„Човек е на толкова години, на колкото са съдовете му”, казва проф. д-р Кузман Гиров, началник на клиниката по съдова хирургия на ВМА.
Сред най-големите рискове и поражения, които COVID-19 предизвиква, са тези в областта на кръвоносните съдове. Новото за медицината заболяване, казва проф. д-р Кузман Гиров, началник на клиниката по съдова хирургия във ВМА, ще продължава да се изучава още години, за да имаме представа точно какви поражения предизвиква върху целия организъм. При заразяването с коронавируса всичко започва с промени в кръвосъсирването и със запушването на малките съдове на белите дробове с тромби. Кислородът не окислява кръвта, развива се пневмония и расте рискът пациентът да се задуши.
А последствията от преболедуването лекарите наричат най-общо постковид синдром: мозъчни възпаления на базата на тромбози, запушване на вътрешните органи и на периферните съдове. Голяма част от пациентите с такива поражения минават през нас, в клиниката по съдова хирургия, казва проф. Гиров. А първата ампутация на крайник на пациент заради запушване на артериите е направена от екип на нашата клиника, обяснява той. След това
подобни ампутации зачестяват заради повишената съсирваемост
на кръвта при заразата с вируса SARS-CoV-2. Запушват се не само съдовете на белите дробове и съответно кръвта не се окислява, но и периферните съдове. Заради което страда съответният орган на тялото: вътрешен, като червата, които загиват, или крайниците, което води до тези ампутации.
„Колеги продължават да съобщават за пациенти, преболедували сравнително леко и без тежки промени в белите дробове, които обаче след това развиват тромбози по крайниците”, разказва проф. Гиров. Излиза и статия в българско научно списание, в която бивш специализант в клиниката, д-р Светльо Чернев, задълбочено е изследвал през периода на пандемията и след нея оперирани от него пациенти с артериални запушвания (а това са болести, за които няма протокол, и позволява лекарите да вземат сами решения). Статията акцентира върху това какво да се прави, след като се отстранят тромбите, за да не се получават отново, т.е. ретромбоза. Предлага се „коктейл” от лекарства, който повлиява добре пациентите с артериални тромбози след отпушване на съответния съд. И организмът възстановява показателите на кръвосъсирването, т.нар. хемостаза. Тя е каскада от различни процеси, които довеждат до образуването на тромб. А тромбообразуването е процес на защита от кръвозагуба при травма – и при хората, и при топлокръвните животни така се запушва съдът. Но при ковида, когато е променена каскадата на кръвосъсирването, този тромб продължава да се развива и обхваща различни части от артериите и вените. И затова този процес при пациентите „се командва” чрез хепарин, когато е необходимо разреждане на кръвта, а големият тромб се разбива със съответните лекарства. Затова
след боледуване от коронавирус се препоръчва
за определено време прием на т.нар. антиагреганти, които не позволяват на тромбоцитите да се слепват.
През пандемията обаче се стигна до ситуация на самолекуване с хепарин, което създава риск за хирурзите при травма или спукана язва на пациент, защото „кърви отвсякъде”, споделя проф. Гиров. Едно от най-сериозните лекарства е аспиринът, който е с антиагрегантен ефект от 3–5 дни. И ако пациентът е взел аспирин от предния ден, на хирургическата маса той ще кърви и за това няма антидот за противодействие. За разлика от хепарина, за който има медикамент, който го неутрализира.
Затова трябва точно да се прецени каква е хемостазата, твърди проф. Гиров, защото тя е сложен процес, за който са компетентни съдовите хирурзи, ангеолозите и кардиолозите. И когато има тромби, не бива да се допуска те да се развиват и да обхванат всички съдове.
