Огромни бюджетни дефицити наложиха вдигане на дълговия таван във Вашингтон.
Правителството на САЩ няма да фалира и така световната финансова катастрофа ще бъде избегната. Това стана ясно в края на миналата седмица след като президентът Джо Байдън и председателят на Камарата на представителите на Конгреса Кевин Маккарти постигнаха окончателно споразумение за повишаване на тавана на правителствения дълг. То беше наложително, защото в противен случай правителството нямаше да има пари да обслужва своите плащания. Финансовият министър Джанет Йелън бе изчислила, че без нов дълг, това би се случило в началото на следващата седмица – на 5 юни.
Централно място в компромиса заема двугодишно бюджетно споразумение, което по същество ще запази разходите на същите равнища през 2024 г., като същевременно ги увеличава за отбрана и за ветераните, и ограничава нарастването им до 1 процент през 2025 г. Това, наред с увеличаването на тавана на дълга за две години, отлага чувствителния политически въпрос за след следващите президентски избори. Правителството отстъпи пред някои от исканията на републиканците, като изискването за трудова заетост за получателите на талони за хранителни продукти, които са трудоспособни и без зависими от тях лица. Отменено е финансирането за някои мерки за преодоляване на последствията от пандемията от COVID-19 и за наемане на нови агенти в Националната служба по приходите.
Как става така, че
страната с най-голяма икономика в света е затънала в дългове?
Рецептата за това е проста – когато години наред разходите ти са повече от приходите, няма друг начин да вържеш двата края освен да вземаш заеми. А за последните 50 години бюджетният баланс на САЩ е бил на плюс само в периода 1998-2001 г. През нашия век има две събития, които увеличават рязко правителствените разходи. Първото е финансовата криза от 2008-2009 г., когато се налага да се спасяват от фалит основните банки в страната. След това в началото на второто десетилетие на века бюджетният дефицит се удържа на ниво от малко под 3 процента от БВП. Да напомня, че това е лимитът, позволен на държавите в Европейския съюз. За 2016 г. годишният недостиг в хазната надхвърля 3% от БВП, а през 2019 стига до 4,6%.
Следва финансовата вакханалия, предизвикана от пандемията от COVID-19. През 2020 г. бюджетният дефицит на САЩ е $3,13 трилиона, което е равно на 15% от БВП! Правителството налива огромно количество пари в икономиката под формата на помощи за затворени бизнеси, заеми и мерки за насърчаване на икономическата активност. 2021-ва също е лоша година за финансовото здраве на Америка, макар че бюджетният дефицит слиза леко надолу – до $2,77 трилиона, което е 12,4% от БВП. През миналата година паниката, породена от пандемията, уж поотмина, но хазната на САЩ пак бе на огромен минус – $1,38 трлн. или 5,8% от БВП.
САЩ са една от малкото страни по света, където има таван на правителствения дълг, наложен от парламента. Той обаче, изглежда, е въведен само, за да бъде вдиган постоянно. От 1960 г. до сега дълговият таван е предоговарян 78 пъти. Обикновено президентът, който в САЩ е и глава на правителството, иска вдигане на дълга, а Конгресът се съпротивлява, като тази съпротива е особено силна, когато държавният глава и парламентарното мнозинство са от различни партии. През януари тази година бе достигнат сегашният дългов таван от $31,4 трилиона и без нови заеми правителството би могло да се разплаща само до началото на юни.
Понеже през тази година преговорите за вдигането на дълговия таван се затегнаха необичайно дълго, световните финансови пазари започнаха да калкулират възможността за фалит на САЩ. В историята на страната има само един случай, в който дълговият таван не е предоговорен навреме и правителството изпада в неплатежоспособност. През ноември 1995 г. парите в бюджета свършват, президентът Бил Клинтън и шефа на Камарата на представителите Нют Грингич не могат да се разберат за вземане на нов дълг и се налага
1 милион държавни чиновници да бъдат пуснати в отпуск
за една седмица. Съответно за това време американските граждани не могат да получават административни услуги. Друг инфарктен момент настъпва през 2011 г., когато новото споразумение за дълговия таван е постигнато само ден преди крайния срок. В резултат рейтинговите агенции свалят с едно ниво кредитния рейтинг на САЩ – от най-високия ААА до АА+. Това има сериозни финансови измерения, защото азбучно правило във финансовия свят е, че колкото по-надежден е един кредитополучател, толкова по-евтини заеми може да си намери.
