Кръгла маса за използването на артилерията в съвременни условия се проведе в Шумен във факултет „Артилерия, ПВО и КИС“ на НВУ „Васил Левски“. Тя бе организирана от Областния съвет на СОСЗР
и катедра „Артилерия и геодезия“. За необходимите решения при модернизацията на артилерията говори полковник от запаса доц. Радослав Узунов, председател на местната организация на запасните офицери и сержанти. Особеностите в използването на артилерията в съвременни условия бяха акцентът в доклада на началника на катедрата полковник доц. д-р Станчо Станчев. Анализ на нормите за разход на бойни припаси за поразяване на отделни цели направи капитан д-р Ивелин Кацев. За използването на безпилотните летателни средства бе изказването на майор Ивайло Бозов.
Изводите?
Направени бяха няколко основни извода. Очертава се тенденция на използването на все по-малки артилерийски формирования задно с дронове за нанасяне на прецизни удари. За ефективна борба с дроновете се използват преносими ракети за противовъздушна отбрана. Артилерийският двубой може да се спечели при лишаване на артилерията от боеприпаси. Тук се намесват системите РСЗО и HIMARS за стрелба по складове и пунктове за снабдяване на артилерията с бойни припаси. За въвеждане на противника в заблуда ще продължава да се използва пасивната защита чрез камуфлаж и повредена техника.
В обмяната на мнения се включиха генерал от запаса Златан Стойков, председател на СОСЗР, полковник от запаса Павел Станев, главен секретар на Съюза, подполковник Георги Георгиев, началник на Военното окръжие в Шумен, както и офицери от запаса, доскорошни командири и преподаватели в артилерийското училище и в сегашния факултет. Направени бяха конкретни предложения в интерес на по-нататъшното развитие на използването на артилерийските системи, които ще бъдат предоставени на вниманието на войските.
Силите?
В началото на войната Украйна се включва с близо 1800 артилерийски системи, посочи полковник Станчев. Помощта, която получава е от над 340 артилерийски системи с повече от 183 хиляди боеприпаси калибър 155 мм и над 50 хиляди снаряда с калибър 105 мм. Другата информация е, че в началото на конфликта руската артилерия има над 3:1 превъзходство в огнева мощ. По непотвърдени сведения тя изстрелва средно на ден по 20 хиляди снаряда, в сравнение с 6 хиляди от украинската артилерия.
Още по-голямо е съотношението при пускове на реактивната артилерия и на балистични ракети. Не малка част от артилерията е децентрализирана и придадена на батальонните и бригадните тактически групи. Друга, обаче, остава на централно подчинение, като се формират артилерийски групи към бригадите и дивизиите.
Ефективността?
Наличието на безпилотни летателни апарати за коригиране на стрелбата и наблюдение на резултатите в реално време определя ефективността на артилерията. Може, например, да се води наблюдение на колони и да се предприеме поразяване, когато е необходимо. За контрабатарейната борба е от съществено значение поразяването на целите в реално време, т.е. в рамките на 3 до 4 минути, поради маневрения характер на обектите.
Руската артилерия?
Използването на артилерията от руската страна се характеризира с няколко особености, отбелязва полковник Станчев. На гаубиците се разчита за поразяване на единични цели и взводни опорни пунктове, докато на РСЗО – за възпрепятстване движението на колони и за поразяването им. За контрабатарейната борба са оставени ракетните системи Точка-У, които до 120-130 км имат точност на стрелбата до 10 метра.
Времето?
Според капитан д-р Ивелин Кацев се налага намаляване на времето за извършване на процеса разузнаване-целеуказване-целеобразуване-целеразпределение-поразяване-контрол на поразяването. Една от причините е нарастващата вероятност за чести промени в обстановката на бойното поле. Обуславя се и от наличието на голям процент механизирани, самоходни и минохвъргачни формирования в състава на сухопътната групировка на противостоящите сили, което дава възможност за бърз маньовър и изисква след разкриването незабавно поразяване на такъв вид сили.
Практиката показва, че с използването на съвременни средства за разузнаване, командване и управление престоят на огневата позиция на артилерийските системи може да бъде намален до под 5 минути, дори тя да бъде неподготвена. При необходимото осигуряване ще има възможност поставените огневи задачи да се изпълняват по взводно, а в някои случаи и по оръдейно, което ще повиши чувствително живучестта на личния състав.
„Птичките”?
Според водещи експерти войната между Русия и Украйна се характеризира с голямо разнообразие и от двете воюващи страни на дистанционните управляеми летателни средства, които някои наричат птички. Докато Украйна разчита в голяма степен на ударните средства, то Русия се насочва най-вече към апарати за придобиване на цели и коригиране огъня на артилерията. Войната показва, че ударните дистанционни „птички“ представляват мощно оръжие, високо ефективно срещу слаба система за ПВО. Съветът е, когато има усъвършенствана система за ПВО, за поразяване на противниковите цели да се използват боеприпасите „камикадзе“.
Икономични снаряди?
Като важно ниво за модернизацията на артилерията полковник от запаса доц. Радослав Узунов определи разработването на високоточни бойни припаси. С тяхното използване, каза той, разходът на боеприпаси се намалява 40-50 пъти, а времето за поразяване на целта – от 3 до 5 пъти. По отношение на системите за управление те биват с полуактивно насочване по отразен лъч и с автоматично насочване. В крайния участък от траекторията тези снаряди „рулират“ с помощта на аеродинамични кормила или чрез импулсен реактивен двигател. Полк. Узунов даде пример, че насочване по отразен лъч е реализирано при американския 155-мм снаряд „Копърхед” и при руските 152-мм снаряди „Краснопол”, 122-мм „Китилов” – 2М и 120-мм „Китилов” – 2.
В дискусията стана ясно, че модернизацията на използването на артилерийските системи е наложително. Разбира се, не всичко старо трябва да бъде захвърлено. Тук е и ролята на приемствеността между поколенията артилеристи, която бе отлично демонстрирана на кръглата маса. Всеки имаше какво да каже. Например един такъв въпрос: „Всяка новост ли трябва да приемаме безрезервно?“. Очевидно не е така, най-малкото, защото военните конфликти са и поле за тестване на решенията. Едно, обаче, стана ясно. Бързото напредване на системите за разузнаване, наблюдение, определяне местоположението на целите и коригиране на огъня, налага използването на безпилотни летателни средства за управлението на огъня на артилерията. Дори имаше прогноза, че при тяхното наличие ще можем да изпълняваме задачи със сегашната техника поне още десет години.
Темата не остава в тази кръгла маса. Полк. Узунов съобщи, че във връзка с отбелязването на 75 години от създаването на Висшето народно военно артилерийско училище (ВНВАУ), чийто наследник е факултетът, през есента се подготвя научна конференция по използването на артилерията в съвременни условия.
