Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Header
Търсене
Close this search box.

Наш военноморски успех в Мраморно море

[post-views]
Наш военноморски  успех в Мраморно море
Logo_of_Ministry_of_Defense_of_Bulgaria.svg

Атанас Панайотов

Участието на нашия военен флот в Балканската война (1912–1913 г.) е обект на множество изследвания в българската историография. В по-ново време сред тях се открояват публикациите на доц. д-р Владимир Павлов и на капитан I ранг доц. д-р Георги Антонов. И двамата (Светла им памет!) бяха мои преподаватели във Военноморското училище и аз с респект правя необходимите ми справки именно от тези източници. Затова, когато преглеждах тази публикация в „Морски преглед“ (бр. 4, Варна, 15 ноември 1934 г.), не очаквах да открия нищо ново.

Самото заглавие: „Из действията на минно-подривната рота от Дунавската флотилия на Мраморно море през 1912 г.“ (позната тема) и неизвестният за мен автор – П. Рашев, също не събуждаха у мен голям интерес. Но все пак прочетох нещо непознато: „…Модерните и отлично екипирани турски кораби, неподозирайки примката, която смелите флотилци им устроиха, продължавали своята работа и необезпокоявани от никого обстрелвали крайбрежието, докато на 5 декември привечер един от разузнавателните турски кораби се натъкнал на минното заграждение и едва се спасил“.

Не бързам да възкликвам, че имаме новина, че има и друг турски военен кораб, поразен от българските военни моряци през 1912 г., при това – в Мраморно море. Как така досега никой не е реагирал на тази публикация? Тя се появява в официалното издание на нашия военен флот – „Морски преглед“. По това време Флотът се командва от педантичния и принципен военачалник капитан I ранг (по-късно контраадмирал) Иван Вариклечков.

Пак по това време командир на Дунавската флотилия е капитан I ранг (по-късно контраадмирал) Сава Иванов. И именно тогава Сава Иванов написва своя значим труд (517 страници на пишеща машина!) „История на Дунавската флотилия (1879–1935 г.).
И двамата военачалници са автори на публикации в този емблематичен брой на „Морски преглед“, посветен на българската военноморска история.

В същия брой сред останалите автори са авторитетни флотски офицери: Георги Купов (автор на материал за атаката срещу „Хамидие“), Валентин Паспалеев (бъдещ началник на Щаба на ВМС, посмъртно произведен в звание контраадмирал), Тодор Цицелков (бъдещ командир на Дунавската флотилия), Минчо Острев (конструкторът на българската морска мина „Б-38“), Васил Киров (дългогодишен началник на тила на Флота). И двамата бъдещи адмирали от своите позиции имат отговорност към съдържанието на вестника, и конкретно към този брой. Едва ли биха пропуснали подобна неточност (меко казано!). Или пък просто са подценили този факт? А в следващите броеве на двуседмичното издание не откриваме и опровержение за него.

Кой е автор на тази интересна публикация?
П. Рашев – това е Петър Димитров Рашев, роден на 21 ноември 1905 г. във Видин, възпитаник на Морското училище и на Корабоначалническия курс (1929–1931 г.) към Морската учебна част. Има успешна кариера, част от която преминава в Дунавската флотилия – командир на кораб и адютант в Щаба, след това командва торпедоносец и миночистачна рота, както и различни брегови формирования. Достига до началник на учебно-строево отделение в Щаба на Морските войски, а непосредствено преди уволнението си (като „царски“ офицер) през 1946 г. – началник на секция в Щаба на Гранични войски. Очевидно бил е добре подготвен и способен морски офицер.

Едва ли би си позволил волни съчинения по толкова важна тема. А поне засега той остава единственият източник на тази информация.

Според посочената от П. Рашев дата 5 декември 1912 г. (по стар стил) и издирените данни от капитан I ранг Антонов в Държавния военноисторически архив – Велико Търново, единственото възможно място за този епизод е акваторията пред Чанта дере, недалеч от гр. Родосто (дн. гр. Текирдаг) до Мраморно море, когато на 17 и 18 декември 1912 г. (по нов стил, съответно 4 и 5 декември по стар стил) са поставени минни заграждения от нашите военни моряци. Това са 47 мини тип „Херц“ (немски мини, „наследство“ от първите години на Дунавската флотилия) и 13 мини „Соте Арле“, доставени от Франция, по времето на командването на Флота от французина Пол Пишон (14.12.1897 – 01.07.1908 г.).

Мините „Соте Арле“ се ползват със скандална известност в нашата военноморска история поради съмненията, че са част от голяма корупционна схема, свързана с френските военни доставки по това време. Вярно е, че след доставката им (мините са приети на юнашко доверие), „Соте Арле“ са върнати във Франция за ремонт. Вярно е и това, че заради лобисткия натиск при предпочитането именно на тази марка многократно и незаслужено е отхвърлян проектът за първата българска морска мина, чийто автор е капитан-лейтенант Евстати Винаров.

По ирония на съдбата именно той трябва да воюва на Егейско и на Мраморно море с тези френски мини, при това – в изключително тежки условия: буквално с голи ръце и с импровизирани плавателни средства! В очерк за него доц. д-р Владимир Павлов посочва: „На практика тук, на бойното поле, той още веднъж получи потвърждение за негодността на мините „Соте Арле“.

След 1989 г. Вл. Павлов преосмисли своето отношение и към Пол Пишон и към мините „Соте Арле“. Когато веднъж му показах копие от снимка, на която имаше текст, че италиански търговски кораб се е натъкнал на наша морска мина и е получил огромна пробойна през 1913 г., той заяви: „Страшно много ще ме зарадваш, ако докажеш верността на тази информация“. Още не съм я доказал, но не съм се и отказал!

Дали евентуално взривената мина, поразила турския разузнавателен кораб през 1912 г., е „Херц“, или „Соте Арле“, това засега остава второстепенен въпрос. А първостепенният въпрос е: Има ли друг турски кораб освен „Хамидие“, поразен от българските военни моряци през Балканската война? До откриването на необходимия архивен документ този въпрос остава открит.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Email
Telegram

СВЪРЗАНИ НОВИНИ

 

За да получавате всички новини за Българската армия, изтеглете мобилното приложение ARMYMEDIABG от тук

Най-ново

Единична публикация

Избрани