Летял съм и при почти нулева видимост, а можех да бъда и първият български космонавт, спомня си 95-годишният полковник от запаса Йорго Киранов.
Неотдавна в Музея на авиацията о.з. полковник Йорго Киранов чества своята 95-годишнина. Летял е на 11 типа самолети и 3 типа вертолети. По време на почти 44-годишната си кариера в българските ВВС е записал над 10 хил. летателни часа. Преминал е през различни длъжности в службата и достига до заместник-командир на полк и инспектор по вертолетната авиация в щаба на 10-и Смесен авиационен корпус. Той е автор и изпълнител на плана на Музея на авиацията и първи негов директор.
– Г-н полковник, записали сте в българските ВВС 10 253 летателни часа на самолети и вертолети. В какви метеорологични условия летяхте?
– Всъщност летателните ми часове са около 11 300. Понякога се налагаше да летя при бързо възникнали ситуации и не съм внасял това време в документите. Летял съм денонощно, в мъгли, в какви ли не сложни метеорологични условия, но за мен лошо време и пречки нямаше. 26 години бях пилот на вертолет на министъра на отбраната Добри Джуров. Например един път бяхме с него в „Граф Игнатиево“. Трябваше да излетим към Стара Загора в мъгла през нощта. Министърът ми казва да тръгваме, а нищо не се виждаше. Излетяхме в мъглата, при почти нулева видимост, това е строго забранено, но не и за Йорго Киранов. Диспечерът се е чудил в онзи момент какво сме направили, дали сме излетели.
– Можеше ли първият български космонавт да се казва Йорго Киранов?
– Да, можех да бъда и първият български космонавт. Специално назначена комисия имаше за задача да определи кой български летец ще се обучава за космонавт. След обстойни медицински прегледи 15 лекари и един техен началник трябваше да си дадат мнението пред комисията. Питат първия лекар и той отговаря – Киранов, вторият отговаря – Киранов, третият – също. Всички до един произнасят името ми. И началникът на комисията заключи, че ме избират. Докладват на министър Джуров, че космонавтът ще бъде Киранов. А той казал – кой е следващият, Киранов няма да бъде. Председателят на комисията възразил, че въпросът е много сериозен, друг не може да бъде. Но министърът бил категоричен, защото знаеше, че ако ме изберат за обучение, две години ще бъда на тренировки и след това още две години ще бъда развеждан по градовете. И няма да бъда негов пилот. Така и не станах първия български космонавт.
– А вярно ли е, че сте возили мечки с вертолет Ми-4?
– Двете карпатски мечки бяха подарък за Тодор Живков от тогавашния румънски президент Николае Чаушеску. Те бяха пристигнали на летище Пловдив и аз трябваше да ги закарам една по една с вертолет до резиденция в Родопите, близо до Асеновград, сега ловно стопанство „Кормисош”. Ми-4 беше нов хеликоптер, но не и за тежки товари. Когато возех първата мечка в клетка и бяхме вече близо до мястото за приземяване, животното се разбесува и вертолетът се клатеше ту напред, ту назад. Чудих се дали да се върна, или да продължа, отивах към катастрофа. Кацнахме. Ако отворя вратата на клетката, става страшно, мечката ще ме нападне. Маневрирах, докато хеликоптерът се добере на безопасно място, на което животното да бъде пуснато.
– Вие сте хвърлили много сили за изграждането на Музея на авиацията. Какво е сегашното ви впечатление от неговото състояние?
- В отлично състояние е. И то благодарение на сегашния му директор Рада Банялиева. Тя е много амбициозна по строителството, голям организатор е, прави всичко, което е необходимо. Аз не само съм й благодарен, аз съм й задължен.
Полети с 14 типа машини и личен пилот на министъра
Самолети Fw-44, Арадо-26, Ил-2, Ил-10, В-181, Лаз-7, Лаз-7М, Ил-28, Fw-58, Ил-14 и Як-11. Вертолети Ми-4, Ми-8 и Ми-17. На всички тях е летял полковник Йорго Киранов. Роден е на 22 април 1928 г. в с. Гецово, Разградско. Завършва средното си образование през 1946 г. и още през лятото мечтата му да учи химия го отпраща в Чехословакия. Имал е намерение първоначално да работи, а по-късно да се запише за студент. Но получава повиквателна от България да се прибере спешно, за да отбие редовната си военна служба. Когато се завръща на село, му съобщават, че е определен да учи за военен пилот и
решението не подлежи на обсъждане
Медицинският изпит минава успешно и бъдещият авиатор заминава за летището край Стара Загора, където е зачислен към аероклуба, ръководен от легендата на българската военна авиация майор Чудомир Топлодолски. Първият му самостоятелен полет е на 3 май 1948 г. на летище „Граф Игнатиево“ със самолет „Фоке Вулф-44“. На 28 април 1950 г. Йорго Киранов е произведен в звание подпоручик със специалност летец пилот. По време на двумесечен курс на летище Крумово първият боен самолет, на който се приучва, е щурмовик Ил-2.
Назначен е за заместник-командир на ескадрила в 23-ти щурмови полк от състава на 2-ра щурмова дивизия. Предстои му да преживее
сложни ситуации във въздуха
с които успява да се справи успешно. Има регистрирани предпоставки за летателни произшествия, но те не са по негова вина. Така например по време на парашутни скокове над водна повърхност някой е усукал въжетата на основния парашут и той се приводнява със запасния.
Към 1961 г. в българските ВВС навлизат на въоръжение първите вертолети, за които няма специално подготвени военни пилоти и подборът се извършва между летателния състав, управлявал само самолети. Битува мнението, че за такива се избират пилоти с по-слаба подготовка. Йорго Киранов оповергава тази мълва, като се разделя със самолетите и в кратки срокове усвоява летенето на Ми-4.
От 1963 г. до пенсионирането си
участва в строително-монтажни работи
на граждански обекти, без това да влияе на преките му задължения като военен пилот. В извънредно сложни условия, на трудно достъпни, силно пресечени планински местности, показва професионализма си в монтажа на носещи конструкции на лифтове, високоволтови далекопроводи, радио-телевизионни ретранслатори и други сложни технически съоръжения в Стара планина, Родопите и Средна гора.
Оценявайки неговите големи възможности командването на ВВС му възлага и друга задача – да стане личен пилот на военния министър армейски генерал Добри Джуров. В същото време не отпада нито една от досега изпълняваните от него задачи.
Създаване на Музей на авиацията
През годините във ВВС назрява идеята за създаване на Музей на авиацията. Летецът Киранов се включва активно в нейното осъществяване и през 1984 г. е поставено началото. Трудностите са много, но изграждането върви благодарение на големите организаторски способности на полковник Киранов, който е и автор, и изпълнител на плана на Музея, както и първи негов директор.
На 21 септември 1991 г. е официалното откриване на Музея на авиацията на летище Крумово. По време на тържеството полковник Киранов за последен път в своята летателна кариера се издига с вертолет Ми-17. След кацането целува машината, която години наред му служи вярно и предано, и се прощава с летателната професия. Преминава в запаса на 1 март 1992 г.
