Винаги, когато позицията на президента Александър Вучич започне да се разклаща, възниква напрежение в Косово.
Беше в началото на юни 1999 г. В голямата зала на хотел „Континентал” в Скопие, където се помещаваше пресцентърът на силите на НАТО, бе пълно с журналисти от цял свят. До този ден отразяването на бомбардировките на Алианса над сръбските сили в съседно Косово ставаше от там, от столицата на Република Македония. Преди часове бе сключено споразумението в близкия град Куманово за прекратяване на въздушните удари и за изтеглянето на сръбските сили от провинцията Косово. Време беше частите на НАТО да влязат там, а това си беше събитие от първа степен. В огромната зала се бяхме събрали журналисти и военни за среща, на която да се уточнят правилата при пътуването на силите на НАТО. С първата група моторизирани и пехотински части трябваше да влязат представителите на най-големите и влиятелните медии в света. По-късно и останалите. Но с условията, определени от военните експерти – никакво отлъчване от групата, никакво самоволно излизане от рамките на шосето поради опасността от мини…
На следващия ден силите на НАТО влязоха в Косово
което тогава беше част от Сърбия. Идеята бе мироопазващите сили на Алианса да останат там година-две, за да гарантират сигурността на населението и постепенно да предадат управлението на ООН и на косовските власти. На моменти броят им надхвърли 40 000 човека, които през последните години бяха сведени на около 4000. Но колкото времето минаваше, ситуацията на циклични кризи в някогашната сръбска провинция, а сега суверенна и независима държава, не даваше основания мисията да бъде прекратена и силите на КФОР да се изтеглят окончателно. Нещо повече, 24 години от онези дни в хотел „Континентал” в Скопие, когато внимателно си записвахме инструкциите за влизане през границата, се наложи НАТО да изпрати още 700 войници.
Имаше сериозно основание за това. Силите на КФОР трябваше да се справят с насилието в три общини на север от р. Ибър, населени предимно с етнически сърби. Повод даде намерението на властите в Прищина да въведат в действие кметовете на 4-те общини, избрани на последните местни избори на 23 май. И четиримата са етнически албанци, които поради бойкота на сърбите на местния вот спечелиха с около 3,5% от гласовете. Отдръпването от урните бе тихомълком препоръчано от Белград чрез партията Сръбска листа, която през есента изтегли всички свои кадри от местното управление на тези общини. Това бе форма на протест срещу задържането на сърбин, за когото косовската полиция предполагаше, че е извършил престъпление.
Така общините останаха без кметове и без общински съветници, а и без другите членове на администрацията, което блокира нормалното им функциониране. За да се излезе от тази криза, властите в Прищина решиха да проведат избори за кметове и общински съвети, но тяхното провеждане се отлагаше няколко пъти заради заканите от сърбите, че ще ги бойкотират. В крайна сметка правителството на Албин Курти, който трябва да се съобразява и с натиска на опозицията вътре в страната, прояви твърдост и на 23 май призова избирателите да гласуват. Знае се какво се случи – пълен бойкот, крайно ниска избирателна активност и победители с по-малко от 4% от списъка. Което по мнението на специалистите бе
легитимен резултат от правна гледна точка, но не и от политическа
Бойкотиращите обявиха, че не признават резултата от вота и не приемат избраните по този начин кметове и общински съвети да започнат работа. И когато се разбра, че властите в Прищина са решили все пак да въведат избраниците на техните работни места, избухна недоволството. То придоби размерите и характера на масов бунт с прояви на насилие, щом стана ясно, че представители на косовската полиция от Прищина охраняват въпросните чиновници при заемането на местата им в сградите на кметствата. Ескалацията на протеста пък принуди частите на КФОР да се намесят, стигна се до ръкопашни схватки, а около 30 човека от унгарския и италианския контингент в силите на НАТО бяха ранени. След като от Белград Вучич по традиция се намеси в полза на сърбите и с обвинение към властите в Прищина, отново бе повишена бойната готовност на сръбската армия. Която пак, както винаги при такива случаи, зае позиция по границата с Косово. Роди се поредната криза в някогашната сръбска провинция, която постави под съмнение усилията на ЕС и на САЩ да намерят окончателно решение за нормализация на отношенията между Прищина и Белград в рамките на разговорите, които се водят между Александър Вучич и Албин Курти. И Мирослав Лайчак, специалният представител на ЕС за Косово, и Даниел Ескобар, пратеникът на Държавния департамент за Западните Балкани, отново тръгнаха на поредната си совалка между двете столици.
Че цялата история и нейното реализиране на практика от властите в Прищина издава политическа несръчност и нетърпение, е ясно. Понякога желанието на всяка цена да дадеш урок по практичност не е добър съветник. В този смисъл бяха и критиките от Брюксел и Вашинтгон към Курти и неговото правителство. Американският посланик в Прищина препоръча на Курти да изтегли полицейските сили от трите сръбски провинции, както и да премести кметовете в други алтернативни сгради.
Като наказание Вашингтон изключи Косово от участие в планирани военни учения
като същевременно заплаши да прекрати международното лобиране за признаването на страната. От Брюксел пък зададоха въпроса, как така кметове, избрани със само 3,5% гласове, ще могат да осъществяват пълноценно задълженията си. Заговори се за нови избори в подходящо време, но каква е гаранцията, че и те няма да са толкова безизходни. Или пък, както е искането на Белград и на политическата партия Сръбска листа, това да не става, преди да се формира Общността на сръбските общини, в която да участват всички 10 местни формирования на сърбите в републиката – 4 на север от р. Ибър и 6-те анклава на юг.
Случаят по стара традиция предизвика напрежение и в без това напрегнатата вътрешнополитическа ситуация в Албания. Премиерът Еди Рама заяви, че и Прищина, и Белград носят вина за новите вълнения. Докато един от опозиционните лидери и бивш президент на страната – Сали Бериша, открито обвини своя политически противник Рама, че с участието си в проекти на Вучич като „Отворени Балкани” окуражава сръбския президент в идеята за създаването на „Сръбски свят”. И че като премиер на Албания не защитава достатъчно интересите на косоварите, към които Тирана има своите ангажименти, както към никой друг извън страната.
Така стигаме и до Александър Вучич. За пореден път сме свидетели на използването от негова страна на косовските сърби и политическите им представители като инструмент за отклоняване на вниманието от остри проблеми вътре в Сърбия. След масовите убийства, в които животът си загубиха 18 човека, авторитетът на Вучич сериозно е разклатен въпреки наглед успешната акция за събиране на оръжието от домовете на гражданите.
Вече няколко поредни петъка и съботи опозицията организира масови протести против управлението на Вучич, на които иска сметка както за разделението на обществото, за неизлекуваните рани от войната през 90-те, за апатията и безпомощността на хората пред лицето на кризата. Самият Вучич налива масло в протестите с несръчните си изявления, които дума по дума съвпадат с лозунгите, които един друг диктатор – Слободан Милошевич, издигаше в усилията да се спаси от народния гняв. Ако се вярва на някои публикации, в своето партийно и лично обкръжение Вучич е изглеждал крайно изнервен и безпомощен. Очаква се тези дни той да направи важно съобщение, което най-вероятно ще бъде обявяване на нови извънредни избори. Но понеже
властта в Сърбия постепенно му се изплъзва
и понеже протестите на опозицията набират сила и симпатия сред хората, най-лесното е да се предизвика криза в Косово. И пак, ако е възможно, Вучич да бъде представен като истински спасител на националните чест и достойнство, та така да върне част от накърнения си авторитет.
