Седем държавни глави дойдоха за празника в Москва.
9 май е най-важният ден за историческата памет на съвременна Русия. Всяка година наблюдателите се вглеждат във военната техника, показвана на парада в Москва, в чуждестранните политици, откликнали на поканата да честват победата на СССР във Втората световна война, както и в посланията на президента Владимир Путин. Беше време, когато за парада идваха по петдесетина държавни глави, на Червения площад са били Джордж Буш, Ху Цзинтао, Си Дзинпин, Жак Ширак, Герхард Шрьодер и Ангела Меркел. Сега вече нищо не е същото. За втора поредна година Русия посреща 9 май на фона на войната, започната от Путин срещу Украйна. Затова парадът се превърна в преброяване на малкото останали приятели на Москва, всички те се оказаха държавни лидери на страни от бившия Съветски съюз.
На 9 май на трибуната на Червения площад редом с Путин бяха президентите на петте централноазиатски републики – Казахстан, Киргизстан, Узбекистан, Таджикистан и Туркменистан, а също лидерът на Беларус Александър Лукашенко и премиерът на Армения Никол Пашинян. Пет от тези седем държави са членки на доминираната от Москва Организация на договора за колективна сигурност (ОДКС), затова до известна степен изненада бе присъствието на парада на президентите на Туркменистан и Узбекистан, които са извън ОДКС. С изключение на киргизстанския лидер Садыр Жапаров участието на останалите 6 чуждестранни лидери
е било уговорено в последния момент
Две седмици преди 9 май на официалните сайтове на президентите на Казахстан и Узбекистан пишеше, че те ще уважат мероприятия за Деня на победата в столиците на своите собствени държави. А и от пресцентъра на Кремъл не даваха анонси за важни чужди гости, оправдавайки се с това, че сега не е юбилейна годишнина от 9 май 1945 г. Явно нещо се е променило в последния момент. И това са били телефонните позвънявания лично от Путин до въпросните му колеги от бившия СССР.
След нападението на Русия срещу Украйна лидерите на централноазиатските бивши съветски републики се оказаха в деликатна ситуация. От една страна, бяха техните дългогодишни съюзнически отношения и икономически връзки с Русия, а от друга – заплахата от вторични западни санкции, ако те опитат да помагат на Москва в заобикалянето на санкциите. Разбира се, никоя от държавите в Централна Азия не е признала анексията на Донбас, Крим, Херсонска и Запорожка област от Русия, но няма и явно осъждане на агресията, започната от Путин.
Алесандър Лукашенко е ясен – той е превърнал Беларус в сателит на Москва. По-интересно е присъствието в Москва на арменският премиер Никол Пашинян, който дойде на власт през 2018 г. след „цветна революция“ и поради това Кремъл гледа на него с недоверие. Той обаче е преценил, че точно сега не бива да дразни излишно Путин, защото азербайджанците са напът да отрежат напълно арменския анклав Нагорни Карабах от Армения, и Ереван може да разчита единствено на руския миротворчески контингент, за да предотврати или поне да отложи това развитие.
На фона на
скромното чуждестранно присъствие
тазгодишният военен парад в Москва бе повече от постен. Някои наблюдатели дори го нарекоха „странен“. На Червения площад не премина нито един съвременен танк или бронирана машина. Нямаше самоходни артилерийски установки. Във въздуха липсваха изтребители и бомбардировачи. Тази година в парада участваха едва 51 военни машини в сравнение със 131 през 2022 г. и 197 през 2021 г. По Червения площад във вторник преминаха 8 хил. войници. Явно живата сила и техниката сега са нужни на фронта в Украйна, не е време за показност. Московският парад беше без участието на самолети, а в различни големи градове беше забранено използването на дронове.
Речта на Путин също не бе особено впечатляваща. В 10-минутното си слово той говори повече за Украйна, отколкото за Втората световна война. Руският президент повтори своите добре известни клишета за „западните глобалистки елити“, за „държавния преврат“ в Киев през 2014 г. и за това, как руската армия защитавала жителите на Донбас. Накратко, посланието е: В международна изолация сме, но ще устоим.
