Доцент д-рСтоян Николов
В края на 1911 г. е взето решение за създаване на българска военна авиация.
Първите полети с балон в Княжество България са извършени през 1892 г. в Пловдив благодарение на Еужен Годар и неговия балон ,,Ла Франс”. Сред извисилите се в българското небе са и поручик Константин Кънчев и подпоручик Васил Златаров, но българското военно въздухоплаване се създава официално на 20 април 1906 г., когато с Височайши указ се постановява да се формира Въздухоплавателно отделение, като капитан Златаров е назначен за негов командир. Същевременно за изучаване на опита на големите европейски държави се изпращат офицери. Различни аспекти по използването на авиацията в чужбина са отразени и в българския периодичен печат, включително използването на самолета в Триполитанската война.
В края на 1911 г. е взето решение за създаване на българска военна авиация и в първите месеци на 1912 г. са отпуснати средства за закупуването на 5 самолета. Изпратени за обучение зад граница са 13 пилоти, 2 балонисти и 6 механици. В навечерието на Първата балканска война успешно завършват обучението си шестима пилоти: поручиците Симеон Петров, Христо Топракчиев, Никифор Богданов, Радул Милков, Пеню Попкръстев и Любомир Лулчев. Принос в подготовката на Лулчев и механика Димитър Ангелов в ,,Бристол”, Англия, има авиаторът инструктор в едноименната фабрика Джовани Сабели.
Недостигът на
български авиационни специалисти
налага привличането на чужденци и съгласно Заповед № 25 от 10 октомври 1912 г. по Действащата армия с утвърдения ,,Правилник за доброволческата служба” са зачислени на българска военна служба с договори 13 пилоти и 10 механици. Сред тях са и италианските граждани пилотът Сабели и механикът Франческо Сантерени, като те пристигат на 17 октомври. Авиаторът е с купения от българската държава самолет ,,Бристол”. На 20 октомври самолетът е включен в състава на аеропланното отделение, като според Радул Милков на 22 октомври Сабели облита ,,Нюпор” и потвърждава думите на пилота Сава Попов, че е трудно управляем.
На 27 октомври 1912 г. Сабели и Лулчев правят неуспешен опит за прелитане в района на Свиленград. Милков описва, че ,,пилотът Сабели слезе принудително в едно дере и трябваше да се приземи на неподходящ терен. Като
прибягахме до самолета
видяхме, че той е преобърнат по гръб, а Сабели се мъчеше да повдигне крилото на самолета. Ние навреме бяхме пристигнали – Лулчев до кръста беше притиснат от крилото”. Така след една от първите катастрофи с български самолет Сабели действа в първата успешна спасителна операция за пострадал български авиатор.
На 14 ноември 1912 г. Джовани Сабели взема участие в първия в световната военна история опит за едновременен разузнавателен полет. С три самолета трябва да се извърши наблюдение на обекти край Одрин. Те са пилотирани от поручиците Милков и Стефан Калинов и доброволеца Сабели с наблюдатели поручиците Таракчиев, Милчо Митев и Лулчев, но лошите
метеорологични условия
ги принуждават да прекратят мисията си.
На 17 ноември 1912 г. е извършен първият боен полет в Европа с целенасочено и признато използване на боеприпаси от въздуха. Той е предшестван от пробни хвърляния, извършени на 16 ноември от два самолета, пилотирани от Сабели и поручик Милков, с наблюдател поручик Никифор Богданов и ,,пасажер” майор Васил Златаров. Бомбардировката е извършена с двуместния Bleriot XI-2 от интернационален екипаж – Сабели и Златаров, което е прецедент в бойната история на авиацията. Над обсадения Одрин майорът хвърля прокламации за предаване на гарнизона и две бомби.
Увеличаването на числеността на личния състав и авиационната техника позволяват
развръщането на три аеропланни отделения
За прикриване на направлението Галиполи–Одрин е създадено 3-то аеропланно отделение с летище при с. Балабанджик, Малгарско. След пристигането на обслужващия състав на 22 януари 1913 г. на новото летище успешно каца първият самолет Bleriot XI-2, пилотиран от Джовани Сабели и с наблюдател поручик Митев, като гвардейският офицер постоянно лети с италианския доброволец. През февруари и март Сабели, Попкръстев и Митев бомбардират в района на Галиполи турски войски и кораби.
