Честването бе пред дома на първия командир на подводница
На 25 май 1916 г. е поставено началото на подводното плаване в България. Първата подводница УБ-18 (бившата У-8) е с командир капитан II ранг Никола Тодоров. Тя е произведена в гр. Кил, развива скорост 6 възла, въоръжена с два торпедни апарата, картечница, 37 мм оръдие. Много преди войната България се подготвя за този вид плавателни съдове.
По този повод днес пред дома на морския офицер в София на улица „Хан Аспарух“ №66, се проведе възпоменателно честване. В него участваха представители на Съюза на подводничарите в Република България (СПРБ), на клуб „Военни моряци“, на Сдружение „За честта на пагона“, на Съюза на ветераните от войните в България, внукът на капитана проф. д.т.н. Климент Хаджов – доктор хонорис кауза на университета в Реймс (Франция) и други роднини които благодариха за вниманието към техния родственик..
Капитан от резерва Красимир Кръстев от СПРБ припомни историята на подводното плаване у нас през последните 107 години. Той изрази надежда, че в строя на Военноморските ни сили отново ще има подводници.Още на 14 октомври 1915 г. пред Варна се активизират 22 руски кораба и откриват огън, подпомогнати от водосамолети. Бомбардирането на Варна спира, след като германските подводници У-7 и У-8 излизат от Евксиноград и се насочват към руската ескадра. Командващият флота полковник Константин Кирков решава, че заслугата за спирането на атаката и спасяването на града е на подводните лодки.
Събираме се пред тази паметна плоча за трети път, каза капитан I ранг от запаса Румен Тотев от клуб „Военни моряци“. Паметната плоча на дома на капитан II ранг Никола Тодоров е открита на 30 юли 2010 г. Инициативата е на СПРБ със съдействието на Ротари клуб „Средец”, София и на внука на капитана проф. д.т.н. Климент Хаджов. На 25 май 2016 г., по повод 100 години от вдигането на флага над подводницата отново е проведено честване. Преди 107 години ставаме 19-тата държава, която има на въоръжение подводница, подчерта капитан I ранг от запаса Тотев.
*
Никола Илиев Тодоров е роден на 11 февруари 1886 г. в Шумен. Завършва Военното на Н.В. училище през 1905 год. като отличник и със звание мичман II ранг е назначен във Флота. На 23 ноември 1905 г. мичман II ранг Никола Тодоров постъпва в морския офицерския курс във Варна. Преминава стаж на УК „Надежда”, назначен е за вахтен офицер на военния транспортен кораб „Александър I”, вахтен офицер на торпедоносците, а по-късно е командир на торпедоносца „Летящи“. През 1908 г. плава за стаж с френски търговски кораби. През 1911 год. е слушател в Минните офицерски класове в Кронщат. През 1912 год. той създава Семафорната служба на Флота. От 25 май 1916 год. до м. април 1917 год. е командир на подводник УБ-18, приета със заповед по Флота № 66/1916 г. Съгласно справочника „Джейн – Бойни кораби през Първата световна война“, към началото на 1916 год. само 17 държави имат в строя подводници, но до 1910 год. и Турция е имала подводници. Следователно през м. май 1916 год. България става 19-та страна, притежаваща подводница. Под неговото командване подводник УБ-18 извършва значими бойни походи. След това е командирован в Германия „за изучаване подводното дело”. След това преминава през различни длъжности, включително и командир на Дунавската флотилия, където получава званието кап. II ранг. През 1921 год. преминава в запаса. Тогава завършва икономика и се захваща с банково дело. Въпреки това през 1936 год. е назначен за командир на извадената от морето германска подводница UB-45, но флотът не успява да я реставрира и въведе в строя. По това време Тодоров вече е управител на Българската земеделска и кооперативна банка. През 1941 год. е мобилизиран и изпратен за военноморско аташе в Берлин до 1942 год. В допълнение Тодоров е активен масон (първомайстор на ложа „Черноморски приятели”) и ротарианец (основател и пръв президент на Ротари-Варна, 1935 г.). Умира в края на 1947 год. в София.
