Мариян Карагьозов
Анкара избра курс на „стратегическа автономия” между Москва и НАТО.
Реджеп Тайип Ердоган спечели първия в турската история балотаж на президентски избори. До промените в Конституцията, въвели президентска република, приети на референдум през 2017 г. и влезли в сила след парламентарните и президентски избори в страната година по-късно, турският държавен глава се избираше от парламента на страната. През 2018 г. пък Реджеп Ердоган спечели с лекота още на първия тур на президентската надпревара.
Победителят в президентските избори
ще разчита и на комфорт в Меджлиса
Коалицията на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на турския лидер, Партията на националистическото действие и малките им партньори ще имат абсолютното мнозинство от 322 депутати (от общо 600). Това ще даде възможност на Ердоган да прокарва и желаните законодателни актове.
Във вътрешната си политика турският лидер ще трябва да се справи с няколко предизвикателства – на първо място обезценяващата се лира, покачващите се цени и обедняването на населението. През есента предстоят честванията по повод 100 години от основаването на Републиката през октомври 1923 г., които ще бъдат съпроводени с прокламирането на амбициозни индустриални, технологични, обществени, политически и други цели. Междувременно по повелята на закона няколко от основните политическите партии ще трябва да проведат партийните си конгреси до средата на другата година. И се очаква случилото се на конгресите да бъде подготовка за местните избори, които ще се проведат през март догодина. На тях опозицията ще се опита да задържи кметските места в 4 от 5-те най-големи градове в страната (Истанбул, Анкара, Измир, Анталия), а ПСР на президента Ердоган ще се опита да си отвоюва обратно поне най-големия град – Истанбул, и столицата.
Във външнополитически план една от първите задачи на новата стара администрация в Анкара ще бъде въпросът за членството на Швеция в НАТО. Турция наложи вето на приемането на скандинавската страна в Алианса, отправяйки искания, свързани с екстрадирането на лица, които Анкара обвинява, че са терористи заради връзки с движението на проповедника Фетуллах Гюлен. Смята се, че то е организирало опита за преврат в Турция през 2016 г., или членовете му са обвинени за съпричастност към Кюрдската работническа партия (ПКК). През юни 2022 г. в Мадрид Турция, Швеция и Финландия постигнаха споразумение за решаване на спорните въпроси. Финландия беше приета в НАТО, а Стокхолм внесе промени и ожесточи антитерористичното си законодателство. Разговорите обаче бяха прекъснати, след като в навечерието на изборите в Турция крайнодесният датски активист Расмус Палудан организира протести, на които гореше Корана пред турското посолство в Швеция.
Вдигането на турското вето срещу заявката за присъединяване на северната страна към евроатлантическите съюзници е свързано и с въпроса за продажбата от страна на Вашингтон на Турция на изтребители Ф-16. Държавният секретар Антъни Блинкен увери, че такава връзка не съществува и че продажбата е и в американски интерес. Но през февруари група от 29 сенатори – демократи и републиканци, настояха двата въпроса да бъдат разглеждани в цялост. Темата е от ключово значение за Турция, след като страната беше изключена от програмата за производство и закупуване на най-модерните американски бойни самолети Ф-35 заради сделката с Москва за придобиване на ракетните комплекси С-400. През октомври 2021 г. Анкара поиска да закупи 40 самолета Ф-16 и 80 комплекта за модернизиране на машини от същия модел, които вече притежава, но се натъкна на опозиция на Капитолийския хълм във Вашингтон. Същевременно
Турция продължава работата по собствените си военни разработки
включително авиационни. Наскоро започна фаза на предварително проектиране на турбовитлов двигател за прототипа на турския изтребител „КААН”. В търга участва и украинската компания „Ивченко Прогрес”, както и турски фирми от ВПК. Исмаил Демир, ръководител на управлението по отбранителна промишленост, заяви, че разработването на собствен турбовитлов двигател за изтребителя може да отнеме средно осем до десет години. Поради това партньорството с Вашингтон по този въпрос също е от ключово значение, тъй като първите 20 изтребителя „КААН” ще бъдат оборудвани с американските турбовитлови двигатели F110.
Друг въпрос, в който вътрешната и външната политика на Турция се пресичат, е съдбата на сирийските бежанци (макар според турското законодателство те да не получават бежански статут). Антиимигрантската реторика беше неразделна част от успеха на третия кандидат в президентската надпревара Синан Оган и подкрепилата го коалиция от партии. Обещания за връщане на сирийците в родината им в рамките на 1 година отправи и кандидатът на обединената опозиция Кемал Кълъчдароглу. В речта си пред свои поддръжници в президентския дворец след спечелването на изборите президентът Ердоган обеща „връщане на още 1 милион сирийци”. Настроенията срещу бежанците от арабската страна в Турция се дължат на дългото им присъствие (първите бежанци започват да пристигат още след началото на размириците в Сирия през 2011 г.), големия им брой (около 3,5 млн. души), опасенията от високата им раждаемост и промяната на демографския баланс в някои южни райони на страната, както и разходите за тях на фона на икономическите трудности в самата Турция.
Поради тези засилващи се през последните няколко години обществени настроения, президентът Ердоган предприе
мерки за възстановяване на диалога с Дамаск
През ноември миналата година след 12-годишно прекъсване на среща в Москва бяха подновени контактите на ниво военни министри и ръководители на разузнавателните служби. По-късно беше договорено създаването на механизъм с участието на външните министри на Иран, Сирия, Русия и Турция, който да обсъжда въпросите, свързани със ситуацията в арабската страна.
Преговорите ще бъдат дълги и трудни, тъй като в Северна Сирия има зона, контролирана от протурските бунтовници, а край Идлиб са разположени верига наблюдателни постове на турската армия. Идлиб е последната контролирана от сирийските въоръжени групировки зона и в нея живеят около 3 млн. души. Анкара се опасява от евентуална бежанска вълна към своята територия оттам, ако сирийските правителствени части щурмуват този бастион. Същевременно Дамаск настоява за изтегляне на турските войски от сирийска територия.
Руската агресия срещу Украйна от 24 февруари 2022 г. доведе до засилване на страховете сред съюзниците на Източния фланг на НАТО за тяхната собствена сигурност. Очакванията бяха, че водената от Москва война ще приближи Анкара до евроатлантическите партньори. Вместо това обаче Турция
избра да запази своя подход на лавиране между Запада и Русия
извличайки позитиви от развиването на отношенията и с двете страни, което редица наблюдатели наричат курс на „стратегическа автономия”. Анкара със самочувствие заявява, че сама определя външната си политика. Влиятелният в Русия наблюдател Фьодор Лукиянов коментира, че отношенията между Анкара и Москва ще продължат както и досега, посочвайки, че взаимодействието между двете страни не е сърдечно съгласие, а осъзнаване на това, че не могат една без друга. По думите му това е здрава основа на отношенията, в които вече има изпробвани формули.
Най-скоро ролята на Турция като посредник във войната в Украйна ще бъде тествана във връзка с Черноморската зърнена сделка. Срокът ѝ изтича през юли, като последното ѝ продължаване беше направено за два месеца, а не за досегашните 120 дни, точно в навечерието на изборите в Турция, което беше жест на Москва към турския лидер Ердоган. Москва се оплаква, че условията на сделката не се изпълняват и турски представители демонстрират разбиране към някои от руските аргументи. Същевременно обаче удължаването на споразумението е в интерес и на Киев, и на Москва, и на посредниците в лицето на Турция и ООН. Сделката е и първото предизвикателство пред усилията на турската дипломация вече в третия президентски мандат на Ердоган.
