Днес бе вторият ден от традиционните възпоменателни тържествени церемонии и ритуали на български военни мемориали и гробища от Втората световна война в Сърбия, Хърватия и Унгария, организирани от Министерството на отбраната и Съюза на ветераните от войните на България (СВВБ). Ритуалът бе на военния мемориал в гр. Вуковар, Хърватия, където са положени тленните останки на 1027 български военнослужещи. 325 от тях са на неизвестни бойци. В него участваха курсанти от НВУ „Васил Левски“, ветерани от Втората световна война и военнослужещи от Въоръжените сили на Хърватия. Специално за церемонията бяха дошли заместник-посланикът ни в Загреб Стоян Станкулов, военният ни аташе полковник Йоан Павлов, представителят на външно министерство на Хърватия Клод Гърбешко, Дарко Димич и Кристалина Билич от Община Вуковар, началникът на полицейско управление в града Владо Божич и други представители на местната власт.
Възпоменателната проява се проведе под ръководството на Кристина Алексова от дирекция „Социална политика и политика по военно-патриотично възпитание“ на МО. Приветствие към участниците и благодарност към хърватските власти за опазването на мемориала изрази в своето слово началникът на НВУ „Васил Левски“ бригаден генерал Иван Маламов. Полковник Павлов посочи, че всяка година на 6 май българското посолство организира паметна церемония на мемориала. Ветеранът Иван Караджов благодари от името на своите другари, останали по бойните полета на Втората световна война, за съхраняването на тяхната памет.
Спомените ни връщат в навечерието на Деня на храбростта и празник на Българската армия – 6 май, през 2016 г. На 26 април бяха осветени паметните плочи с имената на загиналите български войни в заключителния етап на Втората световна война. Тогавашният председателя на СВВБ д-р Тодор Анастасов благодари от името на своите бойни другари. Днес това направи ветеранът от Варна Иван Караджов, който скоро ще отбележи своя стотен рожден ден. Приели го като млад войник в Шумен, за войната тръгнал от Любимец, преминал през Пирот и Ниш, за да стигне до Драва в Унгария и границата с Австрия, където го заварил 9 май – Денят на победата.
Мемориалният комплекс се намира на няколко километра от гр. Вуковар. Разрушен през 1991 г. по време на войните в бивша Югославия, той е възстановен през 1999 г. На 26 април 2016 г. към него са поставени паметни плочи. Венците и цветята от посолството ни в Загреб, от министъра на отбраната Димитър Стоянов, от местната община и СВВБ бяха положени от курсанти от НВУ „Васил Левски“, военнослужещи от Хърватия и ветерани от Втората световна война, както на българския паметник, така и на хърватското военно гробище.
1027- те български войници, офицери и доброволци са загинали в Сремската настъпателна операция 22 – 28 декември 1044 г. В междуречието на Дунав и Сава. Дадени са сравнително големи загуби от нашите атакуващи части. Частите и съединения на Първа българска армия, обаче, със Сремската настъпателна операция ангажират към себе си значителни сили и средства на противника, не позволяват те да бъдат използвани на други направления от фронта и разстройват организираното оттегляне на неприятеля по долината на река Сава.
Преди Вуковар заместник-председателят на СВВБ полковник от запаса Петър Пандурски запозна участниците в похода с най-големия военен музей в Република Сърбия „Сремски фронт“. Там са изписани имената на 623 български воини, загинали в този район. Не е малък броят и на неизвестните.
Продължихме към Унгария. Преминаването на р. Драва, съвсем обяснимо, бе съпроводено с много преживявания от ветераните. Майор от запаса Тодор Андонов, когото министърът на отбраната Димитър Стоянов награди с почетен плакет и грамота в навечерието на Деня на храбростта и празник на Българската армия – 6 май, е бил тук в състава на Първа българска армия преди 78 години. През войната е бил сапьор, командир на взвод. По това време е комендант на с. Дравафок. Той се оказа и интересен събеседник за курсантите със своите дълбоки познания не само за войната, но и за литературната ни история. Още помни схемите, по които е изграждал инженерните съоръжения. Не могат да се забравят селата Дравасоболч, Драваполконя и Дравачехи, освобождавани от българските войници и останали в светлите страници на военната ни история. В Дравачехи е гробът на подпоручик Господин Желев от Кортен, Сливенско, роден през 1924 г. и загинал тук в боевете на 18 март 1945 г. За Дравската епопея ще говорим утре, когато се предвижда да посетим българските военни гробища в Пейч и Харкан.
