Американската компания „Orbit Fab“ се стреми да създаде „бензиностанции“ в космоса и се надява, че нейната технология за зареждане с гориво ще направи по-устойчива – и печеливша – бързо развиващата се сателитна индустрия, заяви пред АФП изпълнителният директор Даниел Фабер.
Слънчевите панели, които обикновено се прикрепят към спътниците, могат да генерират енергия за техните бордови системи като камери и радиостанции, но не могат да помогнат на орбиталните обекти да коригират позициите си, обяснява Фабер, който е съосновател на компанията през 2018 г.
„Всичко винаги се отклонява и така много бързо не сте там, където е трябвало да бъдете – така че трябва да продължите да се приспособявате, което означава, че трябва да продължите да изразходвате гориво“, казва той пред АФП на годишната среща на космическата индустрия в Колорадо Спрингс, Колорадо.
Следователно животът на спътниците е ограничен от количеството гориво, което могат да носят със себе си – поне засега.
„Ако можете да зареждате с гориво спътниците в орбита“, казва Фабер, „можете да спрете да ги изхвърляте“ – модел, който той определя като „безумен“ поради високите разходи за производството и изстрелването им.
Компанията му предвижда да изпрати в орбита няколко големи резервоара, всеки от които да съдържа до няколко тона гориво.
След това по-малки, по-лесно маневриращи съдове ще се движат напред-назад между резервоарите и сателитите – като роботизирани помпи.
Запитан какви са рисковете, свързани с експлоатацията на такава система в орбита, Фабер е откровен: „Всичко, което можете да си представите.“
Но той уверява, че с много тестове на земята и в орбита „ще бъде безопасно“.
Подобно на автомобилите, спътниците, които се надяват да получат допълнително гориво от Orbit Fab, ще трябва да имат съвместими портове за гориво.
По-малко тегло, повече печалба
Фабер казва, че вече се проектират между 200 и 250 спътника, които да използват системата на неговата компания.
Това е пазар с възможности за развитие: По данни на консултантската компания Euroconsult в периода 2022-2031 г. са планирани около 24 500 спътника за изстрелване.
Компанията Orbit Fab, в която работят около 60 души и която иска да наеме още 25, вече е изстреляла един резервоар в орбита, а след това планира да проведе тестове за прехвърляне на гориво.
През 2019 г. тя доказа осъществимостта на системата с тестове за пренос на вода на Международната космическа станция.
„Първият ни договор с правителството на САЩ е да им доставяме гориво през 2025 г.“ за спътниците на Космическите сили, казва Фабер.
Той казва, че планират да изстрелят само няколко совалки с гориво в геостационарна орбита, където спътниците се намират предимно в „една равнина около екватора“ на голяма височина от около 22 000 мили (36 000 км).
Спътниците в ниска околоземна орбита имат много по-различни траектории и ще са необходими повече совалки с гориво.
Друго допълнително предимство на зареждането с гориво в орбита е възможността да се освободи ключов показател при изстрелването на ракети: теглото.
Така проекти, които преди това са били смятани за неосъществими поради това, че са твърде тежки, могат да видят бял свят.
Но преди всичко удължаването на живота на спътниците ги прави по-изгодни в дългосрочен план.
До Луната
Освен презареждането с гориво, компаниите търсят и други начини за обслужване на спътниците. Фабер твърди, че наскоро в този сектор са се появили около 130 компании.
Те включват орбитални „влекачи“, които могат да се приближат до сателити в беда и да извършат ремонт, като например да помогнат за поставянето на слънчев панел или да преориентират антена.
Orbit Fab, която наскоро обяви, че е набрала 28,5 млн. долара, има „симбиотични“ отношения с тези стартиращи предприятия, казва Фабер.
Техните машини ще се нуждаят от зареждане с гориво и в замяна биха могли „да правят неща, които искаме, услуги, които искаме, може би да ремонтират нашите космически кораби, ако има проблем“, обяснява той.
Те вече са сключили споразумение за зареждане с гориво на кораби, изстреляни от „Astroscale“, японска компания, която се стреми да разчиства космически отпадъци, наред с други услуги.
Orbit Fab има за цел да обслужва и частни космически станции, които в момента се разработват.
Освен това се насочва към евентуален пазар на Луната и около нея, като се фокусира не върху извличането на материали, а върху превръщането им в гориво и доставянето му на клиентите.
„В момента на Луната няма нищо“, казва Фабер.
„Очакваме, че след пет, десет или двадесет години това ще се промени драстично.“
Източник: БГНЕС
