– Проф. Салтиров, какъв е резултатът от 13-ия симпозиум по ендоурология и минимално инвазивна хирургия?
– Тази тема е свързана и с друга – за школите, които утвърждава ВМА и какво самата тя представлява като институция, която дава и знания, и умения като задължителна връзка между теорията и практиката в медицината. Гордея се с това, че ВМА е устойчива институция и през времето обучава, създава школи и налага стандарти в медицината. Това се случва в клиниките по гастроентерология на проф. Крум Кацаров, по жлъчно-чернодробна и трансплантационна хирургия на проф. Никола Владов, по травматология на проф. Неделчо Цачев и в още други. Те организират както локални обучителни програми, така са и центрове на международни научни и практически събития на европейско ниво. Невероятна е и съвместната програма за обучение на военни лекари и медицински сестри между ВМА, ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” и Медицинския университет във Варна. Преди години тя беше само мечта. А първите стажант-лекари, изключително мотивирани млади хора, са вече при нас. Догодина те се вливат в здравното обслужване на Българската армия – основна функция на ВМА. Във ВМА осъществяваме и програмите за обучение на бойни санитари, на парамедици и много други форми на обучение. А Военномедицинският симулационен център вече обучава и екипите за медицинска евакуация за цивилното здравеопазване по въздух. И това дава резултати в квалификацията, образованието и уменията на определени категории медицински лица. Което, за съжаление, го няма като комплексна дейност другаде в страната. А ВМА създава модели, стандарти и ги налага.
– Как се разви такова традиционно събитие за клиниката и катедрата?
– По време на COVID пандемията изградихме конгресна интернет платформа и чрез сайта на събитието 2 години успешно провеждахме симпозиума онлайн. Така поканихме голям брой известни в урологията имена за лектори – до 50 души от целия свят. Имахме над 1000 участници при огромен интерес към нашия продукт на високо научно ниво – есенция на съвременната минимално инвазивна урология, с най-съвременните технологии и най-новите методики на лечение. И този продукт попадаше в компютъра и таблета на колегите ни по света. А тази година се върнахме към присъствената форма, защото личният контакт не може да бъде заменен. Въпреки че изкуственият интелект (ИИ) навлиза уверено и в нашата професия. Но тези, които се опасяват, че той ще измести лекаря, са далеч от истината. Това е форма на дейността ни, която подпомага диагностиката, вземането на решение, процеса на индивидуализирането на лечението на пациента, каквато е и целта на съвременната медицина. Но изпълнител остава лекарят, а ИИ е инструментът, който качва възможностите ни на по-високо ниво.
– Всичко това за пациента остава обаче зад кадър, така ли е?
– За съжаление на различни места в здравеопазването ни се предлагат различни решения, невинаги най-добрите. В България не е стандартизирана здравната помощ. А ако постигнем стандарта на съвременната медицина в дадена област и го поддържаме, ще сме на нивото на всички високоразвити държави. Затова тази година при нас имаше за лектори големи специалисти в ендоурологията и минимално инвазивната хирургия. А работата заедно с тях в операционната е като бойно кръщение. Успяхме да надградим най-предизвикателната част от симпозиума – хирургията наживо, като го предавахме в реално време и свободна регистрация за целия свят. Направихме хибрид между присъственото и онлайн събитието. От клиниката ни с изцяло обновен по най-съвременни стандарти централен операционен блок с обновено оборудване предавахме операциите на живо. И показахме най-съвременни хирургични методи в минималноинвазивната урология, извършени с най-съвременна апаратура, изпълнени от европейски и световни експерти. Аз съм възторжен и удовлетворен от полученото, защото в хирургията невинаги всичко може да е перфектно, но колегите, които не идват от случайни места, бяха впечатлени от условията. И аз благодаря за това на ръководството на ВМА, ние няма какво повече да желаем. А високонаучните дебати също оставят полезна следа в работата ни. В успешното директно предаване от всички операционни зали с аудиовизуалните образи сигурно имахме и късмет, но вярвам в упоритата работа, късметът е бонус за подготвения.
– А как „предавате занаята” в клиниката и в катедрата?
– Вече имаме изградени млади колеги и като специалисти, и като организатори. Така че заедно постигаме резултатите си, а на тях те им дават посока за развитие. Моят шанс е да им покажа и пътя, и темпото. Някои от тези млади колеги ги познават вече и в Европа, и в света. Непрекъснат е процесът на обмяна на опит и ние сме „вътре в този кръг”. Доц. д-р Кремена Петкова, вече изграден специалист, е „продукт” на школата по урология на ВМА и желан лектор в международни събития. Асистенти, на които им предстои защита на дисертационни трудове, са д-р Огнян Гъцев и д-р Петър Петров, а специализантите д-р Константин Христов и д-р Виктория Тодорова са с голям потенциал за развитие. Това е школата, защото я няма бездната между първия и последния, а по пътя всички си помагат и се развиват.
– Как се развиват заболяванията във вашата област?
– Някои като уролитиазата се променят с времето, за което ние сме център за лечение за страната. И зачестяват в световен мащаб, вероятно заради условията на хранене и живот. За 10 години заболяването е засегнало 10–12% от населението и това го превръща в социално значимо. То не е страшно като онкологичните заболявания, но е хронично рецидивиращо и уврежда все повече бъбречната функция. Важни са ранната и правилната диагностика, защото невинаги има предупреждаваща болка. Ехографският преглед диагностицира и тумори на бъбрека с шанс за ранна оздравителна операция. Карциномът на простатната жлеза може да се открие навреме с няколко вида изследвания, когато е дори няколко милиметра, и да се вземе биопсия достатъчно рано, когато е абсолютно лечим. В клиниката обучаваме колеги от страната по съвременна методика за навременна диагностика и лечение – още една постоянна и полезна дейност на ВМА, по която „не се шуми”. А в разликата между ранната и късната диагностика е възможността да излекуваме пациента, а не да спираме метастазите, за да удължим живота му. Реално броят на пациентите не се увеличава, просто ние ги диагностицираме все по-успешно.
– И за какво ви остава професионално да мечтаете?
– Във всичко, откакто съм станал лекар до днес, скокът в областта, в която работя, е невероятен. През тези години се промени философията на хирургията, сега говорим за минималноинвазивни и високотехнологични методи за лечение, а когато започнах моята специализация, лечението на бъбречно-каменната болест беше оперативно. Сега вече не се оперира и се лекува без тези травмиращи разрези. Роботоасистираната лапароскопска хирургия коренно промени лечението на много урологични заболявания. Простатата рядко се оперира с отворена хирургия. И някои млади колеги не са виждали на живо някои операции от класическата хирургия. А винаги има нещо на хоризонта, към което се стреми един лекар. Резултатите идват с постоянство и усилия. И това във ВМА се случва. Повече от 35 години винаги съм работил с удоволствие в клиниката, създадена като първото урологично отделение в България през 1934 г. от френския възпитаник д-р Таню Танев в рамките на Градската гарнизонна софийска болница. Като стажант помня генерал-майор чл. кор. проф. д-р Иван Викторов, но съм се учил от полковник проф. Тодор Патрашков и полковник доц. Александър Лилов. За времето си те са правили най-доброто в медицината. Тук се е случвало и тук съм следвал пътя им.
