Преди 115 години Морското училище получава учебна ветроходна яхта. Името „Стрела” тя получава на 18 май (именният ден на цар Фердинанд І) 1909 г. Ветрилното стъкмяване е на гафелен йол, има 7 ветрила с площ 238 кв. м. Рангоутът е изцяло от дърво, гротмачтата е с една стенга, бизанмачтата е с изнесен бизангик. Водоизместване: 28 м. Корпусът е дървен (дъб), палубата – бор, подводната част е обшита с медна ламарина, има външен баластен кил. Оловен баласт: 7 м.
Основни характеристики: Дължина с бушприта (с изнесен бизангик): 25,50 м; Дължина на корпуса: 15,97 м; Широчина: 3,58 м; Газене: 3,10 м; Височина на корпуса: 3,15 м. Двигател и въоръжение няма. Екипажът е от 6 души, при краткотрайни плавания може да приема на борда до 18–20 практиканти. Максимална скорост: 12–13 възла. Пунктове за базиране: Варна (1907–1934 г., 1940–1941 г.), Созопол (1934–1940 г.).
„Стрела” е закупена през 1906 г. по предложение на тогавашния началник на българския военен флот капитан І ранг Пол Пишон. Яхтата е приета през март 1907 г. във Франция, Марсилия, от комисия в състав: капитан І ранг Васил Хитров (председател) и членове – капитан-лейтенант Стефан Абаджиев и инженер-механик капитан-лейтенант Тодор Соларов. Anémone е построена през 1886 г. във Франция и преди да вдигне български военноморски флаг, е собственост на Vilmorin – по това време световноизвестна френска компания за производство и търговия със сортови семена.
„Стрела” е учебен ветроход с доказани мореходни качества и с неограничен район на плаване. Яхтата е с масивен гладкопалубен корпус и разполага с нисък входен люк в кърмовата част и с един по-малък входен люк в носовата част. Има и един „светлик“ (осветителен люк) зад гротмачтата. Интересна конструктивна особеност е несиметрично разположеният бушприт, който минава по горната част на форщевена в края на носа на десния борд. Под палубата има три помещения – по едно складово помещение в носа и в кърмата, и голяма каюта в средната част (спално и учебно помещение).
„Стрела” е използвана за обучение на ученици от Морското училище, участници в офицерски и подофицерски курсове, както и в курсове за матроси специалисти, организирани от Морската учебна част. Учебните плавания са с продължителност от един-два дни и са с цел придобиване на моряшки умения при обслужването на ветрилата, практически занятия по корабоводене и лоция на българското Черноморско крайбрежие. Такова плаване е описано в спомен на Живко Добрев (випуск 1935 г.), публикуван през 1944 г. в „Морски преглед“.
След основния ремонт, извършен на „Стрела” във Флотския арсенал през зимата на 1933–1934 г., на борда й се провеждат и курсове по ветроходство, организирани от Българския народен морски сговор.
Поради характера и краткотрайната продължителност на учебните плавания „Стрела” няма щатен командир. При всяко плаване екипажът се комплектктова от шестима души – командир (офицер), двама шкотмени за обслужване на носовите ветрила, двама – при гротмачтата, и един – при бизанмачтата. Извършвани са плавания и с екипаж от четирима души, но по-опитни ветроходци. Сред изявените командири (шкипери) на „Стрела” са капитан-лейтенат Христо Кукенски (по-късно първи командир на българския ескадрен миноносец „Железняков”) и капитан далечно плаване Любомир Давидов (по-късно учител по ветроходство на големия български мореплавател капитан Георги Георгиев).
След основния ремонт на „Стрела“ е организирано първо плаване с шестима випускници на Морското училище, което продължава десет дни. Плаването преминава през различни перипетии, по време на които бъдещите морски офицери проявяват качества на подготвени мореходци. Това плаване е описано от участник в него и е публикувано в изданието на Флота „Морски преглед“ през 1935 г. Като премахнем емоциите, породени неизбежно от нелеките хидрометеорологични условия, в публикацията става ясно, че: „За първи път след Световната война „Стрела“ развя из южните ни пристанища разярения лъв на ветроходен стожер“. Какво се крие зад този завоалиран израз и зад тази метафора? По това време не един, а два ветроходни стожера „из южните ни пристанища“ има – в Созопол е учебният ветроход „Асен“.
Художник Христо Петров – Морския (1960 – 2019 г.)
Става дума за нещо друго. За това, че плаването е преминало не под флага на Морската полицейска служба (името, под което съществува забраненият от Ньойския договор – 1919 г., български военен флот), а под също забранения военноморски флаг на Царство България. Плаването е осъществено през лятото на 1934 г., публикацията за него е през декември 1935 г., Флотът получава бойните си знамена на 19 декември 1937 г., а Солунската спогодба е подписана едва през 1938 г. Затова при плаването под военноморски флаг на „Стрела“ през 1934 г. началникът на гарнизона в Созопол дава вечеря на офицерите от яхтата, а посещението
в Царево става добре организиран морски празник за жителите на града. В басейна на Пристанище Бургас в продължение на два дни екипажът демонстрира маневрените качества на „Стрела“, аплодиран от множество зрители. На финала на това плаване българската учебна ветроходна яхта развява „разярения лъв“ и недалеч от нос Калиакра, който по това време все още е част от Кралство Румъния. Така с едно обикновено учебно плаване под ветрила командването на Флота, съгласувано с Министерството на войната, прави през 1934 г. „опипване на почвата“ за евентуални реакции на различните външни фактори с това демонстративно нарушение на Ньойския договор.
В периода, когато Морското училище е в Созопол (1934/5–1940 г.), учебната ветроходна яхта „Стрела“ се използва в празничните дни и като пътнически кораб. Благодарение на голямата каюта в средната част яхтата приема на борда малки групи от ученици от Морското училище, членове на семействата на командно-преподавателския състав и обслужващия персонал, които превозва до Бургас и обратно. Така се прави опит за разнообразяване на живота на служителите в училището (тогава Созопол е глухо провинциално градче) и се разширява програмата за обучението по ветроходство на учениците.
Със Заповед на командира на Морските на Н. В. войски № 17 от 23 март 1944 г.: „Отчислява се по списъците на корабите във Военноморското на Н. В. училище остарелият и станал негоден и опасен за носене на службата на море, вследствие на което е бракуван, учебен ветроход „Стрела“. Същият да се демонтира, като придобитите от него използуеми материали се приберат и зачислят в магазията на материалното отделение при Интендантството за използване на други нужди на частите“.
Според Мирослав Цанов: „Стрела“ е и първата ветроходна яхта, плавала под български флаг и като такава тя е родоначалник на българския яхтинг“. По спомени на ветерана-ветроходец капитан Асен Дремджиев гикът и гафелът на учебната ветроходна яхта „Стрела” са послужили за направата на двете мачти на ветроходната яхта (тип гафелен кеч) „Матрос”, собственост на Доброволната организация за съдействие на отбраната. Яхтата „Матрос” е построена (преустроена от голяма рибарска лодка – мауна) по проект на о.з. капитан І ранг Стефан Цанев, бивш началник на Морското училище, бивш командващ ВМС и бивш шкипер на „Стрела“.
80 години след извеждането на яхтата „Стрела“ от строя на 15 април 2021 г. във Военноморска база Варна се състоя ритуал за присвояването на име на нова бързоходна моторна лодка от учебната флотилия на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“. Кръстницата на плавателния съд капитан III ранг Димана Славова му даде името „Стрела“.
