Навършват се 30 години от трагичните събития за нашия контингент, участвал в операцията УНТАК на ООН
На 23 май 1993 г. е кулминацията на мисията в Камбожда – провеждането на демократични избори. Преди 30 години, на 2 април 1993 г., при тежък инцидент – коварно нападение от червените кхмери, загиват трима български войници, а шестима са ранени. А на 4 май се навършиха 31 години от началото на участието на България с пехотен батальон „Сини каски“ в операцията на ООН за установяване на преходна власт в Камбоджа (УНТАК). На тази дата през 1992 г. заминава авангардната група. По тези поводи се връщаме към онези далечни и трагични събития.
Командир на първия батальон бе подполковник Христо Ставрев, а след ротацията, командир на втория батальон стана полковник Стефан Николов. В двата батальона служиха около 1300 военнослужещи. Мисията за българите завърши през ноември 1993 г. и бе оценена като успешна от представителя на генералния секретар на ООН Ясуши Акаши и от командващия мисията генерал Джон Сандерсън.
Преди 10 години, през март 2013 г., документите на отделния пехотен батальон „Сини каски” са постъпили за постоянно съхранение в дирекция „Държавен военноисторически архив” – Велико Търново. Преди това те са съхранявани в Оперативния архив на армията.
„Като нов архивен фонд, с който ми предстоеше да работя, мое професионално задължение беше да се запозная обстойно със съдържанието на документите. Направиха ми впечатление множеството вече угасващи текстове, вероятно поради недостатъчното количество или качество на използвания тонер при отпечатването, а и екстремните условия, при които са създавани. Разбрах, че ако Дирекция „Държавен военноисторически архив” – Велико Търново, не направи необходимото, в скоро време част от текстовете, вече ще е нечитаема. След като се запознах възможно най-подробно с дейността и живота на батальона от пристигането му на камбоджанска земя, до дните на полетите при завръщането, реших да предоставя на читателите информацията за това първо българско участие в световния миротворчески процес… Данните са дословно извлечени от съхраняваните дела и книги на мисията“, казва Ася Стефанова – авторката на книгата „Мисия „Камбоджа”, обагрена в кръв”, издадена през 2016 г. Неин редактор е докторът по история Пламен Димитров, журналист във в. „Българска армия“. С разрешение от автора използваме откъси от книгата.
Оценка на военния риск
„На две свои заседания от 7.02.1991 г. и 31.03.1992 г. правителството взе решение по принцип за участието на България в операцията на ООН за установяване на преходна власт в Камбоджа (УНТАК). В най-скоро време се очаква Парламентът да вземе решение за участието на Република България в посочените операции. С този акт България ще се присъедини към страните, участващи в дейността на ООН за поддържането на мира в света, което ще допринесе за издигане на международния авторитет на нашата страна.
В Министерството на отбраната се проведе необходимата дейност за изясняване на организационно-техническите и финансовите условия, при които ще се осъществява подготовката, изпращането и дейността на военния контингент…
Предвижда се българският военен контингент да бъде разположен в 9-и район от разпределението на силите на ООН, който се намира около столицата Пномпен. Това е изключително благоприятно за нашата страна, тъй като районът е с най-добри климатични условия, с най-ниска степен на рискови фактори от медицинско естество в сравнение с останалите райони, намира се под контрола на редовната армия на Камбоджа, поради което е сравнително ниска степента на военния риск. Освен всичко близостта до столицата Пномпен ще облекчи снабдяването и управлението на батальона…“
Из докладната записка на министъра на отбраната Димитър Луджев, внесена на 16 април 1992 г. на заседание на Министерския съвет, относно изпращане на военен контингент от Българската армия в силите на ООН в Камбоджа.
Оценка на военния риск
„На две свои заседания от 7.02.1991 г. и 31.03.1992 г. правителството взе решение по принцип за участието на България в операцията на ООН за установяване на преходна власт в Камбоджа (УНТАК). В най-скоро време се очаква Парламентът да вземе решение за участието на Република България в посочените операции. С този акт България ще се присъедини към страните, участващи в дейността на ООН за поддържането на мира в света, което ще допринесе за издигане на международния авторитет на нашата страна.
В Министерството на отбраната се проведе необходимата дейност за изясняване на организационно-техническите и финансовите условия, при които ще се осъществява подготовката, изпращането и дейността на военния контингент…
Предвижда се българският военен контингент да бъде разположен в 9-и район от разпределението на силите на ООН, който се намира около столицата Пномпен. Това е изключително благоприятно за нашата страна, тъй като районът е с най-добри климатични условия, с най-ниска степен на рискови фактори от медицинско естество в сравнение с останалите райони, намира се под контрола на редовната армия на Камбоджа, поради което е сравнително ниска степента на военния риск. Освен всичко близостта до столицата Пномпен ще облекчи снабдяването и управлението на батальона…“
Из докладната записка на министъра на отбраната Димитър Луджев, внесена на 16 април 1992 г. на заседание на Министерския съвет, относно изпращане на военен контингент от Българската армия в силите на ООН в Камбоджа.
