Според премиера Еди Рама членството на страната в ЕС ще е успех за всеки албанец в района и по света.
Как един международен форум може да окрили политиците и хората от една страна, показва срещата на върха на Европейския съюз с лидерите на държавите от Западните Балкани. Проведена преди 5 месеца, в началото на декември м.г. в албанската столица Тирана, тя върна самочувствието на местните власти в правотата на линията, която са избрали за членство на страната си в ЕС. И в същото време даде ясно да се разбере, че въпреки вътрешните различия сред 27-те държави за това, дали е нужно по-нататъшно разширяване на Съюза, обещанията, дадени и давани на държавите от Западните Балкани, са актуални и че процесът на разширяване на ЕС към тази част на Европа е жив и перспективен.
За правителството на Еди Рама домакинството на срещата, първа сред 6-те държави – кандидатки за членство от Западните Балкани, означаваше много. Оттогава няма разговор на Рама с представител на Брюксел или негово участие в международен форум, в които той да не изразява задоволството си от предоставеното домакинство на форума. Анализаторите обаче
не виждат сериозни конкретни решения
от срещата освен договореността за намаляване на цените на роуминга от есента на т.г. Но политическата тежест на влиятелното присъствие на цвета на европейската политика в Тирана, възможността за активен диалог – двустранен и многостранен, отправените послания и излъчените важни знаци за европейската принадлежност на Албания и до днес не само топлят егото на местните политици, но и дават конкретна насока на следващите стъпки на страната по пътя на европейската интеграция. Неслучайно информационните агенции отбелязаха, че в края на срещата на върха „лидерите на ЕС потвърдиха своя пълен и недвусмислен ангажимент към перспективата за членство в ЕС на Западните Балкани и призовават за ускоряване на процеса на присъединяване”.
Особено доволен от всичко, което се случи тогава, бе премиерът социалист Еди Рама, който все по-уверено навлиза в изпълнението на своя трети пореден мандат начело на изпълнителната власт в държавата. Ние взехме да обръщаме внимание на неговите изявления поради факта, че в повечето случаи те носеха негативни, дори обидни упреци за позицията на България по отношение на европейския път на Северна Македония. И тъй като Албания е в пакет по този път заедно със Скопие, Рама приписваше на страната ни и на нашите политици вината за забавянето на темпа на движение към старта на преговорния процес за пълноправно членство на Албания.
Даже Рама, очевидно като инструмент за натиск, изполваше заканата, че неговата страна ще се отдели от тандема си със Северна Македония и че ще направи опит да продължи сама. Тези недотам коректни и добросъседски оценки на устатия албански премиер обаче намаляха и дори изчезнаха тъкмо в новата атмосфера на надежда и перспектива след срещата ЕС–Западни Балкани в Тирана. Но не бива да се съмняваме, че ако нещата въпреки новата атмосфера отново се забавят, Рама няма да пропусне отново да хвърли вината за това извън себе си лично и извън страната си и нейния политически елит. В този смисъл поведението и вербалната риторика на Рама вече са „прочетена книга”.
Но вижте какво каза той за това,
какъв принос очаква да дадат страната и народът му за бъдещето на ЕС
„Някой ме попита какъв ще е приносът на Албания за Европа, за ЕС? Казах, че можем да им донесем малко усмивки.” По-нататък албанският премиер насочи вниманието към отношението на сънародниците си към ЕС: „Първо, ние, албанците, сме много лоялни. И никога не сме скучни. А тези две неща са много необходими в ЕС. Ние сме много лоялни и популярни, но сме и различни. Популярността на ЕС в Албания продължава да е много висока. Това сочи и брюкселският барометър на ЕС – [Албания е] най-проевропейската държава на континента. Това е така, защото сме дошли от ада, напълно изолиран ад”, каза Рама, имайки предвид пълната изолация на албанците по време на дългогодишния комунистически режим на Енвер Ходжа.
„Но, продължи той, ние, естествено, станахме толкова ангажирани с ЕС, че никой и нищо не може да ни промени.” Верен на своя артистичен и леко романтичен стил на политическо говорене, албанският премиер видя в присъствието на толкова много европейски политици знак, че европейското бъдеще на страната му е сигурно, колкото и природните закони.
Разбира се, смисълът на подобни срещи ЕС–Западни Балкани, които станаха регулярни през последните години, не е да задоволяват личното его на политиците в страните, в които се провеждат. Това би било скъпа и неефективна работа, от която могат да се направят погрешни изводи относно състоянието на процеса на изпълнение на критериите за членство. Еди Рама може да е сладкодумник, но това не спести някои оценки от страна на гостите от Брюксел, които имат дългосрочно и стратегическо значение както за Албания, така и за останалите 5 държави от Западните Балкани. Вярно, всяка от тях е на различен етап от пътя към пълноправното членство в ЕС, но препоръките от страна на Съюза имат универсален характер за всяка една от тях. Върховният представител на ЕС за външната политика
Жозеп Борел не спира да настоява за повече ключови реформи
без които перспективата за членство може и да не се приближи. „Също така очакваме регионът да постигне ключови реформи и със сигурност да покаже воля да прегърне европейските амбиция и дух. Много го правят. Но виждаме и колебания”, каза Борел.
Неговите колеги пък бяха напълно ясни в искането си балканските им колеги да бъдат по-силни в прилагането на стандартите на ЕС, като върховенството на закона, и да съгласуват политиката си с политиките на ЕС, включително по отношение на имиграцията. ЕС отбеляза, че по-свободните визови режими на няколко балкански страни са помогнали за увеличаване на броя на мигрантите, които пристигат в страните от Евросъюза.
Вече година Албания прави преглед на своето законодателство с оглед на това то да бъде в хармония с европейското. Тези дни започна процес на скрийнинг на законодателството в сферата на финансовите услуги. На среща в Брюксел албанската делегация представи ситуацията по привеждане в съответствие със законодателството на ЕС в преговорна глава 9, която регулира финансовите услуги в банкирането, застраховането, допълнителните пенсии, инвестиционните услуги и пазара на ценни книжа. Освен това тази глава установява минимални стандарти по отношение на упълномощаването, дейността и надзора на операторите на финансови услуги, като гарантира безопасното предоставяне на финансови услуги на трансгранична основа.
Продължават и усилията на албанската дипломация
да реши откритите си двустранни проблеми с някои от своите съседи, особено със страната – член на ЕС, Гърция. Външните министри на двете държави решиха да изготвят споразумение за препращане на въпроса за делимитиране на морските зони и континенталния шелф на двете страни за арбитраж от международния съд в Хага по примера, по който подобен проблем бе решен между Словения и Хърватия. „Разрешаването на този въпрос, решението по състоянието на война и споразуменията срещу инциденти по границите и за поддържането на граничните пирамиди, ще изпрати послание, че международното право и международното морско право са основата за разрешаването на всички различия между държавите”, отбеляза по този повод външният министър на Гърция Никос Дендиас.
А иначе в неделя, 14 май, в Албания се провеждат местни избори. Но кампанията за тях бе принудена да понесе цялата острота на националния политически дебат между управляващи и опозиция. В този дебат оптимистичната атмосфера за европейския път на страната бе оставена някак си настрана. Балканските нрави очевидно трудно се изкореняват.
