До последно не беше ясно ще има ли парад на военните духови оркестри, или няма да има. Това беше един от празничните елементи по случай 6 май – Празникът на войската. Пространството пред НДК в столицата буквално беше залято от вода. Локвите отразяваха в себе си мрачното небе. Тази година светецът покровител на хората с пагони не се смили и над военните ни музиканти, но и над вярната им публика. Началниците до последно променяха заповедите, защото дъждът понамаля и малко след това отново се изля. Главният диригент на Българската армия и началник на Гвардейския представителен духов оркестър подполковник Ради Радев обикаляше наоколо и премисляше ще се случи ли, или няма да се случи парадът. Е, стана въпреки всичко!
Въпреки дъжда и вятъра беше взето решение и музикантите излязоха да свирят. Сякаш св. Георги се намеси и дъждът наистина спря, но отново само за малко. Това обаче по никакъв начин не спря музикантите с пагони. Те свириха така, сякаш пред тях има многомилионна публика, а пред тях имаше малко ентусиасти, които обаче бурно аплодираха всяко изпълнение. Въпреки дъжда и майския студ вярната публика, нерядко и без чадъри, танцуваше на популярните мелодии и ръкопляскаше, когато виртуозите от военните духови оркестри изпълняваха фигури, докато свирят и се закачаха с публиката.
Дори и маестро подполковник Радев се включи в изключенията, като напусна за малко диригентския си пост, за да поздрави лично дългогодишния фотограф на вестник „Българска армия“ Красимир Тодоров.
А дъждът не спираше, валеше, сякаш няма да спре поне година. Военните ни музиканти обаче не само не се отказаха, но станаха още по-нахъсани да свирят, да покажат невероятните си умения и съчетанието между свирене и танцуване едновременно. Усмивките не слизаха от лицата им, когато публиката ги аплодираше след поредното виртуозно изпълнение. Те отдаваха чест отривисто, поздравяваха малката, но вярна публика, а тя изпадаше във възторг от възможността да бъде толкова близо до своите музикални приятели.
Това са военните ни музиканти – предимно воини, авангардът на войската. С ритмите на маршовете войниците ни са умирали за родината, за близките си хора. И военната музика вдъхновява за висок патриотизъм и жертвоготовност. Затова, когато гръмнат маршовете ни в залите и по площадите днес, очите на ветераните и служилите в Българската армия се пълнят със сълзи от гордост, а останалите аплодират оркестрите, защото чувстват, че те са част от величието на нашата военна история.
Нека припомним, че почти няма музикален инструмент, който да е бил използван по време на войните за освобождение и национално обединение, който да не е с някакви „наранявания“.
Въпреки коментарите, че музикалният парад е можело да се отложи за друг ден, военните ни музиканти, макар и в дъжда, макар и пред оскъдна публика, мокри до кости, с подгизнали униформи, свириха така, както биха свирили и в най-представителната зала, пред най-избраната публика. Това ги прави виртуози, това ги прави големи, с това показват и таланта си, но и готовността си да бъдат в авангарда. На фронта няма значение дали вали дъжд, сняг, дали е студено, дали е тъмно. Когато тръбата свирне, музиката гръмва и войниците тръгват след своя командир. Атмосферните условия са само миманс, най-важното за военните ни музиканти са България и Българската армия, останалото е подробност!
Фото Красимир ТОДОРОВ