На корабния лекар на НИК-421 му предстои изпит за вземане на военномедицинска специалност и начало на специализация по ортопедия и травматология.
Почти през цялото време на плаването на военния научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ – НИК-421 до ледения континент и обратно, държахме връзка с лекаря на борда – старши лейтенант д-р Петко Гинев от Клиниката по ортопедия и травматология при ВМА. Понякога дори в късните часове на деня (за нас в България) си пишехме през социалните мрежи. Той се оказа увлекателен разказвач – знае, може още повече и помни невероятни неща. Снимките и видеоматериалите от плаването на НИК-421, които д-р Гинев ни предоставяше само минути, след като сме ги поискали, са наистина на световно ниво като изкуство на заснемане и презентация на подобен род публично събитие. Впрочем, когато искахме снимки на капитана на кораба капитан II ранг Николай Данаилов, той ни препращаше към доктора, а той от своя страна „спазваше“ графика на вестника абсолютно стриктно, за което сме му признателни.
Попитахме д-р Гинев какви бяха основните предизвикателства, пред които е бил изправен като корабен лекар на НИК-421. „Медицински предизвикателства на кораба не бих казал, че имаше, въпреки че насред океана всяко заболяване би имало потенциала да вгорчи живота на лекаря. Имах възможност да натрупам различен тип ценен опит. След две мисии в Африка трудно бих срещнал по-големи предизвикателства. А пък работата в клиника по травматология е дори още по-голямо предизвикателство.“
Интересувахме се също и от какво най-често се е налагало да лекува членове на екипажа. „Лекувах екипажа предимно от хроничните им заболявания, някои от които бяха открити по време на плаването, други бяха ясни предварително. Не бих казал, че съм срещнал особено големи трудности. След дълги
преходи без външни хора
имунната ни система губеше форма и когато се качат нови пасажери на кораба, всички бяхме податливи на вирусите и бактериите, които те носеха“, споделя медикът.
По отношение на професионалната подготовка за такова продължително и тежко плаване корабният лекар на НИК-421 отбеляза: „Силата на армията е в планирането и там хвърлих големите си усилия. Подготовката ми представляваше предимно организация по оборудването на корабния лазарет с апаратура и медикаменти, както и запознаване с документите, регламентиращи медицинските способности на един кораб. ВМА и ВВМУ осигуриха всичко, от което имах нужда, и в деня на отплаването се чувствах спокоен, че съм готов да посрещна всяко медицинско предизвикателство. Друг важен аспект беше да се запозная с плана за преходите от пристанище до пристанище, за да преценя кога бих имал достъп до по-високо ниво медицинска помощ при лошо развитие на дадено заболяване или пък при някой по-сериозен инцидент“.
За себе си определя цялото плаване като приятно – момент отпреди отплаването и чак до завръщането. Дори клатенето е било приятен момент за него. Като
най-тежък момент
определя прехода през Атлантически океан обратно към дома. „След успешно изпълнените задачи в Антарктика всички искахме да се приберем у дома по-скоро, но предстояха 26 дни плаване през Атлантика – от Аржентина до Испания, които дни минаваха изключително бавно. Пътят от Испания до България обаче премина в наслада“, спомня си военният лекар.
Стана ясно, че учените от експедицията са донесли интересни животински видове. Помолихме доктор Гинев да разкаже малко повече за това. „Учените и членовете на екипажа на НИК-421 работиха в синхрон по някои научни проекти. Имаше намерение да се донесат живи морски обитатели от Антарктика до България, като за тази цел имахме контейнер за вода със специална апаратура, която да поддържа условията на средата максимално близки до тези в Южния океан. Някои морски обитатели оцеляха по пътя към дома ни, други за съжаление – не“, посочи лекарят.
А какви са тайните от това плаване, докторът сподели, че има доста. „Документирал съм голяма част от тях и някой ден може да видят бял свят, но моментът не е назрял. Тогава ще разберете докрай какви герои са екипажът на кораба „Св. св. Кирил и Методий“, каза още д-р Гинев.
Вече се планира следващата експедиция до ледения континент, попитахме доктора, дали ще бъдете отново корабен лекар, но се оказа, че вероятно няма да е той, макар често да си
мисли за кораба
„Времето ми за практикуване на хобита се изчерпа. Но винаги има шанс да повторя тази експедиция по един или по друг начин. Плановете в непосредствена близост включват явяването ми на изпит за вземане на военномедицинска специалност, а след това започвам специализация по ортопедия и травматология, която специалност всъщност е заветната ми цел. Ортопедия и травматология е цел, която изисква пълното ми себеотдаване, защото нито една хирургия не се учи на мисия, а именно в болница. Имам и други дългосрочни цели в личен план“, казва още д-р Гинев.
Медикът споделя, че по време на плаването е получил урок по лидерство и управление на хора. „Да бъда лекар на кораба ми даде възможността да бъда част от една военна структура и йерархия, от която не бих могъл да бъда част, освен ако не бях военнослужещ, и то точно на този кораб. В Мали бях началник на екип, на кораба бях подчинен в екип. Този мой опит ми даде различни гледни точки, които биха допринесли в отношенията ми с хора и колеги в бъдеще“, казва още медикът.
Колкото за кариерата му като военен лекар, а и за пагоните, той сподели пред военния вестник, че звездичките на пагоните са последната му грижа. „В медицината няма място за его и за звездички, там опитът и знанията се измерват в това, колко са доволни пациентите ти, както и доколко са склонни колегите ти да се доверят на преценката, която имаш“, споделя старши лейтенант д-р Петко Гинев.
