Автор: Проф. д-р Ганчо Т. Ганчев
Въпросът за влизането ни в еврозоната продължава да стои дългосрочно в дневния ред на държавата, независимо че на първо място в момента са теми като създаването на редовен кабинет и приемането на бюджет за 2023 г. И затова е добре да си припомним ролята на валутния борд, въведен у нас през 1997 г.
Основната идея е да се замени монетарната политика на централната банка с автоматично саморегулиране на икономиката. Предполагаше се, че регулирането на централната банка ще бъде заместено с автоматичен механизъм на вътрешно и външно уравновесяване, известен като поток цени–злато (price–specie flow), описан през XVIII век от английския философ и икономист Дейвид Хюм.
На практика това означава, че при пасивна текуща сметка икономиката изпада в дефлация и икономически спад, водещи до преодоляване на дефицита, а при активен баланс на търговията със стоки и услуги икономическият растеж и инфлацията се ускоряват, което създава предпоставки за свиване на външнотърговския актив. По такъв начин икономиката постоянно възстановява своето равновесие. Такива процеси обаче са възможни само в условията на златен стандарт и ограничено движение на капитали.
Валутният борд впрочем не е просто механизъм на саморегулиране на икономиката при фиксиран валутен курс
Забравя се, че валутните бордове освен всичко друго са продукт на колониалната епоха. При валутен борд паричната емисия на съответната колония се привързва към валутния резерв на съответната колониална емисионна институция във валутата на съответната метрополия – британски паунд, френски франк и т.н.
По такъв начин колонията се задължава да финансира съответната колониална империя, за да получи правото да емитира местни парични знаци. Следователно става въпрос не само за липса на какъвто и да било паричен суверенитет, но и за задължение на страната във валутен борд да инвестира огромни публични ресурси във финансови инструменти на валутната зона, към която е прикрепена.
В случая на България българският лев е фиксиран към еврото. Всеки лев, напечатан от БНБ, трябва задължително да има своя еквивалент в евро при фиксиран валутен курс. За да имаме право да емитираме левове, трябва да поддържаме съответните валутни резерви в евро, главно сметки на БНБ в централните банки на страните от еврозоната и инвестиции в държавни ценни книжа в евро. Тези средства не се губят, но са замразени.
Общата сума на валутните резерви на БНБ към края на март 2023 г. е почти 75 млрд. лв. Срещу това БНБ емитира 26 млрд. лв. пари в обръщение и общо 46 млрд. лв. резервни пари. За сравнение – суверенните централни банки гарантират своята парична емисия предимно с държавни ценни книжа на съответните държави и много по-малко чуждестранни валутни резерви. Следователно
сега БНБ финансира държавните дългове на държавите от еврозоната за сметка на собствения държавен дълг на България, който се финансира на чисто пазарна основа.
До какво води това? Да погледнем данните. Брутният външен дълг на публичния сектор на България в началото на 2023 г. е 14 млрд. лв., а сумарният държавен дълг – около 38 млрд. по данни на БНБ. Това е по-малко от валутните резерви на БНБ, т.е. българската държава практически няма дълг, тъй като нейните резерви превишават задълженията.
Проблемът обаче е в това, че при валутен борд валутният резерв е задължително замразен извън страната, за да гарантира правото на БНБ да емитира левове, а когато държавата има нужда от финансиране, тя трябва задължително да излезе на кредитния пазар. Т.е. сега ние сме инвестирали своите ресурси в нискодоходни активи, а сме принудени да привличаме скъп ресурс от капиталовия пазар.
При суверенна централна банка паричната емисия е гарантирана почти изцяло с държавен дълг и правителството не е така зависимо от частните пазари. Освен това националният финансов ресурс се инвестира вътре в страната, а не извън нея. Колониалната същност на валутния борд се изразява именно в изсмукване на ресурси от финансовата колония и пренасочването им към метрополията.
Да добавим към това, че при валутен борд централната банка не може да провежда монетарна политика, тя не изпълнява функцията на кредитор от последна инстанция, не регулира паричния пазар, не определя лихвения процент, не извършва операции на открития капиталов и валутен пазар. Т.е. при валутен борд страната е лишена от какъвто и да било паричен суверенитет. На този фон борбата за запазване на българския лев и противопоставянето на влизането в еврозоната представлява нещо като патриотична карикатура.
Какво означава преминаването от валутен борд към присъединяване към еврозоната. На първо място следва да отбележим, че в Евросъюза няма друга страна във валутен борд освен България. Другите страни членки са или държави със суверенна парично-кредитна система – Чехия, Полша, Румъния, Унгария, Швеция, Дания, или участват в еврозоната. България е единствената във валутен борд към еврото. Казано направо, България е финансова колония към еврозоната.
Какво би се променило, ако се присъединим към еврозоната?
Първата и най-важна последица ще бъде прекъсването на необходимостта българската държава да изсмуква ресурс от националната икономика и да го инвестира в еврозоната. Т.е. няма да има нужда да се поддържа над 70 млрд. лв. валутен резерв извън България. По-голямата част от тези пари ще се върнат обратно в страната както към частния, така и към държавния сектор. Ще се облекчи значително финансирането на държавния дълг и на частните инвестиции.
БНБ ще участва в обсъждането, формулирането и провеждането на монетарната политика на Европейската централна банка. Ще се възстановят функциите, свързани с регулирането на паричния пазар, рефинансирането на търговските банки, лихвената политика и операциите на открития финансов пазар. С други думи, става въпрос за възстановяване на суверенните функции на Българската народна банка, които бяха отнети през 1997 г.
Разбира се, това е споделен суверенитет. Както е известно, самата идея на Европейския съюз не е свързана с отказ от национален суверенитет, а с колективно прилагане на суверенитета в рамките на колективно формулирани и провеждани политики. Ние се намираме в абсурдната ситуация нашите партньори да ни предлагат да станем равноправни членове на колективния паричен механизъм, а ние да отказваме.
Трябва да се подчертае, че позицията на България принципно се отличава от тази на другите членки на ЕС, които са извън еврозоната. Румъния, Чехия, Полша, Унгария, Швеция и Дания имат автономни монетарни системи, техните централни банки извършват всички суверенни функции, характерни за съвременните централни банки. За тях влизането в еврозоната представлява преминаване от пълен към колективен суверенитет в монетарната сфера.
България е единствената в унизителните условия на валутен борд. Всички държави, които се намираха в нашето положение, а именно Естония, Латвия и Литва при първата възможност се включиха в еврозоната. България, вместо да се възползва от съществуващата възможност, се готви да проведе референдум за оставане в колониална зависимост към еврозоната. При това при абсурдната теза за защита на националния монетарен суверенитет, какъвто отдавна нямаме. Затова крайно време е присъединяването към еврозоната да се превърне в първостепенна национална цел.
