Столетникът бе със своя приятел капитан от запаса Хиню Коларов, ротен командир по време на войната, който на 1 юни навърши 103 г.
Приели го като млад войник в Шумен, за войната тръгнал от Любимец, преминал през Пирот и Ниш, за да стигне до Драва в Унгария и границата с Австрия, където го заварил 9 май – Денят на Победата. Това е Иван Караджов, който днес навърши 100 години. Само преди две седмици бяхме с него по бойния път на Първа българска армия през Втората световна война от Ниш, през Вуковар, Пейч, Харкан и Белград.
Столетникът бе със своя приятел капитан от запаса Хиню Коларов, ротен командир по време на войната, който на 1 юни навърши 103 г. Впрочем, двамата са често заедно, а по някога и на чашка ракия. Бяха на едно мнение, че когато правиш добро на хората, живееш дълго и Бог те обича. На фронта Иван Караджов се бие рамо до рамо с по-големия си брат. С гордост казва, че е изпълнил дълга си към родината, а очите му се пълнят със сълзи. Най-ценният дар е животът, подчерта той и пожела да няма война. Пожелава на политиците да са разумни и да изтеглят България напред, за да не изостава от останалите държави.
Иван Караджов получи специален плакет от кмета на Варна Иван Портних, който лично го поздрави и му пожела здраве и спокойни дни. Рожденикът отбеляза празника със своето семейство, роднини и приятели от Съюза на ветераните от войните на България (СВВБ)и от Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва. Отличен бе от министъра на отбраната с плакет и грамота. Специално да го поздравят от София дойдоха заместник-председателят на СВВБ полковник от запаса Петър Пандурски и председателят на ЦКРК на Съюза Ели Кощрова. Приветствие имаше и от председателя на Областната организация на СВВБ подполковник от запаса Васил Василев.
Иван Караджов пожела на всички присъстващи такова дълголетие. Той има син, радва се на внучка и правнук. Спомня си за детството с умиление. Роден е в балчишкото село Рогачево. По времето, когато Южна Добруджа е била в пределите на Румъния, село Рогачево става една от най-южните й точки. Помни и румънското училище, което е посещавал. Накрая се хвана и на хорото.
