Необходимо е да се намери златната среда между желаното и изпълнимото
Ричард Хаас, Чарлз Купчан
„Форийн афеърс“
След малко повече от година война в Украйна усилията на Русия да подчини своя съсед се провалиха. Нападнатата държава остава независима, суверенна и функционираща демокрация, която държи около 85% от територията, контролирана преди руското нахлуване през 2014 г. В същото време е трудно да се чувстваме оптимистично за това накъде се е запътила войната. Човешките и икономическите разходи, които и без това са огромни, са на път да нараснат, докато Москва и Киев подготвят следващите си ходове на бойното поле. Численото превъзходство на руската армия вероятно ѝ дава възможност да се противопостави на по-големите оперативни умения и морал на Украйна, както и на достъпа ѝ до западна подкрепа. Съответно най-вероятният изход от конфликта не е пълна украинска победа, а кървава безизходица.
На този фон призивите за дипломатическо прекратяване на конфликта разбираемо се засилват. Но тъй като и Москва, и Киев обещават да продължат борбата, условията все още не са назрели за постигане на споразумение чрез преговори. Русия изглежда решена да окупира по-голяма част от Донбас. Украйна пък подготвя контранастъпление, за да прекъсне сухопътния мост между Донбас и Крим, разчиствайки пътя, както често твърди президентът Зеленски, за пълното прогонване на руските сили и възстановяване на териториалната си цялост.
Западът се нуждае от подход, който да признава тези реалности, без да жертва принципите си. Най-добрият път напред е
последователна двустранна стратегия,
насочена първо към укрепване на военния капацитет на Украйна, а след това, когато сезонът на бойните действия приключи в края на тази година, към преместване на Москва и Киев от бойното поле на масата за преговори.
Западът трябва да започне с незабавно ускоряване на потока от оръжия за Украйна и увеличаване на тяхното количество и качество. Целта трябва да бъде да се подсили отбраната на Украйна, като същевременно се направи предстоящата офанзива възможно най-успешна, да се наложат тежки загуби на Русия, да се ограничат военните възможности на Москва и да се повиши готовността ѝ да обмисли дипломатическо споразумение.
Втората част от стратегията на Запада трябва да бъде представянето по-късно тази година на план за прекратяване на огъня и последващ мирен процес, насочен към окончателно прекратяване на конфликта.
Засега дипломатическо решение на конфликта е недостижимо. Руският президент Владимир Путин вероятно се опасява, че ако спре да воюва сега, руснаците ще го обвинят, че е започнал скъпа и безсмислена война. Путин изглежда вярва, че времето е на негова страна, като смята, че може да издържи на санкциите, които не успяха да задушат руската икономика, и да запази народната подкрепа за войната.
Украйна също не е в настроение да се успокоява. Както ръководството на страната, така и обществеността разбираемо се стремят да си върнат контрола върху всички територии, които Русия е окупирала от 2014 г. насам, включително Крим. Украинците също така искат да подведат Москва под отговорност за военните престъпления на руските сили и да я накарат да плати огромните разходи за възстановяване.
Време Западът да спре да се възпира
и да започне да предоставя на Украйна танкове, ракети с далечен обсег и други оръжия, от които тя се нуждае, за да си върне контрола над по-голяма част от територията си през следващите месеци. Повече танкове биха подобрили способността на украинските сили да пробиват отбранителните линии на Русия в южната част на Украйна. Ракетите с далечен обсег на действие – по-точно армейската тактическа ракетна система или ATACMS, която САЩ досега са отказали да предоставят – биха позволили на Украйна да поразява руски позиции, командни пунктове и складове за боеприпаси дълбоко в контролираната от Русия територия. Американската армия трябва също така да започне да обучава украински пилоти да летят на F-16.
И все пак, при цялата полза от по-голямата военна помощ от страна на Запада, тя едва ли ще промени основната реалност, че тази война върви към застой. Дори ако Западът увеличи военната си помощ, Украйна ще се окаже далеч от победата над руските сили. Тя няма достатъчно войници и боеприпаси, а икономиката ѝ продължава да се влошава.