„Човек е на толкова години, на колкото са съдовете му”, напомня проф. Гиров. Затова, ако човек е на 40 г., а съдовете му са вече на 90, т.е. преждевременно остарели, той няма шанс, казва хирургът. Затова бичът на човечеството е атеросклерозата, с която съдовите хирурзи се борят цял живот, но никой не знае от какво се предизвиква тя. Има предразполагащи, отключващи, генетични фактори. Ние се опитваме да отложим развитието й, не можем да го спрем, със съвети за хранене с по-малко холестеролни храни, казва хирургът. Преди човек обаче да се подложи на диета, трябва да си направи изследване на т.нар. мастен профил, съветва той. Затова профилактиката е задължителна и не се отлага. Всъщност при постковид синдрома
най-чести са отоците по краката, които продължават и месеци наред
Това не са венозни отоци и то се доказва с изследване на доплер: няма венозно запушване, няма увеличени лимфни възли, т.е. не са и лимфни отоци. Това са т.нар. постковид отоци, което скрива незнанието засега за какво точно става дума.
С течение на времето това се изяснява, но дотогава се извършва едно симптоматично лечение, без да знаем какво точно лекуваме, казва д-р Гиров. Както антипиретиците при високата температура. Но за да се лекува нещо, трябва да се лекува причината, продължава той. Обаче ковидът е „минал и заминал”, но е оставил нарушения в различните системи на организма. И едно от тях са тези отоци, а доплерът „решава” дали пациентът да се изпрати на масажи, или не заради запушени вени.
Преболедувалите ковид обаче при такива отоци сами трябва да потърсят съдов хирург. При преумора или задух – да се потърси пулмолог или кардиолог, защото се получават и миокардити, съветва проф. Гиров. За съжаление, във всички системи на организма, могат да се получат такива „опашки” на ковида след преболедуването му месеци наред след това. Така че и шест месеца след боледуването, дори само при дискомфорт, когато просто „нямаш сили”, да не се отлага среща със специалист, казва проф. Гиров. Независимо че такива оплаквания засега се обясняват „по-наедро”, а на клетъчно и на молекулярно ниво в клетката отговорът продължава да се търси. Но науката ще реши този въпрос и ковидът ще стане обикновен грип. „И така в Инфекциозната ни клиника се лекуват заразените с вируса, а ние лекуваме, все още, малко в кавички, постковид синдрома”, казва проф. Гиров.
Но медиците натрупват опит с постковид синдромите. Постепенно се изработват протоколи за начините на лечение. Проф. Гиров казва, че издават клинични ръководства за съответните заболявания, които осъвременяват през 2–3 години, и там се включва протокол с най-доброто лечение, който предава опита на медиците от клиниката по съдова хирургия във ВМА.
Аневризмите или надбягване с времето
„По отношение на аневризмите на аортата новото в болницата ни е, че създадохме хибридна зала и поставяме т.нар. стент-графтове”, разказва проф. д-р Кузман Гиров. При аневризма на аортата с разширение до 2 пъти над нормалното стената й изтънява и има риск от спукване. Това не дава сериозни симптоми и често се открива случайно при други изследвания. Понякога аортата достига 15 мм и с това опасността от спукването й нараства. А смъртността е висока и ако е в корема, пациентът умира до 20 мин. „Новото в клиниката ни по съдова хирургия е, че през бедрената артерия поставяме стент с протеза и кръвта тръгва по нея, като тя става част от аортата. Но не при всички пациенти това е възможно. Но половината и повечето от аневризмите, които оперирахме преди години, сега ги правим с местна упойка тук и след 2 дни изписваме пациента дори без реанимация”, казва проф. Гиров. Рядко се налага пълна упойка. А мозъчните аневризми се лекуват по нов начин чрез разширения отстрани на съда. Кръвоизливите на мозъка, които се получават, често са от спукана аневризма. „Майстор на всички тези операции е колегата ни д-р Мирослав Лилов, разказва професор. Гиров. Той е един от пионерите на тази дейност. В самата аневризма се навиват т.нар. микроспиралки и тя тромбозира, запушва се и кръвта си тръгва по нормален път. И едната, и другата аневризма се пукат обикновено, когато се вдигне артериалното налягане.
