямаше да достигнат успеха на русите. „Редстоун“ трябваше да издигне капсула с човек на 115 мили височина и след 16 минути да го свали на 300 мили разстояние във водите на Атлантика. Опит за изпращане на американски астронавт в Космоса можеше да се очаква едва към декември. „Бяхме тъй близо, а сега сме толкова далеч – коментира един от техниците, работещи с „Редстоун“ – човек трябва да отдаде на руските учени дължимото уважение. Те извършиха забележителен пробив“.
Вечерта на 12 април Кенеди поздравява съветските учени и инженери за „този триумф“. БТА предава информация от Ню Йорк, в която се казва: „Както съобщава Агенция Ройтерс, днес президентът Кенеди е заявил, че космическият полет на съветския астронавт е стъпка напред към проникването в Слънчевата система“.
Няколко седмици по-късно, на 5 май 1961 г., Съединените щати изстрелват ракета с човек на борда – капитан Алън Шепърд, но по балистична траектория. Ракетата достига височина от 180 км и 14 минути след изстрелването капсулата пада в Атлантическия океан, а Шепърд е прибран с хеликоптер, се посочва в информация на БТА от Ню Йорк. В нея се прави сравнение с полета на Гагарин, който продължава 108 минути в орбита около Земята и достигна височина 302 км.
Америка обаче няма никакво намерение да остане втора в космическата надпревара. Още на 25 май 1961 г. Кенеди ясно поставя целта Луната да бъде достигната към 1970 г., пише Агенция ЮПИ.
Големият пробив за американската астронавтика идва осем години след полета на Гагарин – на 21 юли 1969 г., когато Нийл Армстронг става първият човек, стъпил на Луната.
Няколко дни преди това – на 16 юли, световните агенции, в това число и БТА, предават новината, че космическият кораб „Аполо-11“ с трима астронавти на борда – Нийл Армстронг, Едуин Олдрин и Майкъл Колинс, е на път към Луната.
В служебния бюлетин на БТА от 17 юли 1969 г. откриваме коментар на Агенция ЮПИ за полета на „Аполо-11“, в който е описана космическата надпревара. „Пътуването до Луната нямаше да бъде осъществено без предварителните опити на много други дръзки мъже – американци и руснаци“, пише кореспондентът на агенцията Ал Роситър-син от Кейп Кенеди.
„Шествието поведоха пилотите от „Восток“ – от Юрий Гагарин, който на 12 април 1961 г. обиколи веднъж Земята, до удивителния полет на Герман Титов, който след четири месеца направи около Земята 17 обиколки – във време, когато космонавтите на американския „Мъркюри“ не можеха да направят нещо повече от това „да влизат и да излизат от космическото пространство“, се казва в информацията. „След 16-те обиколки на Леонов и Павел Беляев във „Восход-2“ колелото започна да се обръща. САЩ методически започнаха да настигат Съветския съюз в космическата надпревара“, пише още авторът.
В международния бюлетин на БТА е публикувана подробна информация в няколко части за полета на „Аполо-11“: „Корабът се състои от три основни части – триместна командна кабина, лунен модул /ЛЕМ/ и помощно отделение. Конусообразната командна кабина е свързана с лунния модул чрез съединителен проход на носа ѝ. С лунния модул космонавтите Армстронг и Олдрин трябва да се спуснат на Луната. Модулът има двигател за спускане, който трябва да бъде използуван при прилуняването и друг двигател, с който да се отдели от Луната“.
„Човек стъпи на Луната“, пише на 21 юли БТА. В информация от Ню Йорк с това заглавие се съобщава: „Тази сутрин в 4 часа 56 минути и 31 секунди българско време човек, напуснал родната си планета, остави първите следи по лунната повърхност. Космонавтът Нийл Армстронг излезе от лунната кабина и се спусна на повърхността на Луната“. През това време вторият член на лунния екипаж Едуин Олдрин наблюдава и снима действията на Армстронг. През цялото време с двамата космонавти се поддържа радио и телевизионна връзка със Земята. „Когато стъпи на Луната Армстронг съобщи, че е почувствал под краката си твърда почва. Повърхността на Луната била покрита със ситен прах и на места осеяна със скални отломъци с диаметър около 50-60 см. Нийл Армстронг монтира телевизионната камера непосредствено до един от краката на лунната кабина. След слизането си на Луната той взе и постави в джоба си парче скала“, пише още в текста.
