”Сигурен съм, че прожекцията на филма „Последно полувреме“ ще бъде подмината от еврочиновниците в Брюксел”, категоричен е ексцентричният автор на едноименната лента.
– Господин Поляков, разкажете ни малко от предисторията на филма „Последно полувреме“?
– Филмът беше идея на Военния телевизионен канал, както и на фенклуба ”Сини сърца” на ФК „Левски“. Те поискаха да направя този отговор на „Трето полувреме“ – македонската версия, в която българите са чудовища, зверове и безскрупулни убийци. „Последно полувреме“ е есенцията на документалното кино, защото от първата до последната секунда са използвани архивни кадри и документи. А всяка дума е ”залепена” за картинката. Тук трябва да кажем, че в този почти час архивни кадри някои се излъчват за първи път.
– Представете се с няколко думи за нашите читатели?
– Пиша, снимам, карам, пътувам и обратното. И се държа неприлично в Брюксел.
– Добре, ще стигнем и дотам. Произходът ви е интересен, разкажете ни…
– Дядо ми е белогвардеец, аз съм кръстен на него – Степан Николаев, роден съм в Пазардик. Майка ми и баща ми бяха част от легендарния Пазарджишки театър, тогава когато софиянци идваха да гледат театър там, не обратното. И после, когато бях на девет, се преместихме тук, в София, за да… правя… безобразия. Роден съм през 1969 г. Завърших руска гимназия, после българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“.
– А как се стигна до филмите?
– Трябва да имаш такова въображение, да мислиш в картинки. Нямам специално образование, това понякога е за добро. Виждаш картинките през текста.
– Това според мен личи и от вашите филми. Разказани са като увлекателна история, няма го онзи строг глас на диктора, с който сме свикнали в документалното кино.
– Във филма „Слънчев бряг – експрес към Ада“ измислих нов жанр и той е мечтата на всеки режисьор – красиви актриси пребиват други красиви актриси. Извън горчивата шега тази история е смразяващо зловеща.
– Това е новият ви филм, да разкажем и за него?
– Концентрационният лагер край Ловеч няма аналог в социалистическия блок. Той е частен концлагер. Заместник-министърът на МВР на НРБ Мирчо Спасов е неговият стопанин. Средната продължителност на живота там е между две и пет денонощия. И ако в нацистките концлагери има някаква рационалност, някаква полза за индустрията, в Ловеч убиват заради самото удоволствие от убиването. Особен занаят е документалното кино, в което ние сме се концентрирали. Това, което правим през цялото време е да намираме изключителни архивни кадри, които не са виждани никъде из цяла Европа, не само в „Последно полувреме“. В нашата поредица „Съ нами Богъ“ за Третото Българско царство например показваме никога неизлъчвани в света кадри. Къде ги открихме? Е, това се учи. Ето как се прави документално кино, не да сложиш една мисирка като водеща да пищи напред-назад. Тоест, за да правиш докуметално кино, трабва да си подсигурил първо документалните кадри, върху които разказваш. Ако не си го направил, ти си нищо. Извадихме документални кадри от Би Би Си, от италианските кинопрегледи, ВТК ни предоставиха собствен архив, откъде ли не. Имаме ги. Момчета, научете се да правите документални филми! За ”Съ нами Богъ” „Дискавъри“ ни писаха: Вие снимате много над нашите стандарти. Защо? Защото ние имаме необходимите документални кари, но и мащаб, общоевропейски мащаб, в разказването на историята.
– Нека уточним какъв е и приносът на ВТК към филма „Последно полувреме“, виждаме в надписите имена на наши колеги!
– Те структурираха филма по начин, по който трябва да се направи, без тяхната помощ зрителят няма как да осмисли тези убийствени събития. Сценаристът полковник Димитър Недялков в подготвителната работа с изпълнителния продуцент Тома Иванов направиха изключителния анализ, по който трябва да се разчетат тези събития. И тези събития определят бъдещето на нашия континент по някакъв начин.
– Една футболна среща, не, не ми се вярва…
– Естествено, естествено! Защото в тази история има убити хора, има жертви… Именно от този мач започва раздялата между нас и македонските българи. Българското правителство в лицето на топполицая по онова време Никола Гешев оневинява всички играчи на Левски. Тях, които са си позволили да са срещу властта. А в Македония югославските власти малко по-късно организират сеч, избити са много невинни хора. Ужасно важно е това да се знае. Значи в България има милост към онези, които са нарушили хитлеристките разпоредби, а оттатък започват разстрели. И ние трябваше да затворим техния филм „Трето полувреме“ с „Последно полувреме“. Как го затворихме ли? Като разказахме, че всичко в Република Северна Македония е лъжа. Филмите им – игралните, документалистиката, дори прогнозата за времето. С изключение на бисерите, от които всички се възхищаваме. Но това сякаш приключи именно с антибългарската кампания, която ЕС разгоря там. Не знам, може да е съвпадение.
– Как мислите, че ще приключи сагата с влошените българско-македонски взаимоотношения?
– Проблемът между нас е Европейският съюз и тяхното членство там. ЕС ни подстрекава. Ние нямаме проблеми помежду си. Аз нямам проблеми с никого в Македония. Както и повечето българи нямаха. Докато Брюксел не започна да подклажда враждата.
– С какво конкретно?
– С концепцията, че историята, паметта на дедите нямат значение? И брюкселската идеология е превърната в религия. Светлият път напред е единствената позволена линия, единствената приемлива мисъл.
– Защо тогава показвате „Последно полувреме“ в Брюксел. Датата на прожекцията, ако не се лъжа, е 25 май. За да покажете на европейските чиновници истината в историята или…?
– Европейските чиновници не знаят дори столиците на собствените си държави. Камо ли пък историята на РСМ и България.
– Все пак малцина знаят, че футболните отбори по времето на Втората световна са били задължени да отдават нацистки поздрав.
– Естествено. И ангийският национален отбор например редовоно го прави. За да не дразни фюрера. Англичаните са умирали от страх. Гражданският подвиг на ФК “Левски“ трябва да бъде разказан в цяла Европа! Но Европа е гузна, много гузна, а чиновниците й – покъртително цинични. Знаете ли например че ”Славия” е част от инициативата за спасението на българските евреи? Но почти всички високопоставени чиновници в Брюксел са или потомци на отявлени нацисти или бивши маоисти. Това е положението. И сега ”Последно полувреме” ще бъде бойкотиран в Брюксел. Но ние имаме синовен дълг и няма да спрем.
