Лидерът на босненските сърби Милорад Додик отново заплашва да се отдели от общата държава с босненците-мюсюлмани и хърватите.
Ако има някоя съседна държава, която да обобщава образа на вътрешната нестабилност като заплаха за регионалната сигурност, това е Босна и Херцеговина (БиХ). И то си има своето обяснение в постоянните заплахи от страна на Милорад Додик, лидера на босненските сърби, че вече е дошъл моментът за обсъждане на отделянето на Република Сръбска от федерацията Босна и Херцеговина.
Тези закани вече придобиха постоянна цикличност, дори и без видима политическа или обществена причина. Но ако има някаква ситуационна зависимост от заплахите на Додик да поведе Република Сръбска извън модела на съществуване, определен от Договора в Дейтън през есента на 1995 г., това е винаги в непосредствена близост до някой от сръбските лидери от Белград. И
новата порция заплахи за отцепване
дойде в момента, когато той се намираше в столицата на Сърбия за разговори с президента Александър Вучич. Колкото и Вучич да се опита да представи себе си като човек, който не е готов открито да подкрепя тези намерения на своя послушник Додик, не е тайна, че сръбският босненски политик няма да вземе никакво важно решение за бъдещето на Република Сръбска, ако няма подкрепата на Белград и лично на Вучич.
„Искаме да зачитаме конституцията на Босна и Херцеговина, Дейтънския мирен договор, целостта на БиХ, но и да уважаваме правата, дадени на Република Сръбска в конституцията”, заяви Додик на пресконференцията след разговорите си с Вучич. Според него, вече бил дошъл моментът, в който да се разгледа ситуацията на тази част от държавата Босна и Херцеговина и евентуалното отделяне и обявяване на независимост на Република Сръбска от нея. Демонстрирайки преднамерена умереност, сръбският президент съобщи, че е бил запознат от президента Додик с неговата позиция за положението и отношенията вътре в Босна и Херцеговина, с опитите на Република Сръбска да съхрани своите права и задължения според Договора от Дейтън. Според Вучич, Дейтънският договор е същността на функционирането на БиХ и, разбира се, на Република Сръбска.
Всъщност, няма политическа сила или фигура в сложната държавна конструкция на Босна и Херцеговина, която да не се позовава в своите действия на Дейтънския мирен договор.
Всички се кълнат в Дейтън като в Библия
чиято универсална валидност е за всички. И така да внасят успокоение сред бащите на проекта, които преди 28 години превърнаха Босна и Херцеговина в международен протекторат с външен администратор, ръководещ крайно обременена и тромава държавна структура. И досега съществуват спорове дали договореностите от тогава, в края на една кръвопролитна братоубийствена война, са били най-точните и „най-на място”. Вероятно някои от тези спорове имат основание и сътвореното в Дейтън може и да не е най-доброто, но по-добро в онзи момент нямаше как да се измисли.
И примерът с Додик и с останалите лидери в Босна и Херцеговина показва, че всеки от държавотворните елементи си запазва правото на своето тълкуване на съдържанието и духа на Дейтън. Особено в ситуации, свързани с необходимостта от общи решения в името на всички общности, населяващи БиХ – мюсюлмани, хървати и сърби. Или когато се прецени, че над неговото стриктно спазване и изпълнение е надвиснала опасност, която може да срути цялата държавна конструкция. Дали това е искрена позиция, или документът е параван за други намерения или действия, понякога е трудно да се разбере. Но когато всяка вербална изява или декларирано намерение бъде поставена в конкретния геополитически контекст, нещата придобиват по-ясни контури.
Всъщност, ако има една традиционна и устойчива линия на разделение между отделните елементи на държавата, това е
отношението към миналото
И по-специално към причините и виновниците за войната при разпада на Титова Югославия в началото на 90-те години на миналия век. Говорили сме за това, но очевидно времето все още не е излекувало раните от онези дни. Усещането, че само сърбите понесоха вината за всичко, което се случи по време на кървавия разпад на СФРЮ, в това число и войната в БиХ с разрушенията и хилядите човешки жертви, е един от новосъздадените комплекси, който от години тежи и от който сегашното лидерство в Белград се опитва да възвърне националното самочувствие. Но това е тема с продължение.
Додик е от хората и политиците, за които този процес на оценка и преоценка на събитията от войната при разпада на СФРЮ върви крайно трудно. Затова той си има проблеми с прокуратурата на държавата. Тя проверява негови изказвания, в които той отрича геноцида в Сребреница от 1995 г. Помните – това бе най-трагичният случай от войната, когато сръбски паравоенни части избиха без съд и присъда хиляди мюсюлмански мъже и младежи с мълчаливото бездействие на холандския контингент на „сините каски”. Всяка година на 14 юли на гробищата в Сребреница се отдава почит на жертвите от клането и това е акт на помирение и обещание никога да не се повтаря. Всяко отрицание на онези събития, направено днес, е антихуманно. Додик на няколко пъти отрече вината на сърбите за престъпленията в Сребреница като в началото на април в интервю за белградския вестник „Политика” той повтори позицията си. През юли 2021 г. тогавашният висш представител на международната общност в БиХ Валентин Инцко въведе изменения в Наказателния кодекс на страната, които
забраняват отричането на геноцида
и възвеличаването на военните престъпления по времето на войната от началото на 90-те. За това подсъдно действие е предвидено наказание от 6 месеца до 5 години затвор.
Разбира се, заканите на Додис да се отцепи не останаха без реакция. Американското посолство в Сараево излъчи съобщение, с което даде да се разбере, че „САЩ са решени да защитят териториалната цялост на Босна и Херцеговина и няма да стоят със скръстени ръце, ако лидерът на босненските сърби Милорад Додик се опита да я наруши”. От дипломатическата мисия припомниха текстовете на Дейтънския договор, които категорично дефинират условието, според което отделните общности нямат право да се отцепват от държавата Босна и Херцеговина. И изразиха твърдото си намерение да защитят териториалната цялост, суверенитета и мултиетническия характер на БиХ. Реториката на Додич, в това число и заканата му той и останалите сръбски представители в държавните институции да прекратят контактите с представители на НАТО и с посолствата на САЩ и на Великобритания в Сараево, бе определена като „опит да се отклони вниманието от истинските проблеми, с които гражданите на Република Сръбска се сблъскват”.
Додик си има стари сметки за уреждане с посолството на САЩ в Босна и Херцеговина, като вербалният му публичен спор с посланик Майкъл Мърфи през последните месеци ескалира след невъздържаните подмятания на Додик, че дипломатът водел „смрадлива политика”.
Това пък даде основание на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен
да сравни Милорад Додик с руския президент Владимир Путин
като му каза, че е поел по същия път на автократично управление, по който отдавна върви руският лидер. Това сравнение на Додик с Путин бе предизвикано от неотдавна приетите изменения в Наказателния кодекс на босненската Република Сръбска, които криминализират клеветата и обидата, обявяването на закон за организациите с нестопанска цел и закон, с който се забранява достъпа на ЛГБТ активисти до образователните институции. „Атаките на Милорад Додик срещу основните права и свободи в Република Сръбска показват, че той е на авторитарния път на президента Путин”, написа Блинкен в Туитър профила си. Само да припомним – поради цялата своя политика и най-вече заради заканите си за отцепване на Република Сръбска от БиХ Додик е под санкции от страна на САЩ от 2017 г. Забранено му е да пътува за страната, а на американските граждани не се позволява да имат бизнес връзки с него.
Истинско „лошо момче” на балканската политика, нали? Но и опасно!
