Загадъчните цивилизации в Централна Америка са ни завещали повече въпроси, отколкото отговори за себе си.
Тъй като столицата Мексико Сити е град, свързан със света – по-скоро с големия свят, отколкото с вътрешността на страната, – за да почувстваш дъха ѝ, за да усетиш
ритъма на древното ѝ сърце
трябва да се отправиш към потъналите в прахоляк джунгли и загадъчност археологически останки в провинцията.
След едночасов вътрешен полет кацаме в Оахака, административен център на едноименния щат, населен предимно с индианско население. И тук може би трябва да отворя скоба, за да уточня, че когато става въпрос за древни цивилизации в Мезоамерика, средният българин разбира най-вече ацтеките и предхождащите ги маи, като в повечето случаи не е чувал нито за олмеки, толтеки или сапотеки. Всъщност на територията на Мезоамерика (днешно Мексико, Белиз, Гватемала, Хондурас, Никарагуа и Салвадор) в различни исторически периоди са съществували над 2000 самостоятелни цивилизации, някои от които връстници на Древен Египет, Асирия и Вавилон.
Накратко, отправяме се към руините на Монте Албан (Бялата планина). Сапотекската предколумбова цивилизация процъфтява тук, където е просъществувала 2500 години. Стъпаловидни пирамиди, храмове, олтари, гробници, скални барелефи и произведения от дялан камък (вкл. игрище за игра на топка, което недвусмислено свидетелства коя е истинската родина на футбола). Околността е подходяща за селско стопанство, особено царевица. Технологиите на сапотеките и научните им постижения подобно тези на египетската култура се развиват в отговор на практическите им земеделски нужди. Те овладяват мелиорацията, установяват календар за навременна сеитба, установяват писменост, за да записват добивите си, а във военното дело
използват броня от памучен текстил
Независимо от тактическите тънкости на сапотеките воините им са победени от испанските конкистадори само след няколко кампании между 1522 и 1527.
Друга, не по-малко тайнствена цивилизация, е изградила Теотихуакан, религиозен комплекс на не повече от 50 км от Мексико Сити. Дори свирепите ацтеки били обзети от страхопочитание при първата си среща с Теотихуакан (в превод от науатл, езика на ацтеките – „Там, където са родени боговете“). През ХIII в., когато ацтеките нахлули в Централно Мексико, някога процъфтяващият град – достигнал зенита си през 400 г. сл. Хр., – отдавна вече бил изоставен от загадъчните си строители. Ацтеките дали на мястото настоящото му име и нарекли най-импозантните му сгради според своите собствени вярвания – Пирамидата на Слънцето и Пирамидата на Луната. Като решили, че някои от постройките са гробници, те кръстили основния булевард „Пътят на мъртвите“. Оказва се, че преценката им е невероятно точна. В Пирамидата на Луната впоследствие съвременни учени откриват погребения, които са едновременно пищни и ужасяващи. Пътят на мъртвите пресича церемониалния център на Теотиуакан и свършва пред Сиудадела (Цитаделата) – стъпаловидна платформа за публични ритуали.
Извървяхме целия „мъртвешки“ път от 5 км в жегата дотам, като лично аз не престанах да се чудя на вкопаните стъпаловидни структури по протежението на „булеварда“, за които нямах никакво обяснение, а те са десетки една след друга. И никъде капчица сянка, ни листенце от дръвче да си починеш. Добре че вече си бях купил сламено сомбреро с каубойски профил – единствената подходяща за този климат шапка.
Но да се върнем в историята. Не знаем защо, но около 600 г. голяма част от населението напуска Теотихуакан. Посланието обаче е едно: воините от Теотихуакан властвали с брутална сила над обширни части от Централна Америка. Открити са останки от човешки и животински тела, използвани в жертвоприношенията. Жертвите вероятно са били вражески воини, заловени по време на битка и докарани в града, където били убивани ритуално в чест на боговете.
Съвременната наука знае твърде малко за толтеките. Известно е само, че
през Х в. държавата им се разпада
в резултат на епидемии и нашествия. Толтеките се опитват да създадат нова държава с център гр. Тула, но и тя не просъществува дълго.
Връзката между толтеките и маите е все още предмет на дебати. Има предположения, че толтеките са мореплаватели от финикийски произход, които напуснали Стария континент.
Накрая стигаме до музея на открито Ла Вента във Виляeрмоса, столицата на мексиканския щат Табаско. Тук откриваме културата на олмеките, която се счита за най-ранната, известна в Америка – от 1600 г. пр. Хр. докъм 400 г. Освен пирамидите и сфинксовете една от големите загадки в археологията остават каменните глави, изработени от тях, които могат да се видят тук. Те тежат от 6 до 20 т и са изобразени с негроидни черти на лицата – т.е. логичното им място е по-скоро Африка, а не в Латинска Америка. Как обаче е възможно подобно пътешествие преди 3000 години? Изследователите Тур Хейердал и Тим Северин твърдят, че в дълбоката древност е имало редовни мореплавания през Атлантика между Африка и Америка.
Не са открити следи от произхода на олмеките. Те се появяват в земите на Мексиканския залив от нищото, когато вече са носители на високи културни достижения. Социална им структура, религия, обичаи и език са неизвестни, а и не е открит нито един човешки скелет от тази далечна епоха.
Намерени са обаче детски играчки, изобразяващи кученца, монтирани на платформи с колела. Дотогава се е смятало, че преди Колумб в Америка не са познавали колелото. Находките обаче опровергали установеното мнение. По-късно се оказва, че в цивилизацията на маите също
правели подобни играчки на колела
Това означава, че индианците познавали колелото, но по някаква причина не са го използвали в стопанската си дейност и бита.