Всъщност ключовият момент в драмата с американския правителствен дълг е, че той обикновено е вземан на много ниски лихви и съответно обслужването му не е голям проблем за могъща икономика като тази на САЩ. В последно време обаче ситуацията се променя. Първо, дългът става все по-застрашително голям като абсолютна стойност, и второ, лихвите започнаха да се покачват. Очаква се през 2023 г. правителството във Вашингтон да похарчи $663 млрд., за да обслужва лихвените плащания по дълга. Догодина тази сума ще нарасне до $745 млрд., а през 2033 г. вероятно ще бъде $1,4 трилиона! Това вече са страшно много пари, дори и за САЩ, чийто БВП за тази година ще е приблизително $26,8 трлн. Според някои прогнози, до 2050 г. лихвените плащания по дълга ще станат най-голямото разходно перо в бюджета на страната.
Тези финансови проекции за следващите десетилетия звучат стряскащо, но поне засега не се вижда политически изход от ситуацията. Алтернативите на вземането на нов дълг са две – да се повишат приходите в хазната на САЩ, или пък да се намалят нейните разходи. Трябва да е ясно, че за разлика от България, приходната част на американския бюджет се формира основно от данъците върху доходите на физическите лица. В САЩ няма ДДС, а акциза върху бензина и другите горива е много нисък. Разбираемо е, че американците биха посрещнали на нож всяка идея за вдигане на данъците върху доходите или пък за въвеждане на ДДС. Ситуацията с разходите също е мрачна – все повече пари отиват за здравеопазване и социални грижи, защото нацията застарява, като същевременно се въвеждат все нови и нови по-скъпи медицински терапии и технологии.
Но нека не се заблуждаваме от огромния дълг и бюджетен дефицит на САЩ. Американското правителство
винаги ще си намери откъде да вземе заеми,
а емитираните от него дългови книжа са най-ликвидният финансов инструмент в света. Съответно доларът остава основна валута в глобален мащаб. Неговият дял във валутните резерви на централните банки по света намалява, но доста бавно – от 70% през 2000 г. до 54% сега. Никоя друга валута не може дори да се доближи до позициите на американската, нито еврото, нито йената, а още по-малко пък китайския юан.
Кои са кредиторите на Америка?
Държавният дълг на САЩ има два сегмента – публичен и вътрешноправителствен. Вторият вид възлиза на $6,89 трлн. от всичките $31,4 трлн. Той е натрупан като различни правителствени агенции в даден момент са имали повече пари, отколкото се нуждаят, и са инвестирали излишъка в държавни ценни книжа. Т.е. – това са средства, които правителството дължи само на себе си, те не са проблем. Истински важен е размерът на публичния дълг, който сега е $24,5 трлн. Широко разпространено е заблуждението, че това са пари, които американците дължат на чужди държави. Не, по-голяма част от публичния дълг е дължим на различни местни юридически и физически субекти – частни пенсионни фондове, застрахователни компании, банки, инвестиционни фондове, както и милиони редови американци.
На чужди държави и фирми правителството на САЩ дължи около $7,4 трлн. Най-голям държател на американски дълг е Япония – $1,08 трлн. В челната петица са още Китай с $870 млн., Великобритания – $646 млн., Белгия – $333 млн. и Люксембург – $313 млн. Една от причините Япония и Китай е да купуват американски дългови книжа, е желанието им да поддържат курса на долара сравнително висок спрямо техните собствени валути и така да улеснят своите износители, опериращи на пазара в САЩ.