Какво видяхме на Червения площад?
Все пак и на този парад руската армия показа някои респектиращи оръжия. По Червения площад преминаха най-новите междуконтинентални балистични ракети на Русия. Ракетата „Ярс“ има дължина от 17,8 м. Нейният обхват е поне 11 000 км. Според данни от отворени източници тристепенната ракета е оборудвана с четири разделящи се ядрени бойни глави с индивидуално насочване с мощност до 500 км всяка. Мобилните ракети „Ярс“ стоят в основата на ядрената триада на Русия.
На парада бе показан и ракетният комплекс „Искандер-М“. Това е
квазибалистична ракета, която също може да има ядрена бойна глава. Русия ползва оръжието в конвенционален вид за нанасяне на атаки срещу Украйна. Бойната глава има стелт способности и може да коригира траекторията си. Конвенционалната версия може да е с осколъчно-фугасен, касетъчен или термобаричен заряд. Ядрената е снабдена с тактически боен заряд с мощност от 10 до 50 килотона. От 2016 г. Искандер-М е разположен в Калининградска област – руски анклав, граничещ с Полша и Литва. Максималният обсег е 500 км.
Друг гвоздей в шоуто на руските военни бе ПВО системата С-400 „Триумф“. Тя е най-продаваната руска противовъздушна система към този момент. Именно нея наскоро закупи и Турция, рискувайки заради това да си развали отношенията с американците. Обсегът на ракетите на С-400 е между 40 и 400 км, а максималната височина, която могат да достигнат далекобойните версии, е 185 км.
Единствените други машини, показани на парада във вторник, бяха военни камиони „Урал“ и джипове „Тигър-М“. Те бяха допълнени от бронетранспортьора „Бумеранг“ и „10 Ремидизел З-СТС „Ахмат“. Западни наблюдатели коментират, че Русия просто е изгубила твърде много бойна техника в Украйна, особено танкове, за да има какво да покаже тази седмица на парада. Руските блогъри обаче смятат, че Путин намеква на Запада, че не би се поколебал да използва своите междуконтинентални балистични ракети, ако се наложи.
За Украйна 9 май вече е Денят на Европа
Разграничаването на Украйна от Русия неизбежно стигна и до датата 9 май. За отбелязване е, че в процентно изражение украинците са дали повече жертви във войната срещу хитлеристка Германия отколкото руснаците, но все пак Денят на победата е възприеман като празник на Русия. Затова украинският президент Володимир Зеленски внесе законопроект във Върховната Рада, с който предлага честванията за победата над фашизма да се преместят на 8 май, а на 9 май Украйна ще отбелязва Деня на Европа и подписването на декларация на Робер Шуман, която е смятана за предтеча на Европейския съюз. На 8 май 1945 г. Германия обявява капитулацията си и това слага край на Втората световна война (1939–1945 г.), коментира Зеленски във видеообръщение. Това е чистата история, без идеологически нюанси, допълва още той.
Исторически Русия празнува края на Втората световна война не на 8 май, а на 9 май, защото капитулацията на германската армия влиза в сила късно вечерта – 23:01 ч., тоест вече на следващия ден по московско време. Съветското правителство съобщава за края на войната на 9 май.
„Никога няма да забравим приноса на украинския народ за победата над нацизма и няма да позволим лъжи, че победата в тази война можеше да се случи без участието на някоя държава или народ. Тогава заедно унищожавахме злото и сега също унищожаваме подобно зло, защото, за съжаление, то се завърна“, каза още Зеленски в своето обръщение. Той отбеляза жертвите на Украйна във Втората световна война – повече от 8 млн. украинци губят живота си на фронта, при окупацията и бомбардировките на страната, както и в Холокоста. Днес агресорът е друг, но целта е същата – робство и унищожение, каза още украинският президент по повод на руските военни действия в страната.
