Изходът от вота може да бъде решен от кюрдския фактор.
На 14 май 1950 г. в Турция се провеждат първите сравнително свободни и честни избори. Дотогава политическият живот в страната е доминиран от основаната от Мустафа Кемал Ататюрк Народно-републиканска партия. През 1950 г. обаче вотът е спечелен от опозиционната Демократическа партия. През тази година Реджеп Тайип Ердоган насрочи президентските и парламентарните избори именно за 14 май и решението му едва ли е било случайно. Сега Народно-републиканската партия е основната формация в опозиционния блок и Ердоган се надява, че тя отново ще претърпи поражение както през 1950 г.
На 14 май турците ще избират едновременно президент и депутати в парламента. За Ердоган битката е на живот и смърт. Ако загуби, той може да се лиши не само от властта, но и срещу него да започне съдебно и политическо преследване.
Дългото управление на Ердоган премина през доста политически перипетии и вътрешни сътресения, но никога досега той не се е изправял срещу обединена опозиция. Зад кандидатурата на Кемал Кълъчдароглу застава шестпартиен блок. В него влизат неговата собствена Народно-републиканска партия, както и новосъздадените формации на двама бивши близки съратници на Ердоган. Това са бившият премиер и външен министр Ахмет Давутоглу и бившият министър на икономиката Али Бабаджан. Втора сила в опозиционната коалиция е националистическата Добрата партия на амбициозната Мерал Акшенер, чиято електорална тежест е между 10 и 15%.
Ердоган по традиция е смятан за ислямист, а неговите опоненти – за светски ориентирани политици. Но ако погледнем списъка на партиите в двете основни коалиции за вота на 14 май, прави впечатление, че
разделението не е съвсем по линията „ислямисти–кемалисти“
В редиците на опозиционния блок виждаме Партията на щастието, която е доста по-консервативна и по-ислямистки настроена от Ердогановата Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Парадоксът е, че редом с нея зад кандидатурата на Кълъчдароглу застават и поне 2–3 комунистически и марксистки формации, а също и либерали, феминисти и „зелени“.
В коалицията на Ердоган пък освен традиционния му съюзник – Партията на националистическото действие, влиза и една консервативна и дори екстремистка кюрдска партия с подчертано проислямистка ориентация, но също и Демократичната лява партия, създадена някога от бившия премиер Бюлент Еджевит. Изводът е, че основното разделение на тези избори няма да върви по линията на някакъв идеологически разлом, а ще бъде „за“ и „против“ Ердоган.
Основният фактор, който подрива рейтинга на Ердоган, са икономическите проблеми на Турция и най-вече – инфлацията. През есента на миналата година тя достигна 85% на годишна база, сега официалната статистика твърди, че поскъпването на живота е укротено до 50%, но икономическите експерти не вярват, че това е така. През 2018 г. едно евро се разменяше за 6 турски лири, а сега – за 22.
Ако трябва да гласуват с джоба си
дори и мнозина от верните привърженици на Ердоган може да го изоставят. Турците са недоволни и от не особено успешните и координираните действия на властта за справяне с щетите от страшното земетресение от февруари т.г.
Като опитен изборджия броени дни преди вота Ердоган вади от ръкава си различни козове с цел да докаже, че страната се развива успешно под неговото ръководство. Първо бе пуснат на вода голям десантен кораб, от който ще могат да излитат дронове, след това тържествено бе завъртян кранът, от който потече газ, добит от собствено турско находище в Черно море. Ердоган се хвали и с успехи в производството на електрически автомобили, със скорошно пускане на атомната централа в Аккую и с други големи инфраструктурни обекти.
Много важен фактор в изборната битка ще бъдат кюрдите, които са към 20% от населението на страната. Мнозинството от тях подкрепят Демократичната партия на народите, която властта в Анкара се стреми да извади от играта чрез дело в Конституционния съд, което може да доведе до забраната й заради връзки с терористичната кюрдска организация ПКК. Но кюрдските политици имат и резервен вариант да вкарат своите хора в парламента чрез регистрацията на друга партия.