След края на този боен сезон САЩ и Европа ще имат основателна причина да се откажат от заявената си политика на подкрепа за Украйна „толкова дълго, колкото е необходимо“, както се изрази президентът на Джо Байдън. Запазването на съществуването на Украйна като суверенна и сигурна демокрация е приоритет, но постигането на тази цел не изисква страната да си възвърне пълния контрол над Крим и Донбас в близко бъдеще.
Като се има предвид вероятната траектория на войната, САЩ и техните партньори трябва да започнат
да формулират дипломатическа крайна цел сега
Дори когато членовете на НАТО увеличават военната си помощ в подкрепа на предстоящата офанзива на Украйна, Вашингтон трябва да започне консултации с европейските си съюзници и с Киев относно дипломатическа инициатива, която да стартира по-късно през годината.
Дори и да се стигне до прекратяване на огъня и до дипломатически процес, страните от НАТО трябва да продължат да въоръжават Украйна, като премахнат всякакви съмнения в Киев, че спазването на дипломатическата пътна карта ще означава край на военната подкрепа. Нещо повече, САЩ биха могли да дадат ясно да се разбере на Киев, че ако Путин наруши прекратяването на огъня, докато Украйна го спазва, Вашингтон ще засили още повече потока от оръжия и ще отмени ограниченията върху способността на Украйна да насочва военни позиции на територията на Русия, от които се извършват нападения.
Като друг стимул за Украйна Западът трябва да ѝ предложи официален пакт за сигурност. Въпреки че е малко вероятно НАТО да предложи членство на Украйна – консенсусът в рамките на алианса засега изглежда недостижим – подгрупа от членове на НАТО, включително САЩ, биха могли да сключат споразумение за сигурност с Украйна, което да ѝ обещае адекватни средства за самозащита. Този пакт за сигурност, въпреки че не би могъл да бъде желязна гаранция за сигурност, би могъл да наподобява отбранителните отношения на Израел със САЩ или отношенията, които Финландия и Швеция поддържаха с НАТО, преди да решат да се присъединят към алианса.
Наред с този пакт за сигурност ЕС следва да изработи дългосрочен пакт за икономическа подкрепа и да предложи график за приемане в ЕС, който да гарантира на Украйна, че е на път към пълна интеграция в съюза. При най-добрите обстоятелства украинците ги очакват трудни дни; членството в ЕС би им предложило светлината в края на тунела, която те толкова заслужават да видят.
Повече от година Западът позволява на Украйна да определя успеха и да определя военните цели на Запада. Тази политика, независимо дали е имала смисъл в началото на войната, вече е изчерпана. Тя е неразумна, тъй като
целите на Украйна влизат в конфликт с други западни интереси
И е неустойчива, тъй като разходите за войната нарастват, а западните общества и техните правителства са все по-уморени от предоставянето на постоянна подкрепа. Като глобална сила САЩ трябва да признаят, че максималното дефиниране на интересите, заложени във войната, води до политика, която все повече влиза в противоречие с други американски приоритети.
Добрата новина е, че има осъществим път за излизане от тази безизходица. Западът трябва да направи повече сега, за да помогне на Украйна да се защити и да напредне на бойното поле, което ще я постави във възможно най-добра позиция на масата за преговори по-късно тази година. Междувременно Вашингтон трябва да определи дипломатически курс, който да гарантира сигурността и жизнеспособността на Украйна в рамките на нейните фактически граници – като същевременно работи за възстановяване на териториалната цялост на страната в дългосрочен план. Този подход има предимството да съчетава желаното с изпълнимото.
Ричард Хаас е председател на Съвета за международни отношения – най-влиятелният американски мозъчен тръст в областта на външната политика. Чарлз Купчан е старши научен сътрудник в Съвета за международни отношения и професор по международни отношения в университета в Джорджтаун. Преводът на статията, която публикуваме с големи съкращения, е на агенция БГНЕС.