Последният полет на българската авиация през Първата балканска война е извършен от екипажа Попкръстев и Сабели на 23 март 1913 г. Те трябва да разузнаят морските комуникации на противника при Дарданелите, но вземат и 4 авиационни бомби, които хвърлят над Лампсеки и Галиполи. При Булаир са обстреляни с шрапнели, но въпреки това успяват да извършат успешно първи продължителен боен полет над два континента.
В обстановка на
назряващ военен конфликт
със съюзниците Сърбия и Гърция аеропланните отделения са пребазирани срещу тях. Трето отделение е съсредоточено на летище Серес, като аеропланите прелитат с междинно зареждане в Гюмюрджина. То осигурява командването и щаба на 2-ра и 4-та армия. В хода на Втората балканска война летците извършват няколко полета, следвайки хода на българските войски, при което авиационната техника е унищожена. Край Пехчево Сабели и поручик Митев запалват своя моноплан, за да не попадне в ръцете на противника поради липса на гориво.
Джовани Сабели извършва 11 бойни полета, с което се нарежда трети по брой извършени полети след поручик Симеон Петров и Ернест Бюри. Извършва и 24 учебни полета. През Първата балканска война е награден с Военния орден ,,За храброст” IV ст. Той служи в Българската войска до 16 юли 1913 г., като е един от малцината чужди пилоти, които воюват и в двете Балкански войни.
Министърът на войната генерал-майор Климент Бояджиев не го забравя и внася предложение в Министерския съвет за прием на ,,инструктор пилот авиатор в
авиационната школа
при аеропланната рота в армията с годишна заплата от 12 000 лв”, одобрено с IV постановление от 10 януари 1914 г. През април изготвя и предложение за разглеждане от народните представители.
На 5 юни 1914 г. се провежда бурна дискусия в ХVII ОНС, като предложението е втора точка от дневния ред. В него се посочва, че големите европейски държави се надпреварват да организират новия род оръжие, като не остават по-назад и българските съседи. Опитът от войните показва, че трябва да се организира школа за подготовка на авиатори, но е установено, че в армията такова ,,лице вещо в авиацията” няма. Проучването от български военни аташета за привличането на чужденци се увенчава с предложение от двама френски офицери на стойност 2 260 000 лв. Поради това военният министър преценява, че може да се ангажират само един пилот и един механик, като доставката на материална част стане постепенно. От заявилите желание пилоти дава оценка на Сабели: ,,Той беше единственият най-добросъвестен, акуратен и смел чужденец авиатор и с вещина изпълняваше всяка една от зададените му
при Одрин и Булаир
задачи. За неговата смелост и безстрашност при излетите той е награден с орден за храброст. Жовани Сабелли владее французки език и говори отчасти и български, така щото и в това отношение той беше най-подходящ за въпросната длъжност”. В дискусията се включват земеделски народни представители, демократи, широк социалист, генерал Бояджиев и председателят на ХVII ОНС, като министърът защитава предложението си и то е одобрено. Започва целенасочена подготовка на авиационни специалисти в България – пилоти, наблюдатели, механици и монтьори, с което са заложени основите на първото аеропланно училище. Летците са обучавани до юли 1915 г. от поручик Джовани Сабели на износена разнородна материална част.
Във връзка с мобилизацията на Сабели в италианската армия неговият приятел и съквартирант Радул Милков му осигурява документи, с които е приет за военен пилот в родината си. През 1917 г. Сабели постига 5 въздушни победи, но на 25 ноември при противникова атака загива. Така само на 31 години завършва земния си път неаполитанецът Джовани Сабели, известен с прякора си Il Bulgaro (Българина), офицер от българската и италианската армия, който е сред героите на българската военна авиация през Балканските войни и първи учител на зараждащата се българска военновъздушнообразователна система.
