С председателя на Областната организация на Съюза на ветераните от войните в България (СВВБ) в Пловдив майор от запаса Атанас Хаджиев бяхме в с. Болярци, община Садово, където се срещнахме с фронтовака Петър Кривошиев. Тази година на 12 октомври ветеранът от Втората световна война, преминал по бойните полета на Унгария и стигнал до Австрийските Алпи, ще навърши 103 години. Той, Тодор Шейтанов от Пловдив и Ахмед Льотев от с. Маломир, община Върбица, са трима от най-възрастните ветерани от войната у нас. Те бяха наградени от министъра на отбраната във връзка с 6 май – Ден на храбростта и Празник на Българската армия.
Излязохме на селския двор. Петър Кривошиев ни разказа с най-големи подробности за своя живот. Дадохме му книгата „По бойния път на Първа българска армия“, издание на СВВБ, която веднага започна да чете без очила. Роден съм тук, казва той. Старата къща я няма, но имотът е от прадядо му. Завършил е Италианската гимназия в София, където живеел дядо му, връща се в Пловдив и след това се установява в Асеновград.
„Бяхме четири деца – двама братя и две сестри“, продължава Петър Кривошиев. Той е най-големият. Останала едната му сестра, която през март навършила 100 години. По бащина линия родът му е от Поибрене, Панагюрско. Дядо му е с четири ордена „За храброст“ от войните. Неговият баща и двамата му чичовци са офицери, носители на ордени от Първата световна война. Показва ми ги на снимка, която стои на стената в стаята. Леля му Цветанка е инженер химик, стигнала до звание полковник на длъжност, на която отговаря за качеството на различни доставки във военното ведомство, като обувки, дрехи, каски и друго оборудване.
Старият воин произхожда от воински род, който участва активно и в живота на България. След преврата през 1934 г. на баща му, като запасен офицер, предлагат да бъде управител на Асеновградска околия. Той отказва и става кмет на Болярци.
Петър Кривошиев бил войник в Пловдив, в 5-и Въздушен полк. Мобилизирали го през декември 1944 г. През войната е шофьор на командира на инженерната дружина. Преминава през бойните полета край Драва и Мур, за да стигне до Австрийските Алпи. Не обича да говори за тези месеци. Война е, казва той.
Кафе пиеш ли, питам го по време на разговора. Да, това ми е закуската, отговори столетникът. След войната работи в местната мандра и става отличен специалист по млеката и сирената. Стига до майстор сиренар. 12 години е шофьор снабдител на магазините за месо в Пловдив. Така до 1972 г., когато нещо ме чукна в главата, продължава той. „Край на работа, край на всичко и пенсия!“ Получи инсулт, казва дъщеря му, която се грижи за него. Лявата му страна била парализирана, а говорът увреден. Оказал се обаче по-упорит от болестта. Дълго време всяка сутрин изкачвал близкия връх, висок хиляда метра. Така се възстановил напълно. Това му позволило да работи до 1992 г. като приемчик в мандрата в Асеновград.
Бай Петър е известен и с това, че на тези години сам управлява лекия си автомобил. Но спазва рецептата за дълголетие – движение, което води до здраве. Храни се здравословно, като яде всичко, но умерено. Плодовете са важна част от дневното му меню, а във вечерното е киселото мляко.
Сутрешното кафе е задължително но и филията с масло. Не пропуска да яде риба веднъж в седмицата. Не обича лекарствата, алкохола и газираното. По чаша вино – само по повод. Водата трябва да е със стайна температура. Чете, много чете. И бързо запомня. Говори ясно, отчетливо, мисълта му тече гладко. След 66 години щастлив семеен живот, загубил съпругата си през 2012 г. Имат син и дъщеря, трима внуци и трима правнуци.
На 20 май Ахмед Льотев ще навърши 103 години. Той е роден. в с. Цветино, община Велинград, област Пазарджик. От 1978 г. живее в с. Маломир, община Върбица. Участвал е във Втората световна война като санитар. Преди да замине за фронта, се жени за съпругата си Айше, с която живее щастливо и до днес. За тях се грижат една от дъщерите им и единият им внук. Днес столетникът се радва на 2 дъщери, 6 внуци и 11 правнуци, съобщават от Военно окръжие ІІ степен – Шумен.
На 4 февруари ветеранът от войната Тодор Шейтанов навърши 103 години. Той е роден в с. Строево, община Марица. Служил е в гр. Велико Търново 4 месеца, след което през 1942 г. в гр. Велес, сега в Република Северна Македония. Участвал е в Дравската епопея през март 1945 г. След войната се оженва в с. Бенковски и досега си живее там. Завършва търговската гимназия в Пловдив и кооперативната школа. Работил е като счетоводител в АПК „Тракия” и на други места. За него се грижи дъщеря му. Има няколко внуци и правнуци, и пра-, правнуче. И за рецептата за дълголетие „Не пие и не пуши.“.
Това са трима от най-старите воини в България. Заслужили са почит и уважение!