От информация на Франс прес от Вашингтон научаваме, че президентът Никсън е обявил 21 юли, когато астронавтите от „Аполо-11“ стъпват на Луната, за неприсъствен.
В служебния международен бюлетин на БТА от 21 юли откриваме любопитни подробности за първата лунна разходка. В информация на специалния кореспондент на Асошиейтед прес (АП) Сол Пет от космическия център в Хюстън четем: „Нийл Армстронг стъпва с левия си крак на Луната. „За човек това е една нищожна крачка, а за човечеството – гигантски скок“ – казва той. Как хубаво звучат тези първи думи! Историята ще остане доволна“, пише АП.
„След него излиза Олдрин, вторият човек, който стъпва на Луната. Двамата вървят, тичат като деца, пуснати на воля, а после, като зрели мъже, съзнаващи своята отговорност пред вековете, се залавят за работа“, пише още авторът. Те вземат проби от почвата, разпъват алуминиев лист, за да измерят слънчевия вятър, поставят сеизмограф, за да „преслушат“ Луната, слагат малко огледало, за да отрази лазерен лъч от Земята и да измери с точност до шест инча разстоянието от четвърт милион мили между двете планети, забиват знамето на своята родина върху застиналия лик на Луната.
На следващия ден в информация със заглавие „Самотникът в Космоса“ АП дава друг ъгъл към историята. „Светът се вслушваше в захлас, за да чуе думите на двамата души, които правеха невероятни скокове по лунната повърхност. Изведнъж се чу някакъв пресипнал глас:
„Бъдете така добри да ми кажете, когато стане време за обяд“.
„Какво?“, попита слисано един от операторите на Земята.
„О, няма значение“, чу се в отговор.
Това беше гласът на Майкъл Колинс – забравеният човек в „Аполо-11“, който кръжеше на 69 мили над главите на Нийл Армстронг и Едуин Олдрин, докато те подскачаха леко по лунната повърхност. Самотен и може би малко тъжен, Колинс пилотираше командната кабина на кораба-майка и слушаше заедно с останалите хора по света гласовете на своите колеги отдолу.
„Това беше чиста работа, момчета!“, радираха от контролния център на екипажа на лунната кабина, след като Армстронг извести на света, че „Йигъл е кацнал“. В съобщението се казваше, че и на Земята и на Луната по лицата на хората греят усмивки. В този момент Колинс отново вмъкна: „Не забравяйте и тази усмивка в командната кабина“, разказва Асошиейтед прес.
От служебния бюлетин на БТА от 22 юли 1969 г. научаваме и за реакцията на Москва. Публикувана е информация на Франс прес от съветската столица: „С няколко дни закъснение Москва се възхищава днес от полета на „Аполо-11“. В столовете на заводите и по домовете имената на тримата американски космонавти се произнасят от всички. В съветската столица се говори само за „Хюстън“ и „Аполо“, особено след като съветската телевизия излъчи вчера сутринта първите кадри за пристигането на човека на Луната“. „Снощи Москва беше окончателно покорена, когато говорителят съобщи, че Армстронг е поставил на лунната почва медали с образите на Гагарин и Комаров до тези на тримата загинали американски космонавти“, заключва Франс прес.
В същия ден е публикувана информация на АП от Москва за неуспеха на мисията на съветския космически кораб без хора на борда „Луна-15“, докато американският кораб „Аполо-11“ се завръща благополучно на Земята. В предишните дни в публичното пространство има съмнения, че двата кораба биха могли да се сблъскат по време на техния полет около Луната, но специалисти, цитирани от Агенция ЮПИ, коментират, че вероятността е малка.
На 24 юли 1969 г. в 18:49 ч. българско време 195-часовата одисея на „Аполо-11“ приключва с приводняването на кабината в Тихия океан. Пътешествието Земя-Луна-Земя завърши, пише БТА в информация от Ню Йорк. Няколко години по-късно СССР и САЩ се споразумяват за изследване и използване на космическото пространство за мирни цели и съвместен експеримент за скачване на съветски и американски кораби, става ясно от информация на ТАСС от 1972 г.
Източник: bta.bg