Червени кхмери нападат български взвод
На 2 април 1993 г. между УНТАК, държавата Камбоджа и АНКИ (Национална армия на Кампучия), е подписано споразумение, с което страните се задължават да си сътрудничат и да предприемат всички необходими мерки за осигуряване безопасното провеждане на изборите в Камбоджа, запланувани от 23 до 28 май 1993 г. в съответствие с клаузите на споразумението за политическо уреждане на камбоджанския конфликт. Червените кхмери не подписват споразумението. Може да се предполага връзка между подписания акт и последвалите трагични събития на същия ден вечерта с коварното нападение на червените кхмери над българския взвод в кантон 918 в Пху Прек.
Тези събития са изложени в доклад от 1 юни 1993 г. на комисия от батальона в състав: подполковник Желев, подполковник Илиев и старши лейтенант Митрев. Резултатите от разследването са изложени по следния начин:
„Кантон 918 Б Пхум Прек“ се намира на 7 км от Амеланг. Това е единственият кантон, който се намира на територията, контролирана от „червените кхмери“. В кантона е разположен взвод от четвърта пехотна рота, но в момента на нападението са се намирали в него 11 военнослужещи поради изпълнението и на други неотложни задачи… В деня на нападението на личния състав от взвода в кантона са раздадени месечните заплати. Кантон 918 Б е и единственото място за среща на червените кхмери с военните наблюдатели от УНТАК. Независимо от намаления си личен състав взводът успешно е изпълнявал служебните си задължения по охраната и отбраната на кантона. Нашите военнослужещи до този момент са се разбирали отлично с червените кхмери.
Майор Дон – командир на батальон от 18-а дивизия на НАДК (народна партия на кхмерите), периодически е посещавал кантона и е разговарял с военните наблюдатели от УНТАК. Срещите са ставали през деня. При тези срещи и посещения майор Дон винаги е бил съпровождан от охрана до 10 човека. Те са се държали доброжелателно с войниците от взвода и са демонстрирали приятелски отношения.
Около 19,00 ч. в лагера на военнослужещите от нашия батальон пристига майор Дон с охрана от двама свои войници. Гостите са били поканени на вечеря. Тъй като тяхното посещение съвпада с времето за вечеря в лагера, а един от военнослужещите е имал рожден ден – това е било повод всички да бъдат почерпени с безалкохолни напитки и да бъде пуснато видеото. През това време лагерът се е охранявал от двама часови на пост и дежурният на радиостанцията.
Около 21,00 ч войник от охраната на майор Дон напуска лагера под предлог, че ще е на пост, а не след дълго време след него тръгва и майор Дон. След около 15 мин. майор Дон се връща в лагера и живо се интересува и пита за командира на взвода – охраняващ кантона. След това разбира, че командирът на взвода изпълнява задачи извън кантона, без да се интересува от заместник-командира на взвода, който през цялото време е бил там и е изпълнявал функциите на командир на взвод.
В 22,30 ч майор Дон отново напуска лагера. Към 22,35 ч отново се връща, придружен от 10–15 войници и ги представя за военнослужещи от частта, която той командва.
Тази въоръжена група, въпреки че е поканена на вечеря – стои настрани. У някои военнослужещи се пораждат съмнения и те тихомълком започват да се снаряжават, като поканват и другите да сторят това.
Вероятно това е забелязано от червените кхмери и те в следващите минути откриват огън по войниците в лагера с огнестрелно оръжие и ръчни гранати. Хвърлени са гранати в палатките, по часовите, около столовата и около радиостанцията. Тези военнослужещи, които са успели да се въоръжат, и часовите, които не са били зашеметени от гранатите, са открили огън с личното си оръжие. С откриването на огън от войниците в лагера червените кхмери, водейки огън и ограбвайки убитите и ранените, напускат лагера, пръскайки се в различни посоки. При отстъплението си червените кхмери са мародерствали и ограбвали ранените и убитите войници.
Първоначално петима войници са ранени, а един войник е разстрелян в палатката. Двама от войниците са починали по-късно при транспортирането.
Военнослужещите от кантона успяват да се окопитят, събират и качват ранените в автомобил на взвода и вземайки всички мерки за безопасност, тръгват за Амеланг. На два километра от лагера те срещат изпратеното им усиление. Освен ранените всички наново се връщат в лагера и заемат позиция за кръгова охрана и отбрана.“
Загиналите
Общият брой на загиналите от всички държави-участнички в операцията УНТАК е 78. Българските военнослужещи, загубили живота си по време на мисията в Камбоджа, са: лейтенант Иван Диков Иванов от Етрополе, младши лейтенантите Цветомир Иванов Петков от Разград, Венцислав Ангелов Мирчев от с. Горна Росица, Петър Кръстев Байчев от Велико Търново и Атанас Петров Радев от с. Черна могила, Хасковско, старшина Атанас Петров Тонев от Ямбол, сержант Димитър Милчев Димитров от Плевен и редниците Съби Ясенов Хаджийски от с. Орлица, Стоян Добрев Иванов от Стара Загора и Кирил Жечев Киров от Сливен.
