Това отбеляза след полевото обучение на полигон „Корен“ командирът на 4-ти артилерийски полк
Полковник Красимир Ташев завършва Висшето военно училище в Шумен през 1990 г. със специалност „Полева артилерия”. Започва службата си като офицер в 34-ти мотострелкови полк в Момчилград, където е старши офицер и командир на минохвъргачна батарея, командир на самоходна батарея и началник-щаб на дивизион. След обучението си във Военната ни академия през 2000 г. е разпределен в 4-та артилерийска бригада, сега 4-ти артилерийски полк. Заема последователно длъжностите началник на отделение „Разузнаване”, началник на отделение „Оперативно”, началник-щаб и заместник-командир на полка. От 29 юни 2021 г. полковник Красимир Ташев е командир на 4-ти артилерийски полк.
– Господин полковник, имаше ли новости в поредното полево обучение на 4-ти артилерийски полк на полигон „Корен“?
– През втората част на обучението две от батареите започваха тактическите си учения от източния край на полигон „Корен“. Този терен дава много добри условия за извършване на маньовър със сили и средства. И ръководствата на двете учения направиха така, че да не се засичат формированията и да имат по-голямо пространство за развръщане. При маньовъра използвахме и очила за нощно виждане. А 150 души тестваха нов начин на изхранване с пакети, изготвени от Института по отбрана.
– Как се отразиха на подготовката тежките климатични условия?
– Да, ученията и самите стрелби преминаха при дъжд и понякога при бурен вятър. Но тежките климатични условия са били винаги предизвикателство за нас. Проблем е само при стрелбите, защото при силен вятър трябва да се съобразяваме изключително много с условията, за да намалим възможността за разсейване на разривите. Използвахме малко количество от боеприпаси за тренировките и се съсредоточихме към определена точност, която трябва да постигнем. Ученията през първата седмица се характеризираха с много вятър и силен дъжд, с много ниски температури. Хората бяха на палатки, маньовърът бе затруднен, тъй като черните пътища при дъжда бяха доста разкаляни…Но преходите при тези условия бяха добри тренировки за водачите на машините. При маньовъра вечерно време използвахме новите очила за нощно виждане, получени от Командването на Сухопътните войски. Те способстваха за извършване на скрит маньовър през нощта, без да се използват фаровете и други осветителни елементи. Водачите и старшите на машини бяха с такива очила. Така че тези тренировки бяха наистина комплексни.
– При обучението взехте ли предвид направените изводи и поуки от полковото учение през миналата година „Стоманен щит-22“?
– Районите, които можем да използваме близо до пункта за постоянна дислокация, намаляват и имаме доста ограничения при нашето обучение на местността. Затова и тези учения ги провеждаме тук, на полигон „Корен“. А на това обучение участваха само формирования от нашия полк и разполагахме с целия полигон за извършване на маньовър на големи разстояния. Развръщането бе така, както трябва да е в реални условия, на голям фронт, на голяма дълбочина… Забелязаните неточности в „Стоманен щит-22“, на които трябваше да наблегнем в полевата подготовка, бяха по извършване на маньовър със сили и средства от различни позиции и райони за бойно използване. И сега личният състав действаше при команди „За бой!“ и „Отбой!“, придвижваше се от едно място на друго по най-бързия начин. Така се тренираха самите разчети, защото те са тези, които се натоварват при маньовъра. Натоварихме и офицерите там, където те трябва да обърнат внимание – по въпроси на организацията на боя на местността, налагане на всички елементи, на всичко онова, което сме планирали в командните пунктове за участие в операцията. Подготовката бе особено полезна за командирите на взводове. Те трябваше да се учат, да свикват, когато излязат на местността, да поставят задачи на командирите на разчети и отделения. И всеки войник да знае, че неговият командир е мислил за него как да го използва, така че да го защити и да изпълни задачите си. Това са някои от въпросите, които отработвахме в ученията. Направихме ги по няколко пъти, така че самите командири добиха увереност в това, което трябва да правят.
– Намалихте ли времето за изпълнение на задачите, както бяха вашите намерения?
– Това стана през първата седмица при изпълнението на огневите задачи. Имаме резерви, има какво още да направим. Но тези въпроси ще продължим да ги тренираме и в учебните кабинети, и в пункта за постоянна дислокация. Артилерийските ни разчети действат достатъчно добре и при тях е трудно още да се намали времето. Основно сме взели мерки времето за комуникация, за предаване на командите от щаба на полка до батареите да бъде намалено. Надяваме се на следващото полево обучение да постигнем още по-добри резултати в това отношение. Ще се опитаме да направим системата за управление по-гъвкава и в същото време – по-кратка. И времето, което ще бъде необходимо за поставяне на задачата от командния пункт на полка до командирите на батареи, да бъде изключително кратко. Смятам, че можем да го направим.
– Как компенсирахте недостига на офицери в полевото обучение?
– Много е зле попълнението с командири на взводове. При последните две учения на батареите нямахме щатни командири на взводове. Но двете батареи бяха попълнени с командири от други батареи, за които това също бе една пълноценна тренировка. Да, имаме недостиг на офицери, но трябва да обучаваме всички тези, с които разполагаме.
– Формирования от 4-ти полк ще участват ли в голямото учение „Пирински страж-23“ в края на май?
– Нашият полк е включен в това учение с една артилерийска батарея и една противотанкова батарея.
– На „Корен“ бяха и курсанти от факултет „Артилерия, ПВО и КИС“ на НВУ „Васил Левски“. Успяха ли тези бъдещи офицери да придобият по-голям практически опит?
– 11-те курсанти бяха от специалност „Артилерийско инструментално разузнаване“. Отделихме хора от полка, които притежават същата специалност и могат да им предадат голяма част от практическите въпроси. Показахме им техниката, с която разполагаме, как тя работи, как се използва по най-добрия начин. Интересно беше, че много неща, които ние имаме, курсантите ги виждаха за първи път. А като третокурсници трябваше да ги познават, явно някъде има пропуск, най-вероятно в програмата. Но останах приятно изненадан от голямото желание на курсантите да се обучават. Те имат и изключително добра строева култура. Офицерите от полка, които се занимаваха с подготовката, казаха, че курсантите възприемат много бързо всичко, което им се показва на полигона. Знам, че програмите им са повече теоретични, но е необходима и практика.