На страната на Ердоган е
административният ресурс
Милиони турци са евакуирани, след като домовете им бяха разрушени от земетресението и няма да могат да гласуват според адресната си регистрация. Освен това за 2 десетилетия управление ПСР е изтъкала сложна мрежа от клиентелистки зависимости. Вижте числата – между 2001 и 2020 г. броят на чиновниците в публичния сектор нараства със 119%, повече от двойно. А служителите на общинските администрации стават с 205% повече!
След като през 2017 г. Ердоган успя да промени системата на държавно управление в Турция чрез референдум, сега по-важните избори са президентските, защото страната вече е президентска република, като държавният глава ръководи сам правителството, отделен министър-председател няма. Засега шансовете на двамата основни кандидати изглеждат изравнени. Повечето социологически проучвания дават предимство на Кълъчдароглу, но трябва да се има предвид, че социологическите агенции в Турция са политически обвързани и данните им не са надеждни. Ако погледнем залозите при букмейкърите, то те дават леко предимство на опозиционния кандидат. Аз бих се ангажирал единствено с прогноза, че ще има втори тур на президентския вот. Както и, че сегашната опозиция няма шанс да промени конституцията и да върне парламентарната форма на управление.
Кои са кандидатите за президент
Действащият президент 69-годишният Реджеп Таийп Ердоган е най-дълго управлявалият турски държавник – вече повече от 20 години. Роден е в Истанбул в консервативно семейство. Завършва религиозно средно училище, а според официалната му биография след това се дипломира в Университета „Мармара“, но никой не е виждал дипломата му за висше образование. Влиза в политиката още съвсем млад като активист на проислямистката Партия на националното спасение. През 1994 г. изненадващо печели кметските избори в Истанбул. Управлява гигантския мегаполис сравнително успешно, но през 1998 г. е принуден да напусне кметския пост, след като получава присъда за рецитиране на стихотворение, което според съда разпалвало религиозна омраза. През 2001 г. Ердоган създава Партията на справедливостта и развитието и в края на 2002 г. тя печели парламентарните избори. От март 2003 г. е министър-председател, а от август 2014 г. – президент на Турция. Ердоган е харизматичен лидер с агресивен политически стил. Контролира напълно партията си, след като отстрани главния си вътрешен съперник Абдулах Гюл.
74-годишният Кемал Кълъчдароглу има икономическо образование, специализация във Франция и успешна кариера във висшата държавна бюрокрация, стига до поста генерален директор на Фонда за социално осигуряване на Турция. След пенсионирането си влиза в политиката и през 2002 г. става депутат. От 2010 г. досега оглавява Народно-републиканската партия. Смятан е за педантичен и суховат политик без особена харизма. Принадлежи към религиозното малцинство на алевитите, което в миналото е било репресирано от държавата. След като стана официален кандидат за президент на опозицията, Кълъчдароглу пусна видео в туитър, в което за пръв път открито декларира, че е алевит. Това може да увеличи подкрепата му сред кюрдите, мнозина от които също са алевити.
59-годишният Мухарем Индже по професия е учител по физика и химия. Депутат е в четири парламента от Народно-републиканската партия (НРП) и беше неин кандидат на предишните президентски избори през 2018 г., но загуби от Ердоган още на първия тур, като взе 31% от гласовете. След като не успя да се пребори за лидерството в НРП с Кълъчдароглу, Индже се отцепи и създаде своя собствена формация – партията „Родина“. Социологическите сондажи му дават между 4 и 7–8% на първия тур от вота на 14 май. Именно тези няколко процента може да се окажат решаващи на балотажа между Ердоган и Кълъчдароглу.
55-годишният Синан Оган е аутсайдер в президентската надпревара. Той е роден в Турция, но е от азербайджански произход, няколко години е бил заместник-ректор на един от университетите в Баку, Азербайджан. Има докторска степен по международни отношения от Московския държавен университет, защитена на руски език. Бил е депутат от Партията на националистическото действие, но впоследствие е изключен от тази формация.
